БГВЕА: Блокирането на новите ветропаркове може да лиши област Добрич от инвестиции за 1,5 млрд. евро

В отговор на въпроси на Про Нюз Добрич от Българската ветроенергийна асоциация заявиха, че до 2030 г. в областта могат да бъдат реализирани над 1 GW нови мощности с инвестиционен потенциал от около 1,5 млрд. евро. Според БГВЕА между 350 и 400 млн. евро от тази сума биха били свързани с местна техническа инфраструктура, а твърденията за изграждането на 1500 нови ветрогенератора не отговарят на реалния инвестиционен интерес. Асоциацията настоява всеки проект да бъде оценяван индивидуално според въздействието му върху природата, човешкото здраве и местните общности.

Ако днес развитието на нови ветропаркове в област Добрич бъде практически блокирано, каква ще е цената за Добруджа? Колко инвестиции, приходи за общините, работни места и други икономически ползи могат да бъдат загубени? Можете ли да посочите конкретни числа?

Ветроенергийните проекти се отличават с висок коефициент на полезно действие и се влияят в по-малка степен от сезонни фактори, което води до относително по-ниската себестойност на произведената електроенергия. Освен това, проектите за вятърна енергия могат да се реализират на по-малка площ  и да се съчетават успешно с други селскостопански или икономически дейности. Развитието на вятърната електроенергетика е от решаващо значение за балансирането на електроенергийната система в периоди на ограничено слънцегреене, докато в периоди на излишък на електроенергия, допълнителните обеми за производство на електроенергия могат да се използват за производство на водород.

По информация на БГВЕА, към момента членове на асоциацията планират реализацията на ветроенергийни проекти за над 5 GW в различни региони на страната. По последни данни,  инвестиционните намерения в Североизточна България с доказан ветрови потенциал са за малко над 2 GW, като част от проектите се очаква да бъдат изградени и въведени в експлоатация до началото на 2030 г. Изграждането и присъединяването на нови ветроенергийни мощности е в унисон със заложените цели в актуализирания Интегриран национален план „Енергетика и климат“ и имат важна роля за развитието на регионите, запазването на конкурентоспособността на икономиката и повишаването на енергийната ѝ независимост чрез внедряване на съвременни технологии за производство на чиста и достъпна енергия от местен ресурс (вятър).

По данни на наши членове, приблизително 25-30% (или около €350 - 400 хил. за всеки инсталиран мегават) от инвестиционните разходи остават в местната икономика и в общия случай са свързани с развитие на техническата инфраструктура в региона, в т.ч. изграждане и поддръжка на пътища за достъп, разширение на кабелна инфраструктура, нови подстанции и други съпътстващи съоръжения.

Именно тези инвестиции имат силен ефект върху местната икономика и повишават стокооборота не само по време на строителството. Изграждането на необходимата инфраструктура изисква мобилизацията на значителен обем техника, местни строителни и транспортни услуги, материали и човешки ресурс. Преките ползи са свързани с допълнителни приходи за местни компании, ангажиране на местни изпълнители и подизпълнители и допълнителна икономическа активност в общините, в които се реализират проектите.

Например, при планирана реализация на нови вятърни мощности в област Добрич от над 1 GW до 2030 г., това означава общ инвестиционен потенциал от приблизително €1,5 млрд., от които около €350 - 400 млн. биха били свързани с изграждането и поддръжката на техническа инфраструктура. Тези значителни по обем инвестиции биха създали предпоставки за повишаване на икономическа активност в региона не само по време на строителството, но и в дългосрочен план за периода на експлоатацията и поддръжката на съоръженията.

На първо място, експлоатацията и поддръжката на вятърните паркове генерират постоянни разходи в размер на приблизително €15 - 20 хил. на MW годишно. Значителна част от тези средства се насочва към местни услуги и ресурси – техническа поддръжка, транспорт, строителна и специализирана техника, охрана, логистика, поддръжка на пътната инфраструктура и други дейности. За разлика от еднократната инвестиция, тези разходи се реализират ежегодно през целия експлоатационен живот на съоръженията и по този начин осигуряват устойчив икономически ефект за региона.

