Да няма прекалено големи очаквания след падането на тайната на осиновяването, призова председателят на Окръжния съд в Търговище Татяна Даскалова
Хората да нямат прекалено големи очаквания след падането на тайната на осиновяването, защото информацията понякога в делата е много оскъдна. Това призова в интервю за БТА председателят на Окръжния съд в Търговище Татяна Даскалова. Магистратът коментира измененията в закона, разликите в старата и новата редакция, както и ролята на страните. В Окръжния съд в Търговище през годините осиновяванията намаляват. Справка показва, че образуваните дела за осиновяване през 2022 г. са четири, а през 2023 г. - едно. В същото време за разкриване тайната на осиновяване през 2022 г. делата са били две, а през 2023 г. – четири.
Според Даскалова обществото трябва да има яснота както за протичането на самото производство, така и за очакванията си. "Някои осиновени искат много лични подробности, като какъв е часът на раждането им, има ли наследствени заболявания при рождените родители. Затова искам да кажа, че хората не бива да имат прекалено големи очаквания. Защото, ако рожденият родител не може да бъде намерен или не желае да установи контакт, никой не може да го накара да даде точно тази информация. Но пък има и случаи, в които с радост се предоставя информацията в много по-голям обем и се осъществява контакт с осиновените", отбеляза Даскалова.
Съдът ще предостави информацията, която се съдържа в кориците на делото. Ще кажа, че информацията за по-скорошните осиновявания е много по-голяма. Това е така заради въведените регистри за осиновители и децата, които трябва да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Както и заради много добре разработени практики на социалните служби и тяхната прецизна работа при процедурите за осиновяване, каза председателят на Окръжния съд в Търговище.
По думите на Татяна Даскалова за родените през 80-те години и преди това, когато са допускани осиновяванията, папките по делата са много тънки. Там повечето информация е за тези, които ще осиновяват. Информация за рождените родители на осиновения почти няма. Още по-сложно е при по-старите дела, допълни тя. "По-подробна е информацията, която ние можем да добием от националната база „Население“. Това е чувствителна информация и според мен, би следвало да се предоставя внимателно. Мисля, че такава ще бъде практиката на съдилищата. Пак ще кажа – затова много добре трябва да се обмислят самите молби – какво точно ще се иска, в подробности да бъде записано в самото съдебно решение, защото в противен случай може да се стигне до отказ на администрацията. По-голямата информация ще се получава от самото дело, а ако има нещо друго, което биха могли да получат от общината – трябва да го поискат от съда и той да прецени", заяви Даскалова.
Според нея съдът ще се изправи и пред етичния проблем трябва ли да предоставяме данни за адреси на близки. Ще има колебания, но съдебната практика ще се развива, тези въпроси ще намерят своите отговори, допълни председателят на Окръжния съд в Търговище.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-жо Даскалова, в края на 2023 г. Народното събрание прие изменения в Семейния кодекс по отношение разкриване тайната на осиновяването. Какво предвижда в момента законът и какво може да се очаква във връзка с това изменение?
Осиновителите, навършилият 18 години осиновен, неговите низходящи, съпругът, съответно съпругата, може да поискат от Окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като уведоми за производството родителите по произход на осиновения без негово присъствие и изслуша заключението на прокурора, се произнася с решение. Уведомяването на родителите по произход на осиновения не се извършва в случаите, когато те не може да бъдат установени по реда на Гражданския процесуален кодекс или са починали. Държавните органи и органите на местно самоуправление, които съхраняват информацията за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, са длъжни да я предоставят на поискалия информацията, за да упражни правото по ал. 1, както и информация за произхода на осиновения или касаеща лично него, когато съдът е допуснал разкриването на данните със съдебно решение. Това гласи актуалната разпоредба на чл. 105 от Семейния кодекс (СК). Нова е разпоредбата на чл. 105а от СК, която допуска т.нар. посредничество на определени организации. Посредничество относно произхода на осиновени лица може да извършва юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, получило разрешение от министъра на труда и социалната политика, наричано по-нататък посредник относно произхода. Тяхното участие обаче е на етапа след разкриване на тайната на осиновяването.
