Добра влага и силен старт на сеитбата в област Добрич, отчита проф. Иван Киряков

След сравнително мека зима и редица необичайни температурни колебания в началото на пролетта, земеделските стопани в Добруджа навлизат в активната част на кампанията с редица въпроси – достатъчна ли е влагата в почвата, какво е състоянието на есенните култури и има ли риск от късни застудявания, които могат да попречат на нормалното развитие на посевите?

Отговорите потърсихме от проф. Иван Киряков – ръководител на отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт – Генерал Тошево.

Ще окаже ли влияние падналият в началото на седмицата сняг и какви поражения могат да очакват земеделските стопани?

Пролетните „мразове“ създават опасност както за овощните, така и за зърнено-житните култури със слята повърхност. При пшеницата се очертават няколко критични периода по отношение на пролетно застудяване: Удължаване на стъблото, особено след формиране на първи листен възел. Критичната температура е минус 4°С за повече от 2 часа; Флагов лист преди изкласяване, като критичната температура е минус 2°С; Изкласяване, като критичната температура е минус 1°С; Цъфтеж, като критичната температура е 0°С. Степента на поражение се определя от фактори като продължителност на излагане на растителните тъкани на ниска температура и сортовата специфика.

Като цяло информацията, която получават земеделските производители, свързана с температурата, се отнася за температурата над посева, т.е. въздушната температура. Необходимо е да се прави разлика между температурата над посева и тази в посева. В повечето случаи температурата в посева е по-висока от тази на въздуха при застудяване и по-ниска при затопляне.

Наблюдаваният валеж от сняг не беше придружен от много ниски температури. Отчетени са температури от минус 3 до минус 5°C. Наличието на сняг обаче създава условия за по- висока температура в посева, особено в критичните точки на нарастване, които в наблюдаваните фенофази са конуса на нарастване. Това ни дава основание да считаме, че на този етап не се очакват драстични повреди по растенията. Разбира се, ще се наблюдава известно отпадане на листната маса, изложена на по-ниска температура, но вярваме, че няма да се наблюдава загиване на вегетационния връх, в случая конуса на нарастване.

Какво е състоянието на есенниците след зимата и повишаването на температурите?

Преди дни Областната служба по земеделие, съвместно с Института по земеделие в Генерал Тошево и БАБХ – Растителна защита, извършиха обследвания и в края на седмицата бяха изготвени протоколите за състоянието на пшениците, ечемиците и другите култури. Това, което се вижда на този етап, е, че есенните култури са в добро състояние. Има полета, които са засети по-рано и при тях има хубаво братене – може да се каже, че са в доста добро състояние. Други са поникнали по-късно, но като цяло състоянието им е от добро до много добро.

При пшеницата фенофазите, които в момента се наблюдават в зависимост от датата на сеитба, са от изправяне на розетката до формиране на втори листен възел – т.е. удължаването на стъблото вече е започнало. По отношение на фитосанитарното състояние – няма ръжда, няма насекоми. Има малко листни въшки, но току-що са се излюпили. В някои по-гъсти посеви се наблюдава лека септориоза. В обобщение – посевите са в много добро състояние.

Почвите достатъчно запасени ли са с воден ресурс?

По отношение на зърнено-житните култури нямаме проблем. Когато ги проверявам на полето, не могат да се отскубнат на ръка, което означава само едно – благодарение на влагата през зимата, особено януари и февруари, имаме много добро вкореняване на пшеницата. Това означава, че евентуално повърхностно засушаване към момента не би имало негативен ефект.

От какво зависи крайният добив и какво вещае състоянието на почвите и културите засега?

Нека се върнем към миналата година. По това време беше много сухо и топло, вследствие на което около 30% от пшениците изкласиха между 10 и 15 април – но на много малка височина. В края на април обаче започнаха валежи, които продължиха през май и юни. Температурите останаха под 25–26 градуса. Това донесе изключително добра продуктивност. Средният добив в област Добрич достигна около 650 кг/дка – нещо рядко срещано.

Следователно – зимният влагозапас е важен, но продуктивността зависи предимно от валежите и температурите през април, май и юни.

Много е рано да кажем какво ще се случи тази година. През последните няколко години наблюдаваме падане на температурите именно през април – в период, когато пшеницата е във фаза формиране на класа и първия/втория възел. Това може да не доведе до щети, но охлаждането влияе – предварителни наши изследвания сочат, че добивът може да бъде с около 10% по-нисък при такова охлаждане.

Кога се очаква да започне пролетната сеитба?

Пролетната сеитба вече е започнала на някои места. За област Добрич оптималните срокове за слънчогледа са от края на март до средата на април. Царевицата обикновено се сее след втората десетдневка на април и до Гергьовден трябва да е приключила. Тази година обаче колегите започнаха по-рано – дори преди мартенския сняг.

Високите температури подвеждат към ранна сеитба, но когато паднат под –2 градуса, това причинява стрес на културата. Стресираното растение изостава във фенофазата с 10–15 дни. Ако почвата е топла и има влага – растенията компенсират. Ако почвата е хладна, а след това растението се охлади – ефектът е негативен.

Какво е положението с влагата при пролетниците?

В момента има влага – и в сравнение с последните две–три години почвената запасеност е много по-добра. Това значи, че засега няма проблеми с пролетниците. Основният риск е повърхностното засушаване при самата сеитба.

Най-големият проблем е, когато се подготвят площите с дискови брани. Не мога да разбера защо колегите ги използват – дисковата брана изкарва влагата на повърхността. Като духне вятър – изсушава почвата.