Дом-паметникът в Добрич подреди изложба за основателя на българския балет Анастас Петров

На балета посветих всяка моя грижа, всяка моя мисъл, цялата си любов, целия си живот, казва Анастас Петров

От днес до 5 април 2024 г. в Дом-паметник „Йордан Йовков“ е подредена фотоизложбата „Магията балет“. Тя е посветена на  125 години от рождението на Анастас Петров и на първата самостоятелна постановка на балетната трупа към Операта в гр. София – балетът „Копелия“ от Лео Делиб, играна на 22 февруари 1928 г. В нея участват артисти, хористи и ученички от балетната школа на Анастас Петров. И публиката, и критиката посрещат възторжено представлението. Някои рецензенти подчертават, че тази дата може да се приеме като рождена за българския професионален балет.

Изложбата представя първата школа за класически балет в България, създадена от Анастас Петров през 1927 г. Показани са най-интересните снимки от работата на школата – както по време на репетиции, така и от различни постановки.

„Оказва се, че в Дом-паметник „Й. Йовков“ се съхранява най-големият фонд за основоположника на балетното изкуство в България. Затова амбицията на музейните специалисти е да подготвят през 2024 г. няколко тематични изложби и други събития, популяризиращи българския балет и най-вече изключителните заслуги на Анастас Петров за утвърждаването му в нашата страна“, посочва д-р Кремена Митева, главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков” .

Посетителите на изложбата ще имат възможност да се запознаят с първите стъпки в това изкуство на балерини като Соня Арова, Валя Вербева, Лили Берон, Лидия Диамандиева, Ивайла Вълчева, Инка Островска, Надя Станчева...

 ***

АНАСТАС ПЕТРОВ ДАЧЕВ е роден на 1 септември 1899 г. в гр. Добрич в семейството на преселниците от гр. Котел Петър и Мария Дачеви. Той е по-малък брат на художника Петър Дачев. Анастас Петров завършва Мъжката гимназия в град Варна, а след това записва Свободния университет в морския град. Към края на февруари 1922 г. отива в Берлин, за да учи балетно изкуство. Попада в школата на голямата руска балерина Евгения Едуардова, възпитаничка на Петербургското балетно училище. По-късно определя този ден като най-щастливия в своя живот. При Едуардова младият българин изучава основите на класическия танц. Само година по-късно той става неин асистент. Започва да води занятия с малките ѝ ученици. Това са всъщност първите стъпки на Анастас Петров като балетен педагог. През 1924 г. той постъпва като ансамблов изпълнител в балетния състав на Берлинската държавна опера. Там се запознава с балетмайстора Макс Терпис – представител на модернизма, популяризатор на свободния, изразен, пластичен танц.

През лятото на 1927 г. Анастас Петров се връща в България и постъпва в Операта в гр. София едновременно като солист и балетмайстор. До този момент балетният оперен състав е само любителски. Малко преди него – през март 1927 г., е назначена първата професионална балерина. Това е Надя Винарова. След нея постъпва и руската балерина Анна Воробьова. Малко след тях част от балетната трупа стават също Надя Раковска и Соня Георгиева.

Самият Анастас Петров признава неведнъж в свои интервюта, че първата му задача след завръщането от Берлин е да подготви млади професионални балетни изпълнители в България. Затова още през есента на 1927 г. той създава своя частна школа за класически балет, просъществувала десетилетия. В нея Петров започва усилена педагогическа работа. Така за три години подновява почти целия балетен състав на Операта. В школата се формират първите български професионални балерини и балетисти: Елена Воронова, Нина Кираджиева, Люба Колчакова, Соня (Софка) Арова, Лили Берон, Анна Кръстева, Лидия Диамандиева, Пенка Енчева, Вяра Карагеоргиева, Асен Манолов, Стефан Иванов, Неделчо Изов, Красимира Колдамова, Калина Богоева, Лиляна Драгулева, Мая Шопова, Асен Гаврилов и много други.

По спомени на Ивайла Вълкова, която е сред първите му ученички, школата се е помещавала в салоните на Техническото училище, в „мрачната танцувална зала на „Стария Хайделберг“, в непригодното салонче на „Славянска беседа“, в „Банковия дом“ – къде не е просъществувала балетната школа, създадена от Петров“.

Анастас Петров търси сюжетен израз на идеите си в своите постановки „Шопениана“, „Омагьосаната принцеса“, „Детски сън“, „Снежанка и седемте джуджета“, „Оловният войник“, „Юда самовила и дете юначе“ и много други. Дейността на школата се отчита чрез ежегодни продукции, които се превръщат в истински празник на балета. Програмите на концертите се открояват с жанрово и стилово разнообразие. Особено тържествено е отбелязана 10-годишнината на школата на 28 ноември 1937 г. в театър „Роял“.

За своята дългогодишна балетна дейност Анастас Петров получава множество високи отличия, сред които особено се откроява Хердеровата награда, присъдена му от Виенския университет през 1977 г.

За жалост, в самия край на следващата година балетмайсторът напуска земния свят. Името на Анастас Петров обаче остава завинаги вградено в основите на националния ни балет, посочва д-р Кремена Митева.На балета посветих всяка моя грижа, всяка моя мисъл, цялата си любов, целия си живот, казва Анастас Петров