Променя ли се ролята на съда и става ли по-лесно за осиновените да разберат своя биологичен произход? Какви са разликите между старата и новата редакция на закона?
Ролята на съда не се променя. Разликата между старата и новата уредба е на първо място в лицата, които могат да искат разкриване на тайната на осиновяването. Досега бяха осиновителите и осиновеният, навършил 16 г. Докато сега трябва да е навършил 18 г. Въвеждат се и нови лица, които могат да искат информация – низходящите и съпрузите на осиновения.
Най-важната причина, която всъщност беше повод и за измененията, е че преди съдът постановяваше разкриване на информация, когато важни причини налагат това. Отпадането на това се приветства от цялото общество и от съдийската гилдия. Сега редакцията на самия текст е малко по-разширена и изрично е посочено, че когато родителите по произход са починали, няма как да бъдат изслушани.
Абсолютно нова норма е тази за посредничеството.
Сега държавните органи и органите на местно самоуправление вече са длъжни да предоставят информация на целия кръг от лицата за това с какъв акт е допуснато осиновяването. Трябва да се има предвид, че за по-възрастните хора, които са били осиновени, осиновяванията бяха в компетентността на районните съдилища. През годините беше допуснато изменение и осиновяванията се извършват от окръжните съдилища. Това е информацията, която трябва да се предостави първоначално, а след това – при разкриване на осиновяването и друга информация – когато съдът е допуснал разкриването на данните със съдебно решение.
Възможно ли е гражданите да подадат молба направо пред съответната община и да получат информацията за осиновяването си, без да завеждат дела пред съда?
С получаването на информацията от общинските власти, ще се избегне лутането да се подават молби до всички съдилища. Но пълно разкриване на данните може да направи само съдът. Неговата роля в това отношение не се променя.
Какви са трудностите според Вас, пред които ще се изправят осиновените, съдът и общините, при прилагането на закона и има ли според Вас неясни моменти?
По отношение на непрецизната редакция на чл. 105, ал. 4 от СК, която урежда именно първоначалната информация и по отношение на ал. 2 има също някаква непрецизност, защото се казва, че „уведомяването на родителите по произход на осиновения не се извършва в случаите, когато те не може да бъдат установени по реда на Гражданския процесуален кодекс или са починали“. Какво значи да бъдат установени по реда на ГПК? Ние установяваме самоличността на родителите по произход още с информацията, която имаме от вписванията от национална база „Население“. Можем да имаме пълна информация за рождените родители, техните настоящи адреси много бързо, след справка в регистъра. Очевидно е, че става въпрос за установяване на тяхното местожителство и призоваването им и в този смисъл редакцията не е прецизна.
Настоящата разпоредбата обаче въвежда уведомлението на родителите по произход. Предишната норма беше, че ние изслушвахме тяхното мнение при закрити врата, с призоваване на страните. Това, което правехме – изпращахме информация, че в съда е заведено дело и сме ги призовавали да дойдат да ги изслушаме лично. Обикновено това става деликатно, ако тези хора имат друг живот и не желаят да споделят с най-близките си и искат тази информация да остане единствено за тях. Сега не е задължително да бъдат изслушани, те трябва да бъдат уведомени, че има такава процедура.
Досега практиката бе да ги призоваваме в различни дни, защото в много от случаите хората искат много повече информация от тази, която е между кориците на делото по осиновяването. Ако човекът е съгласен – той ще я предостави, но ако – не, никой не може да го накара.
Обществените нагласи постепенно се измениха и в много от случаите, бяхме започнали да предоставяме информация, за да не се стигне до кръвосмешения, например.
