Петък, 19 април 2024

19.04.2024

Последвайте ни

Земетресение край Шабла от 7.2 по Рихтер е едно от най-силните в Европа през 20 век

Първото добре документирано историческо земетресение е събитието от I век преди Христа, станало в Черно море, близо до град Каварна в сеизмогенна зона Шабла. Едни от най-силните европейски земетресения, станали през 20-и век, са реализирани в България и са свързани с Калиакренския разлом, който е идентифициран по данни от сондажи и сеизмичното профилиране в Черно море.

В акваторията на Черно море има немалко огнища, които биха могли да предизвикат земетресения. Най-опасните по българското крайбрежие се намират в акваторията на около 15 км югоизточно от нос Шабла. Там са установени два епицентъра, чийто магнитуд може да достигне повече от 7 по скалата на Рихтер. Тези земетръсни огнища се намират непосредствено едно от друго и на практика това е най-опасното място от българската територия на Черно море.
Установени са и няколко други възможни земетръсни центъра, но с по-малък магнитут. Единият се намира на около 20 км. югоизточно от нос Калиакра, а другият - на около 30 км. южно от град Каварна. Според сеизмолозите най-опасният от тях е Калиакренският разлом, чиято траектория преминава почти успоредно на бреговата линия между нос Калиакра и нос Шабла.
Съществуват още няколко разлома, които обаче пресичат бреговата линия перпендикулярно, а единият от тях минава през средата на варненското езеро и залив и продължава на изток, а другия разлом преминава близо до село Близнаци. Специалистите коментират, че всъщност тези са най-активните разломи, които геолозите наричат – съвременно активни разломи. Според исторически данни в акваторията на Черно море е установено, че е имало немалък брой земетресения, които са оказвали пагубно въздействие върху родното крайбрежие.

В Шабленското огнище е и най-старото документирано земетресение по българските земи - в I в. пр.Хр.През 364 година земетресение в същата зона пък предизвиква 6-метрови вълни, описват древните хроники.

От по-съвременната история специалистът от института по океанология даде за пример земетресението от 1901 година по родното крайбрежие в северната част, което е било изключително силно и е нанесло сериозни щети в района на Шабла, Каварна и най-вече Дуранкулак. Това земетресение е било предизвикано от двете огнища, които се намират в акваторията на 15 км югоизточно от Шабла. То е с магнитуд 7,2 по Рихтер. Епицентърът му бил на 10-20 км навътре в морето южно от нос Калиакра. По-късно разлюлява пак със 7,1 по Рихтер. Тогава трусът е придружен от силно бучене и е предизвикал значителни разрушения по брега между Балчик и Шабла. Трусът е съпроводен с активизиране на свлачища, каменопади, пропадания на почвата. Пропуква се и единият от седемте френски фара, строени по нашето Черноморие през 1856-1866. Налага се да бъде съборен и да бъде построен нов.

Рано сутринта на 31 март (18 март ст.ст.) 1901 година мощно земетресение разтърсва териториите на България и Румъния. Часът е 9 и 12 минути. Сеизмичното огнище е в Черно море, недалеч от Шабла и Балчик.

След събитието пропада брегът между Калиакра и Балчик. Пропадането е с размер около 200 декара. Силно засегнати са селищата Калиакра, Камен бряг, Тюленово, Българево, Балчик, Каварна и Шабла.

Ето какви са последиците от това земетресение с магнитуд 7.2, епицентър на двадесетина километра в черноморската акватория и дълбочина на сеизмичния източник около 15 километра. Интензивност от девета степен е силата на земетресението в три села: Камен бряг, Горун и Българево. В Камен бряг жилищните сгради били почти срутени – 86 сгради съборени и полусъборени, а училището – съсипано; архитект Хр. Ковачевски споделя във вестник “Народна сила”: “повечето от сградите срутени, останалите - повредени”. В с. Горун – 60 сгради съборени и полусъборени, убити 2 деца и 3 едри животни от падащи скали. В с. Българево, което е било сред най-пострадалите, 365 сгради съборени и полусъборени, двама селяни убити; гръцката черква съсипана, а българската със значителни пукнатини. Това посочва Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководи-тел на секция “Сеизмология” в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН). Тя пише също, че малко по-слабо – с интензивност от осма-девета степен – е въздействието в селищата Тюленово, Шабла, Горичане, Каварна, Балчик. В Шабла не само колибите, а и масивните обществени здания са пострадали – 374 съборени и повредени къщи, наложително изграждане отново на училището и новата каменна черква; фенерът край Шабла е преполовен. В Каварна, пак по сведение на арх. Ковачевски, 42 къщи са съборени или със значителни повреди; повреди има и на пристанището; съобщението от телеграфо-пощенската станция гласи “трусът бе вълнообразен, твърде силен, трая 1 минута, много стени и комини паднаха”. За Балчик вестник “Вечерна поща” пише: “Някои стени зинаха до основите; хората, залитайки, се втурнаха навън”; според околийския началник трусът е бил силен, вълнообразен, с продължителност около минута и половина и “попукаха се къщи, изпопадаха много комини и стени, минаре на една джамия”. На нос Калиакра е “провалена” кулата на фара, има големи срутвания от скалистите морски брегове; откъртени скали убиват двама рибари.

