Днес е Денят на спонтанните актове на доброта

17 февруари е определен като Ден на спонтанните актове на доброта. Този празник се отбелязва, независимо от националност, етническа принадлежност или религиозни убеждения. 

За съжаление, в днешните размирни времена има много объркани хора за това кое е злото и кое е доброто.

Същността на доброто е да опазваш живот, да развиваш живот, да изведеш живота до най-висшата му стойност. Същността на злото е да увреждаш живот, да възпираш живота в неговото развитие. Основният принцип на етиката е преклонението пред живота. 

Добротата е морално качество и добродетел; вид поведение, белязано с прояви на щедрост, внимание или загриженост за другите, без да се очаква похвала или награда. Добротата е една от основните теми в Библията. В Книга II на „Риторика“ Аристотел определя добротата като „услужливост към някой в нужда, не в замяна на нищо, нито в полза на самия помощник, а на този човек, на когото се помага“. Ницше смята добротата и любовта за „най-лечебните билки и представители в човешкия контакт“. Добротата се счита за една от рицарските добродетели. В ученията на Мехер Баба Бог е синоним на доброта: „Бог е толкова благ, че е невъзможно да си представим Неговата неограничена доброта!“

Всеки от нас се ражда ако не с генетично заложена доброта, то с такава настройка. Учените поясняват, че дори новородените са способни на съчувствие. Когато едно бебе в родилното отделение заплаче, другите деца почти винаги го последват и заплакват солидарно в един глас. Защо, обаче в последствие сякаш “забравяме” кое е добро и все по-рядко имаме очи за чуждата болка?

Доказано е, че наследствеността има значение при изграждане на характера, но решаваща все пак е ролята на възпитанието. Когато човек израсне от малък с примери за добрина, милосърдие и любов, това няма как да не се отрази върху поведението му в по-нататъшния му живот.