Ще има и други трудности, свързани със задълженията на общините и държавните органи. След излизането на съдебното решение какво са длъжни да предоставят: информация за произхода или касаеща лично него. Какво съдържание обаче се влага в това? Администрацията ще трябва да си изработи своя собствена практика. Особено важно ще бъде какво точно е постановил съдът. Аз, например, конкретно съм определяла какво точно се предоставя. По принцип практиката е да се предостави информацията, която е в кориците на делото по осиновяване.
Моят съвет към хората, които ще предявяват искания, всичко, което искат, да им бъде предоставено от общините, да го заявят и пред съда. Съдът да прецени доколко тази информация, която е извън рамките на самото дело, може да бъде предоставена.
Смятам, че ако нещо не е написано в съдебното решение, общините ще отказват да го подадат като информация. Трябва да се натрупа и практика, хората няма да бъдат ограничени и във времето да искат информация, след като имат съдебно решение.
В края на процедурата и когато съдът даде разрешение за разкриване на тайната на осиновяването, какво могат да очакват осиновените, какво в крайна сметка те ще разберат за своя произход и за биологичните си родители? Каква е информацията, която съдът предоставя?
Съдът предоставя информацията, която е по делото за осиновяване – т.е. пълен достъп до това дело. Тук може да има много големи разочарования. Затова и обществото трябва да има яснота, както за протичането на самото производство, така и за очакванията си. Някои осиновени искат много лични подробности, като примерно какъв е часът на раждането им, има ли наследствени заболявания при рождените родители. Затова искам да кажа, че хората не бива да имат прекалено големи очаквания. Защото, ако рожденият родител не може да бъде намерен или не желае да установи контакт, никой не може да го накара да даде точно тази информация. Но пък има и случаи, в които с радост се предоставя информацията в много по-голям обем и се осъществява контакт с осиновените.
Съдът ще предостави информацията, която се съдържа в кориците на делото. Ще кажа, че информацията за по-скорошните осиновявания е много по-голяма. Това е така заради въведените регистри за осиновители и децата, които трябва да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Както и заради много добре разработени практики на социалните служби и тяхната прецизна работа при процедурите за осиновяване.
Но досега, особено за родените през 80-те години и преди това, когато са допускани осиновяванията, папките по делата са много тънки. Там повечето информация е за тези, които ще осиновяват. Информация за рождените родители на осиновения почти няма. Още по-сложно е при по-старите дела.
По-подробна е информацията, която ние можем да добием от националната база „Население“. Това е чувствителна информация и според мен, би следвало да се предоставя внимателно. Мисля, че такава ще бъде практиката на съдилищата.
Пак ще кажа – затова много добре трябва да се обмислят самите молби – какво точно ще се иска, в подробности да бъде записано в самото съдебно решение, защото в противен случай може да се стигне до отказ на администрацията. По-голямата информация ще се получава от самото дело, а ако има нещо друго, което биха могли да получат от общината – трябва да го поискат от съда и той да прецени.
Съдът ще се изправи и пред етичния проблем трябва ли да предоставяме данни за адреси на близки – за нас това ще е един от трудните въпроси. Ще има колебания, но съдебната практика ще се развива, тези въпроси ще намерят своите отговори.
Какво означава посредничеството относно произхода на осиновените лица и какви са тези организации, които ще съдействат на осиновените, както предвижда новата разпоредба на СК? Те могат ли да участват в съдебната процедура?
Трябва да се разбере добре, че става въпрос за процеси, които се развиват едва след постановяване на съдебното решение, по инициатива на самите молители. Държавата сега е преценила, че трябва организации, които са специализирани в тази област, да окажат специализирана подкрепа на тези лица. За да се прецени най-добрият начин, по който може да се установи контакта с биологичните родители, за да се преодолеят евентуални емоционални сътресения. Но тяхната роля възниква, едва когато се постанови съдебното решение и съответно хората имат някаква информация. Това са точно определени организации, получили разрешение от министъра на труда и социалната политика и се наричат посредник по произход и те нямат никаква роля в съдебния процес.