На второ място, собствениците на земи, върху които се разполагат съоръженията и необходимата инфраструктура, получават дългосрочни приходи от наеми за учредените вещни права.

Не на последно място, следва да се вземат предвид и данъчните приходи за общините. Развитието на вятърни паркове генерира и допълнителни приходи за местните бюджети под формата на приложимите данъци и такси, свързани с изграждането, притежаването и експлоатацията на съоръженията. Част от тези приходи са еднократни - например при изграждането на проекта, а други са постоянни и постъпват ежегодно през целия експлоатационен период на вятърния парк. Това създава по-стабилна финансова основа за общините и увеличава възможностите им да инвестират в местна инфраструктура, обществени услуги и благоустрояване. Европейският опит показва, че именно данъчните приходи са сред най-съществените преки икономически ползи за общините, на чиято територия са разположени вятърни паркове.

Ефектът от развитието на вятърната енергетика върху местната икономика не се изчерпва с първоначалната инвестиция и приходите за общините от местни данъци и такси. Вятърните проекти създават дългосрочна икономическа активност, нови работни места за висококвалифицирани специалисти свързани с поддръжката на съоръженията и осигурено ежегодно финансиране на различни местни инициативи.

Въпреки доказания технологичен потенциал, вятърната енергия продължава да бъде подценяван и недостатъчно използван местен ресурс за производство на електроенергия в България. Основните предизвикателства пред сектора са свързани с непоследователните промени в нормативната уредба, ограничения достъп до електропреносната мрежа, дезинформацията разпространявана от различни групи и липсата на политическа ангажираност за ускоряване на инвестициите в сектора.

Колко голям всъщност е инвестиционният интерес към област Добрич? За какъв брой реални проекти, ветрогенератори, мегавати и инвестиции говорим – и доколко твърденията за стотици или дори около 1500 бъдещи вятърни турбини отговарят на действителността?

На първо място е редно да споделим статистиката към момента. По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) в България работят общо 197 вятърни енергийни обекта с обща инсталирана мощност 719 MW. Тези обекти представляват около 350 изградени и въведени в експлоатация ветрогенератори, със средна единична мощност около 2 MW.

Следва да отбележим, че България изостава значително по отношение на оползотворяването на ветровия потенциал на страната. В продължение на близо 14 години у нас не е въведен в експлоатация нито един значим ветроенергиен парк. Сравнението със съседните държави е показателно:

· Сърбия – има около 50% повече инсталирани вятърни мощности от България при приблизително 30% по-малка територия;

· Румъния – има над 3 000 MW вятърен капацитет при едва двойно по-голяма територия;

· Гърция – над 6 000 MW ветроенергийни централи, или около осем пъти повече от България при практически същата територия (без гръцките острови);

· Турция – 16 000 MW вятърни мощности, или над двадесет и два пъти повече от България.

През последните години чрeз нововъведения и  иновации ефективността на ветроенергийните съоръжения допълнително се подобрява и единичната номинална мощност на модерните ветрогенератори се увеличава. Според статистика на WindEurope от февруари 2026 г. средната номинална мощност на поръчаните ветрогенератори (на сушата) в Европа през 2026 г. е 6,1 MW.

Както вече споделихме по-горе, по данни на членове на БГВЕА в област Добрич се развиват нови ветроенергийни проекти за около 2 GW. Ако приемем като ориентир средната номинална мощност от 6,1 MW на новите наземни ветрогенератори, за изграждане на нови 2 GW мощности биха били необходими около 300 съвременни ветрогенератори. Това число е ориентировъчно, тъй като технологията се развива динамично, поради което до 2030 г. за реализирането на същата обща мощност може да бъдат необходими още по-малко на брой ветрогенератори, съответно и по-малка площ. Разбира се, конкретният брой ветрогенератори ще зависи от избраната технология и от параметрите на отделните проекти.