Седма степен у нас се проявява в повечето големи селища на североизточна България - Варна, Добрич, Тервел, Силистра, Нови Пазар, Дулово, Шумен, Провадия. Във Варна е усетено силно вълнение за около 2 минути, настъпва паника в църквите и града, улиците се изпълват с уплашени хора, камбани бият, напукват се стени и тавани, много комини падат, спира градският часовник. В Добрич са усетени силно два вълнообразни удара в интервал около 1 минута, напукват се множество солидни здания – сред тях са мъжкото училище с пропуквания на 10-15 места, черква с нападала мазилката от тавана, джамия със съборено минаре. В Дулово – напукани много здания, в Тервел – напукани стени на стари сгради; в Силистра – почти всички двуетажни и тухлени сгради се попукват; в останалите селища има попукани стени, опадала мазилка, съборени комини.

Земетресението е усетено с интензивност от пета степен, т.е. масово, на голяма територия, която се простира до Созопол, Ямбол, Сливен, Тополовград, Стара Загора, на запад Хисар, Панагюрище, Ихтиман и на северозапад Плевен. В Софийски район сътресенията са усетени от болшинството жители (IV-V степен). Към датата на събитието щетите за българската държава са оценени на 265 хил. лева.

Земетресението е усетено на площ около 600 хил. квадратни километра, като включва територии и от Украина и Молдова. Усетено е в почти цяла Румъния. Най-силно въздействие с интензивност от осма степен (сериозни повреди в сгради) там е преживяно в селища от Северна Добруджа, разположени по черноморското крайбрежие – Мангалия, Констанца, Корбул де Джос, Тузла и по на север Бабадаг и на запад Калараш. Усетено в цяла Северна Добруджа и в районите на юг от Карпатите, слаби сътресения са рядко отбелязани зад планините, които причиняват бързо затихване на сеизмичната енергия.

Последствията от земетресението са описани в работата на Спас Вацов от 1902 г. (Вацов, 1902).

„Попукаха се къщи, изпопадаха много комини и стени… В Каварна 28 къщи разпукани и съборени…Църквата, новото и старото училище и частните здания в Шабла…На югозападната страна от Балчик съборена част от морския брег съприблизително 200 декара лозя. Брегът продължава да се рони и пада в морето“ (Вацов, 1902).

Във вестник „Вечерна поща“ (брой 91 от март 1901) за Балчик е написано „…Земята се разклати и покривите запръщеха; пропукаха се стени и някои зидове до основите; къщите цели затрепериха. …Зданията се залюлеха, като да падат, и само хвърляха от себе си връхните си части; западаха комините съ страшен шум. Минаретът на джамията се провали, увисна на покрива; а горе по белите баири се вдигна мъгла от прах, те заиграха, пръста се срива в глух ропот!...Едно тепе край самия брег седна в земята три метра по-низко. Настана обща паника….“(Вацов, 1902).

Във Варна …„сътресението трая неколко секунди; през това вряме чухме шум, като от кола, която се приближава; полиелеите и ламбите се разлюляха силно, камбаните почнаха да бият, градският часовник спре, стени и тавани се пропукаха, много комини паднаха..“ (Вацов, 1902).

Площта, на която е усетено земетресението е оценена на около 610 000 км2

 Земетресения в Шабленската зона се случват рядко. За отбелязване са следващи трусове – през 1956 г. с магнитуд 5.5 и два труса с магнитуд 4.8 на 5 август 2009 и на 3 декември 2012. Максимално са усетени в района Шабла-Каварна. През 1956 година сътресенията достигат VII степен – възстановими повреди в постройки. Двете земетресения през 21 век имат сила да причинят напуквания в мазилка и събаряне надпокривни части на комини; областта на усещане при тях достига до Плевен, Калараш-Румъния и Харманли.

На снимката: Село Камен бряг след голямото земетресение от 1901 г.

c