Водещи новини Култура

Галя Дурмушлийска: Добруджанецът е философ, стъпил здраво на своята земя

Как преживя трудната 2020 година „славеят на Добруджа“, любимата на всички добруджанци народна певица Галина Дурмушлийска? Тя смята, че живеем в тъжно време, но не е загубила оптимизма си. Добруджанци й липсват – певицата живее в Котел, но се надява, че ще може да представи в родния си край своята книга, която предстои да излезе на бял свят. Творбата преминава през целия й живот. Чрез нея Галя ще предаде богатия си опит на по-младите певици. А сега… сега тя плете – реди бримките, във всяка бримка нарежда мислите си. Мисли за Добруджа, за оцеляването, за духовното, което ще спаси света, за добрите послания.

Галина Дурмушлийска е родена е на 5 юни 1959 година в с. Ведрина. Завършва хуманитарната гимназия в Добрич. От 1977 г. започва да пее в ансамбъла за народни песни и танци „Добруджа“, а впоследствие става негов солист. По-късно с Миланка Йорданова и Нелка Петкова изпълняват в трио „Добруджанка“ песни на Петър Крумов. След като е уволнена от ансамбъла през 1990 година, започва дългата ѝ самостоятелна кариера в България и чужбина, в която жъне многобройни успехи. Удостоявана е със званието „Почетен гражданин“ на Добрич и на община Добричка. Галя Дурмушлийска отговори на въпроси на Про Нюз Добрич.

Изпращаме една много различна и тежка за всички година. Как преживяхте тези месеци, донесли на много хора зараза, стрес, разочарования?

Трудно, както всички хора. Ние, певците, работим, за да направим живота на хората по-добър, по-красив, да обагрим празниците им, да осмислим дните им. Българинът е пял в трудност, в радост и в болка. Но ето че дойде една по-специална година, в която нито пеем, нито се виждаме и това се смята за правилно – това силно ме притеснява. Трудна година. 

Какъв е начинът да се съхраним и да продължим напред?

Има един моменти, ние го наричаме творческа самота. При мене е настъпвала няколко пъти в живота ми. Това е време, в което трябва да се събереш, да осмислиш къде отиваш, какво си казал, какво си искал да кажеш, с кого да го кажеш, как да оцелееш. Творческа самота е налегнала всеки един от нас. Мисля, че в момента наистина е въпрос да устоим и да оцелеем. 

Годината беше тежка за хората, които се занимават с култура, при Вас как беше? Изнасяхте ли концерти, записвахте ли песни?

Аз имах удоволствието след 30 години раздяла да пея с ансамбъл „Добруджа“ в Добрич на 25 септември, за празника на града. За тези, които не знаят, аз през 1990 година бях уволнена от ансамбъла като „визуално неотговаряща и недопринасяща за развитието му“. Бях на 32 години, тъкмо стъпила на крака, усещах силата на това, което нося, бях готова да полетя…..и дойде това съкращение.

Не пожелавам на никоя жена да й кажат такова нещо – визуално неотговаряща и недопринасяща….За един творец е убийствено. Озовах се на една дълга опашка пред Бюрото по труда, всеки месец се подписвахме. Тогава осъзнах, че това което се случва, не е добро за България. Тогава образувахме ансамбъл „Албена“  – и се оказа, че ако аз пътувам всяка вечер до курорта и пея в три заведения, ще получавам по-малко пари, отколкото ако се наредя на тази убийствена и унизителна опашка.

Аз много съм се радвала, когато дойдоха промените – голям ентусиазъм беше. Но когато стане трудно, държавата първо посяга на спорта и културата. Това периодично се повтаря – сега е същото. Дано да не доживея трети такъв момент. И сега в момента не работим – това е деградиращо за твореца, за човека изобщо, защото той е създаден да твори.

Направиха ме почетен гражданин на Добрич и на община Добричка, един вид като компенсация и признание за благотворителност и култура. И след 30 години Стоян Господинов – ръководителят на ПФА „Добруджа“, ни покани с Калинка Вълчева на този концерт.

Аз обичам когато изляза пред публика, да си говоря с нея. Благодаря на ансамбъл „Добруджа“, че ми даде този шанс да говоря с моите добруджанци. Това е най-прекрасният разговор, защото това, което им пея, те го разбират още във въздуха, докато отива до тях и ми отговарят с начина, по който реагират на тази музика. Добруджанци бяха тъжни. Не тъгувай, добруджанецо! Ти живееш на най-хубавата земя на света! Ти си философ, стъпил здраво на своята земя. Обичай я, работи я и тя ще ти се отблагодари. Е….тази година не вали, но догодина ще вали. Работи и не мисли за друго – това е силата на добруджанеца!