Във връзка с гореизложеното, тиражираните в социалните медии твърдения за изграждане в област Добрич на нови 1500 турбини са манипулативни, неверни и не отговарят на реалния инвестиционен интерес.

Има ли вече инвеститори, които заради съпротивата срещу ветропарковете, административната несигурност или продължителните процедури са се отказали от проекти в Добруджа или България и са пренасочили капитала си към Румъния, Гърция или други държави? Ако да – кои са те и за какви инвестиции става дума?

Свидетели сме на изключително сложна геополитическа ситуация и три енергийни кризи само за едно десетилетие. Обективно възобновяемата енергия вече не е просто аспект на климатичната политика, а се превръща в централен елемент на политиките за национална сигурност, енергийна автономност и икономическа конкурентоспособност.

В свят, в който индустрията избира държавите с достъпни цени на енергията, наличието на евтина и предвидима местна електроенергия се превръща в стратегическо предимство. То е ключов фактор при избора на локация за нови индустриални производства, центрове за данни, инфраструктура за изкуствен интелект и предприятия с висока добавена стойност.

Предвидимата регулаторна среда и наличието на евтина нискоемисионна електроенергия ще бъдат решаващ фактор дали тези проекти ще бъдат реализирани у нас или в други държави от Централна и Източна Европа.

В условията на енергийна трансформация, стремеж към енергийна независимост и предвид нарастващото геополитическото напрежение в региона, наличието на евтина и чиста енергия, произведена от местен източник като вятъра, е въпрос от стратегическо значение за домакинствата и индустрията у нас.

Вятърната енергетика е ключов стълб на енергийния преход в Европа. За справка, към края на 2025 г. Европа разполага с 304 GW инсталирани вятърни мощности, Германия – около 76 GW, Полша – 11,2 GW, Гърция – 6 GW, Румъния – 3,5 GW, докато България остава с под 0,8 GW, без съществен нов капацитет от повече от десетилетие.

У нас продължават опитите за блокиране на проекти от стратегическо значение чрез разпространението на неточни данни и дезинформация за сектора основно чрез социалните мрежи и неформални онлайн платформи. Често се използват сензационни заглавия, подвеждащи визуални материали, анонимни или измислени „експертни“ мнения и остарели научни източници, представени извън контекста. Този подход цели да въздейства емоционално, като създава усещане за заплаха и несигурност.

На фона на това предизвикателство става ясно, че устойчивото развитие на сектора изисква не само технологични и финансови решения, но и адекватна институционална реакция. Повишаването на обществената информираност и насърчаването на критичното мислене са ключови. Необходимо е също така активно участие на институциите в създаването на достъпни и надеждни комуникационни канали, както и в подкрепа на медиите и гражданските организации, които работят за проверка на фактите и противодействие на манипулации.

Нека обърнем въпроса – каква е цената за Добруджа, ако всички икономически жизнеспособни проекти бъдат допуснати? Колко ветрогенератори реално може да понесе регионът, без да бъдат застрашени земеделието, природата, туризмът и качеството на живот?

Позицията на БГВЕА е, че всеки конкретен ветроенергиен проект следва да се планира и позиционира при стриктно спазване на действащата нормативна уредба в страната и да преминава през индивидуални процедури по оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост.

В същото време, БГВЕА е за намиране на балансиран и пропорционален административен и регулаторен подход, който едновременно гарантира опазването на околната среда и не препятства необосновано икономическата активност и инвестиционното развитие. Този подход е особено важен в контекста на необходимостта България да навакса изоставането в сектора, както и нуждата да привлича нови производствени инвестиции и повишава конкурентоспособността на българската индустрия. Наличието на достатъчен, сигурен и конкурентен достъп до електроенергия е съществен фактор за инвестиционните решения на предприятията, включително за развитието на нови енергоемки производства, центрове за данни, производства с висока добавена стойност и проекти, свързани с декарбонизацията и зеления преход.

