Добрич помни ужаса от земетресението на 4 март 1977 г. - над 460 са ранените в областта

Карта на сеизмичното райониране на България

Земетресението от 1977 година – „залп“ от освободена енергия от планината Вранча

Часът е 21:24, а датата е 4 март 1977 г. мощно земетресение разлюлява Добрич. Епицентърът е в планината Вранча в Румъния, магнитудът е 7.6 по скалата на Рихтер. Земният трус е усетен в цялата страна, но най-засегнати са населените места край река Дунав, а последствията от него ще го определят, като „най-убийственото земетресение в България“.

Сеизмичната вълна тръгва от епицентъра във Вранча, от дълбочина 94 километра, безшумно и мощно. Трусът трае по-малко от минута, но оставя дълбока следа по пътя си.

Часът на земетресението заварва повечето жители на тогавашния Толбухин по домовете им. Паниката и ужасът са големи. Всеки грабва каквото може и бърза да излезе навън. Някои носят децата си, други телевизори и кожени палта, а трети пари и злато, скрито в домовете им. Пада мазилка, чува се скърцане и се вижда как стените се пропукват. Мнозина твърдят, че земетресението има и „глас“. Чува се тътен, смесват се шумовете на скърцащите сгради, срутванията и паниката на хората. Тези няколко секунди остават завинаги в спомените на добричлии, преживели нощта на 4 март 1977 г.

В Добрич щетите са сериозни, но, за щастие, човешки жертви няма.

Според телеграма изпратена от Костадин Станев, тогавашен председател на Общинския народен съвет, до Сава Дълбоков – зам.-председател на Министерски съвет „Човешки жертви и тежко ранени няма. Приети в болница са 14 души, а 450 са амбулаторно обслужени“. Напълно са разрушени 10 жилища, а още толкова са силно пострадали и необитаеми. Един жилищен блок от 16 апартамента, както и секция от 24 апартамента на блок „Свобода“ са освободени до изясняване на конструктивните повреди. Частично разрушени и няма да се ползват, са две детски градини в Толбухин и една в Тервел, сградата на Окръжния съд и прокуратурата. Спира работа заводът за филтри в село Овчарово, както и мелницата в Толбухин, до окончателното заключение на експертната комисия. Частични разрушения и повреди има в 124 жилища в Толбухин, 14 жилища в Тервел и 4 къщи в с. Житница, като те се обитават.

Пострадали са и няколко църкви, става ясно от писмо на Варненската и преславска митрополия от 12 октомври 1977 г. до Окръжен народен съвет – Толбухин, в което молят за съдействие за ремонтиране на църковните храмове след земетресението на 4 март.

Най-тежки са последствията за град Свищов, затова и земетресението е известно, като Свищовското. Там жертвите според различни източници са между 112 и 250, сред които и 27 деца. В първите дни след земетресението и трагедията в пресата се коментират единствено щетите в Румъния. Мълчи и Толбухин. Чак на 7 март 1977 г. в централния печат се съобщава, че е пострадал и град Свищов. Правят го, защото трябва да публикуват съболезнователна телеграма, изпратена от Леонид Брежнев, генерален секретар на ЦК на КПСС.  В Добрич новината е оповестена на 8 март 1977 г.

В изследването си за последиците от земетресението Спаска Шуманова посочва, че общите данни за загиналите в България от земетресението във Вранча са 125 души (53 мъже, 44 жени и 28 деца), от които 112 души в Свищов (46 мъже, 38 жени и 28 деца). Ранени са 422 души, от които 181 във Великотърновски, 109 в Русенски, 40 в Разградски и 17 във Врачански окръг. Разрушени са общо 1839 сгради, от които 1590 жилищни, 39 промишлени, 25 училища, 10 детски градини и ясли, 39 административни и 90 селскостопански сгради, 11 здравни заведения, 27 магазина и 8 паметника на културата. Щетите от земетресението са изчислени общо на 117 000 000 лв., от които най-много във Великотърновски окръг - 41 000 000 лв., и в Русенски - 34 000 000 лв. Щетите в Толбухински окръг са оценени на 2 135 000 лева, а за възстановяването  са нужни  6 395 000 лева. По-леките щети са поправени в кратки срокове, учебните занятия не са прекъснати, а децата от разрушените и необитаеми училища са настанени в други училища и обществени сгради. С ПМС № 24 от 1 април 1977 г. е взето решение на изпълнителните комитети на ОНС в Русе и Велико Търново да бъдат отпуснати награди по 50 000 лв., в Силистра, Разград, Враца и Плевен по 30 000 лв., във Видин и Толбухин по 10 000 лв.

Добрич е на земетръсен кръстопът. В обсега сме, както на Шабленската сеизмична зона, така и на земетресенията от планината Вранча. Макар Добрич да е във втора група по сеизмична опасност, според МРРБ. В първа група са градове в близост до
съвременно активни разломни структури, като София, Пловдив, Пазарджик, Сливен, Благоевград, Ямбол, Велико Търново, Хасково.

Планината Вранча е изградена от песъчливи, глинести и варовити седименти. В тях е врязана местната речна мрежа, което е довело до образуване на деформации по склоновете на планината. При динамично въздействие пясъците и тините преминават в плаващо състояние, което е свързано с образуване на т. нар. пясъчни “вулкани”. От епицентъра в посока р. Дунав, почвите преминават от скални и полускални към пластични и несвързани, както и до водонаситени и слаби почви. Това влошено съчетание на инженерно геоложките условия е предпоставка за поддържане на висока сеизмична интензивност както на територията на Румъния, така и в северните райони на България.

Земетресение край Шабла от 7.2 по Рихтер е едно от най-силните в Европа през 20 век

Люлеенето от Вранча винаги е плашило добричлии повече заради спомена от земетресението от 1977 г, макар истинската заплаха за нас да си остава Шабленската земетръсна зона. Факт, който е видим и на картите, отбелязващи сеизмичните райони в България, но тъй като споменът за земетресението от 1901 г. е далечен, основните ни страхове са свързани с румънската планина. Според геолога доц. Александър Радулов не е идентифицирана "виновната" структура за земетресенията край Шабла, нито е характеризирана. Обаче който и да е "виновникът" за Шабла, смята той, няма да мръдне скоро. Някои учени се опитват да намерят цикличност в трусовете, макар че тя е крайно неточна и не почива само на научни факти, а и на предположения.

Според почетния директор на Националния институт по геофизика Георге Мармуряну. "Едва около 2040 г. ще бъде възможно силно земетресение с магнитуд над 7 по Рихтер в Румъния", коментира той, цитиран от в. "Евениментул зилей“, макар че според други сеизмолози земетресението от 1977 година е точно едно „изключение“ и се смята за „залп“ от освободена енергия, което не е предвидено в нито едно изследване за цикличността.

Диана СТЕФАНОВА

В Държавен архив и в периодичния печат, съхраняван в Регионална библиотека "Дора Габе", снимки от щетите от земетресението в тогавашния Толбухински окръг, няма