Аз излязох на сцената с гъдулка и изпях добруджанска песен – за мене няма друга публика, като добруджанската, и за мен е беше празник. Но бяхте тъжни – не бива, трябва сами да си даваме кураж.

В последните години по-малко пея, повече журирам. Българинът иска да му пее по-млада певица, ако може да е по-разголена, даже не слушат какво пее. Аз не искам да участвам в това. Пея само на места, където искат и харесват аз да им пея.  

Какво се случва с вашата книга, която пишете от няколко години?

Все не мога да я издам и бях решила това да стане за Коледа тази година. Започнах да я пиша с мисълта, че ще предам моя опит на младите певици. Сега животът е динамичен и певците трябва за по-кратко време да научат повече, за да могат да задоволят капризите на публиката. За да й задържат вниманието, те трябва да бъдат много различни и интересни. Тази книга преминава през целия мой живот и разказва по кой начин аз съм научила песните, как и защо съм ги променила. Книгата е завършена, ще я издаде Николай Мирчев. Заглавието е „Песните на моята душа“ – това са песните на Северна и Южна Добруджа, на бесарабските българи. Тези три групи песни са основата на моя репертоар. В книгата разказвам за тях и за хората, които са ми ги дали, за начина, по който са стигнали до мен, разказвам за интересни моменти от концерти. Завърших я, но сега, в тази ситуация, в която живеем, преосмислям някои неща и изчаквам още малко, за да напиша последния разказ. Когато се вдигне забраната да се събираме, ще дойда при вас с тази книга.  

Годината беше тежка и за хората, които се занимават с туризъм. Разкажете за Вашия бизнес и как той премина през трудните месеци?

С туризма е същото, като с пеенето. Аз имам две къщи за гости в Котел, които са паметници на културата, строени 1848-а и 1850 година. Запазила съм вътре почти всичко. Има две категории посетители. Едната категория хора не остават при мен – те първо питат колко струва, има ли баня и телевизор във всяка стая и „от прозореца ще виждам ли паркирана моята кола“. Тези хора не остават при мен и по-добре да не идват. В Котел никой не краде коли, не съм чувала.

При мен идват хора, които са познавачи. Ако някой иска да се почувства различно, да усети мириса на старите дъски, скърцането им и силата на българския дух, да дойде в Котел, в моя дом. Ще се прероди. Той ще има всичко, което му е нужно, с което хората са свикнали в 21 век, но и усамотението, от което има нужда всеки човек, за да може да избяга от напрегнатия начин на живот.

Имах гости, главно музиканти. Тази година моите братя музиканти бяха свободни и за първи път си позволиха да си празнуват и те. Много групи имах, които пеят. Пристигат при мен с един акордеон, с много храна, и се започва – танци, пеене, те пеят, аз им пея. Такива хора имах. Трябва да се усети духът на Котел. Големите комплекси с „ол инклузив“ убиват българския туризъм. Трябва всеки да се налага на пазара с различието, което дава, а не унищожавайки другия до тебе, защото има и такъв момент.     

В личен план случи ли Ви се нещо запомнящо се през тази година?

Дойде мама да живее при мен. Тя е на 88 години, трудно подвижна, имах труден контакт с нея през годините. Сега в старост сме заедно. Това бе най-силното, което ми се случи тази година. В момента искам да й пожелая здраве. Тя е добре, плете разкошни терлици и чорапи, покрай нея и аз. Преди шиех гоблени, сега плета и във всяка следваща бримка нареждам мислите си, несподелени тъжни моменти. Тъжно време. Българи, пазете се, въпросът е да оцелеем, защото ще дойдат по-добри дни! Аз вярвам и зная, че ще дойдат и ще пеем, и ще се радваме на живота.    

Как ще се обърнете в навечерието на празниците към Вашите близки и Вашите многобройни колеги и приятели в България и в чужбина?

Получих вече подаръци за Коледа, аз също изпращам. Това е обмяна на добра енергия. Подарете на някого нещо, направено от вашите ръце, нещо малко и мило. Изпратете добро послание, не афиширайте, защото се поевтинява това, което сте направили. Ако обичате някого, кажете му го, изпейте му нещо. Духовното ще спаси света. Това е моето послание. Аз винаги съм разчитала на духовното и то винаги е било водещо в моите действия. Добруджанци, обичам ви и ми липсвате!

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *