Емблематични гласове на Добруджа представят в Добрич авторските си книги

Галина Дурмушлийска издаде неотдавна книгата „Песните на моята душа“, а Добрин Добрев – Финиотис е автор на „Разпалени въглени“

На 27 януари   от 17.30 ч. в Младежки център гражданите и гостите на Добрич ще се срещнат с гласовете на Добруджа и автори на книги – Галина Дурмушлийска и Добрин Добрев – Финиотис. Гост на града ще бъде и акордеонистът Цветан Цонев.

Ще бъдат представени книгите „Песните на моята душа“ от Галина Дурмушлийска – Издателство „Мартине“ – Добрич с управител Николай Мирчев, и „Разпалени въглени“ от Добрин Добрев – Издателство „КМ“ – България в лицето на Константинос Марицас. Творбите ще бъдат представени от поетесата Петранка Божкова. Публиката ще има възможност да се наслади на живите изпълнения на Галина Дурмушлийска и Добрин Добрев, ще чуе любими народни песни от добруджанската фолклорна област и не само.

Първата книга на Галина Дурмушлийска „За песните на моята душа“ е „красива приказка за музиката и за едно поколение, чиито песни ще останат завинаги в златния фонд на БНР“. Тя е автобиографична и съдържа истории от ранното ѝ детство до днес, включително и от периода ѝ в Холандия, където създава хор „Чубрица“. В книгата на Дурмушлийска са включени още песни от родното ѝ село Ведрина, от Южна и Северна Добруджа, спомени за 4 певици, които са оказали силно влияние върху нея, както и разкази на колеги и приятели, много снимки, включително и обложките на всички издадени касети и албуми.

Галя Дурмушлийска: Добруджанецът е философ, стъпил здраво на своята земя

„Изпяла съм много песни, които съм научила или са ми дали, но не съм пяла нищо без то да мине през душата ми“, споделя авторката.

С новата си книга „Разпалени въглени. Спомени. Разкази. Публицистика“ ни зарадва и добруджанският певец Добрин Добрев. „Това не е мемоарна литература. Не е и изповед. В тези страници събрах преклонението и обичта си към хората, за които пиша в тях – певци, писатели, поети. Те го заслужават с духовния си и богат жизнен път, посветили се докрай на България. Някой от тях ги няма, но аз живях с тях, учих се, възхищавах им се… и ги запазих в сърцето си. Много от страниците са посветени на моята учителка Верка Сидерова – съдбоносна се оказа срещата ми с нея. Добруджа, за която един живот пеем и говорим непрестанно, присъства в цялата книга и няма как да е иначе. Десетилетия съм откъснат от нея, но сънищата ми са там и все я виждам пролетна, когато класят житата и цъфтят маковете. Моята Добруджа“.

В Кипър народният певец Добрин Добрев слави родната Добруджа с песните й

Организатор на събитието е Община град Добрич. Входът е свободен.

* * *

ГАЛИНА ДУРМУШЛИЙСКА е родена в Добруджа. Завършва хуманитарна гимназия в Добрич. От 1977 г. започва да пее в Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“, а впоследствие става негов солист. По-късно с Миланка Йорданова и Нелка Петкова под вещото ръководство на композитора Петър Крумов създават трио „Добруджанка“. След напускането ѝ на Професионалния фолклорен ансамбъл „Добруджа“ в Добрич, започва дългата ѝ самостоятелна кариера, в която жъне многобройни успехи.

През 2007 година е удостоена със званието Почетен гражданин на град Добрич, а най-високото звание, което носи с чест и до днес е Славеят на Добруджа.

ДОБРИН ДОБРЕВ е роден в Добрич. Израства в крайграничното с. Росица, където за първи път в душата му прозвучават песните на родна Добруджа.Най-напред пее в детската студиа на Добруджанския ансамбъл за народни песни и танци-Добрич (с тогавашното име Толбухин)

За голямата сцена го открива Верка Сидерова през 1986 г. в конкурса „Родна стряха” на БНР. Така неговият глас звучи по Българското национално радио и телевизия от 1990 г. до днес, където записва над 100 песни. В ученическите си години сътрудничи на в-к „Пулс” и „Средношколско знаме”. Професионалният му път преминава през много културни институти в София и стига в наши дни до Република Кипър, където живее и твори над 10 години. Създател на Българския културен център "Възраждане"-Кипър, чийто задача е да помага на сънародниците ни и да издига авторитета на българската култура зад граница.