Добрич е сред областите с най-голяма бедност - 27%

Над 300 хил. души у нас не могат да излязат от капана на недоимъка, а сред основните причини са ниските заплати в определени региони или икономически сектори и това, че образованието, стажът и квалификацията им позволяват да заемат само определени длъжности. Фактор е и несъразмерното нарастване на цените на основните стоки и услуги спрямо компенсирането на доходите.

Така въпреки че през последните 10 г. безработицата непрекъснато спада, работещите бедни се увеличават. Всеки втори безработен е в риск от бедност. Това са около 65,8 хил. души. А общата картина показва, че рискът от бедност при безработните е почти 5,8 пъти по-голям от този при заетите. Ако от доходите на домакинствата се изключат пенсии, обезщетения, социални и семейни помощи и добавки, равнището на бедност нараства от 22,9 до 44,2%.

В България нивото на нископлатените работници се равнява на 21,4%, или около 670 хил. души. На минимална заплата пък са 440 320 души, или 19% от общо наетите, показват данните на НСИ за деветмесечието на 2023 г. От тях на държавна работа са 5,8%. “Прави впечатление устойчивото задържане на около 1/4 на назначените на МРЗ в частния сектор, докато делът на наетите в публичния намаляват почти наполовина в периода 2018-2023 г.”, отичат от ИСС. Сега близо 2/3 от работещите не получават трудово възнаграждение, което да покрива необходимите средства за издръжка. През декември 1 007 000 души получават заплати до 1000 лева. Това са 39,2% от трудовите възнаграждения. Брутният размер на заплата за издръжка достига до 1853 лв., а чисто е 1438 лв. На този размер се осигуряват едва 35,7% от наетите българи.

Най-силно разпространение на нископлатения труд има секторът “Административни и спомагателни дейности” - 52,9% от наетите. С процент по-малко са в “Хотелиерство и ресторантьорство” - 51,7%, а на трето място е “Строителство” с 31%.

В България 35,6% от работещите с прогимназиално или по-ниско образование са бедни. Тези със средно са 8,4%, а с висше - само 3%.

Рискът от бедност за хората с начално и без образование е 18 пъти по-висок в сравнение с този при висшистите.

Очаквано бедността е различна в регионите. А водещите фактори да я има са заетостта, делът на висшистите и малцинствените групи. Добрич е една от двете области, заедно със Стара Загора, където тя е най-висока - Добрич с 27%.

“Ниското заплащане на труда създава допълнителни непренебрежими негативни ефекти върху цялото общество, като генерира условия за избуяване на престъпността, сивата икономика, задлъжнялост и загуба на собственост, зависимости, болести и в крайна сметка асоциализация, което води до допълнителни обществени разходи и влошава общественото здраве”, алармираха от ИСС, чийто председател е Зорница Русинова.

За да се излезе от капана на бедността, трябва да има и адекватна социална политика, повече мерки за заетост, осигурителна и данъчна политика. Да се работи и за насърчаване на социалния диалог, социалното партньорство и колективното трудово договаряне. Специален фокус е нужен върху програми в помощ на стартирането на микро (фамилен) бизнес.