Бръснарят от Добрич, който подстригва с ножица, но докосва със сърце (ВИДЕО)

Бръснарят от Добрич, който подстригва с ножица, но докосва със сърце

Някои хора измерват богатството си с това, което притежават. Други – с това, което успяват да дадат

Всяка седмица Гюлбеян Дабравски затваря за няколко часа вратата на бръснарския си салон в Добрич. Не защото няма клиенти. Напротив. Просто в тези часове има друга, много по-важна среща.

Той тръгва към Комплекса за социални услуги. Там го чакат младежите. Не защото им е пораснала косата. А защото знаят, че идва техният приятел.

Докато подстригва, Гюлбеян разговаря с всеки от тях, шегува се, изслушва ги и ги кара да се усмихват. За няколко минути ножицата и машинката остават на заден план. Най-важното е вниманието. „Всеки човек заслужава уважение“, казва тихо той.

За него това никога не е било просто професия. Преди години животът го отвежда във Виена. Там развива успешен бръснарски бизнес. Но когато приключи работният ден, вместо да си почива, отива в приютите на „Каритас“, където доброволно подстригва бездомни хора.

Там разбира, че една подстрижка може да означава много повече от промяна във външния вид. Може да върне самочувствието. Може да върне достойнството.

След завръщането си в България не изоставя тази мисия. Започва да обикаля улиците на Добрич с велосипед, машинка и ножици. Познава хората без дом. Знае къде могат да бъдат намерени. Спира, разговаря с тях и ги подстригва. Без да вземе и лев.

После идват обажданията от възрастни хора, от трудноподвижни, от болни, които не могат сами да стигнат до бръснарски салон. И към тях тръгва. Отново безвъзмездно.

Преди дни той публично заяви, че е готов да посещава всеки човек в подобно положение, който има нужда от помощ. Доброто не закъсня да намери своя път. След публикацията директорката на Комплекса за социални услуги в Добрич се свързва с него с една молба – да дойде и при техните младежи.

Така започва едно приятелство. Днес в центъра вече не го посрещат като фризьор. Посрещат го с усмивка. И с нетърпение. Защото знаят, че човекът, който влиза през вратата, не носи само ножици. Носи внимание. Носи уважение. Носи усещането, че някой е дошъл специално за тях.

Самият Гюлбеян никога не говори за себе си като за човек, който прави нещо необикновено. „Искам просто да бъда полезен“, казва той.

А когато го питат какво получава в замяна, се усмихва. „Радост в душата.“

Понякога именно това е най-голямата награда. Защото истинската доброта не се измерва в пари. Тя се измерва в усмивките, които оставяш след себе си.

Настоящата статия е създадена в рамките на проект „Силата на доброто. Истории за хората, които променят света около нас“. Проектът се осъществява, благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България "Ти и Lidl" в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти. Отговорността за съдържанието е на "Про Нюз Добрич" и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.