Развитието на производството на енергия от възобновяеми източници и съхранението на електроенергия са част и от мерките в рамките на нисковъглеродната икономика и Националния план за възстановяване и устойчивост.

Важно е също да се има предвид, че в общия случай вятърната енергия не е свързана с промяна на предназначението на обширни площи земеделски земи. Ветрогенераторите и необходимата инфраструктура заемат ограничена част от цялата проектна територия, а останалата земя около тях продължава да се използва по предназначение за земеделие и остава част от земеделския фонд. В редица случаи инвестициите във вятърни паркове водят и до подобряване на местната инфраструктура – поддържани пътища и достъп до земеделските земи през всички сезони.

По отношение на туризма, вятърните паркове обикновено се изграждат извън населените места и в райони с ниска гъстота на населението. Това позволява да се съчетаят енергийните инвестиции със запазването на традиционните туристически дейности и природните и културните дадености на региона.

Редица европейски държави успешно съчетават развит ветроенергиен сектор със земеделието, опазването на природата и туризма. България има около 350 изградени ветрогенератори. В Гърция оперират над 1600 ветрогенератори, в Австрия - около 1500, а в Германия - близо 30 000.

Това са държави с развито земеделие, животновъдство и туризъм. Вятърната енергия не е попречила на Гърция да приема над 30 милиона туристи годишно, нито на Австрия да развива мащабен културен, винен и природен туризъм и да реализира над 130 милиона нощувки годишно. Германия същевременно е сред водещите производители на свинско месо и краве мляко в ЕС, а Австрия е пример за високопродуктивно животновъдство и биологично земеделие.

Ветроенергийните проекти не създават риск за земеделието, природата, туризма и качеството на живот в Добруджа. Европейската практика доказва, че тези дейности се съчетават успешно и биха могли да съществуват съвместно. Вятърните паркове позволяват земеделския фонд да се използва устойчиво и балансирано за повече от една цел - производство на чиста енергия и едновременно с това земеделие или пасищно животновъдство при сравнително малък физически отпечатък.

Един от основните аргументи на протестиращите е защитата на плодородната добруджанска земя. Конкурират ли се действително земеделието и вятърната енергетика? Колко декара земеделска земя реално се изваждат от производство при изграждането на една съвременна турбина и колко остава обработваема около нея?

„Вятър срещу земеделие“ е научно необоснован наратив, често използван за дезинформация и създаване на страхове сред местните земеделски стопани, когато става въпрос за използването на земеделска земя за разполагане на техническа инфраструктура за производство на електрическа енергия от вятър. На практика вятърната енергия и земеделието са напълно съвместими дейности, поради което в цяла Европа - включително в България - вятърните турбини често се разполагат върху земеделска земя. У нас действащата нормативна национална уредба (ЗОЗЗ, ППЗОЗЗ и др.) осигурява надеждна защита за плодородните земеделски земи и гарантира тяхното използване по предназначение.

На следващо място следва да отбележим, че при реализирането на ветроенергиен парк, както и при други инвестиционни дейности, инвеститорът е длъжен да спазва изискванията за опазване и оползотворяване на хумусния почвен слой. Съгласно разпоредбите на НАРЕДБА №26 ЗА РЕКУЛТИВАЦИЯ НА НАРУШЕНИ ТЕРЕНИ, ПОДОБРЯВАНЕ НА СЛАБОПРОДУКТИВНИ ЗЕМИ, ОТНЕМАНЕ И ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА ХУМУСНИЯ ПЛАСТ, ценният почвен ресурс (хумусният слой) не се губи, а се отнема селективно и обикновено се съхраняване за последваща рекултивация и възстановяване на нарушени терени при стриктно спазване на указанията на компетентните органи.

Много често се разпространяват неверни твърдения, че изграждането на ветроенергийна инфраструктура заема обширни площи земеделска земя и заплашва основното им предназначение - за производството на храни, фуражи и паша на домашни животни. В действителност, техническата инфраструктура за една модерна вятърна турбина заема средно около 3-4 декара площ (вкл. фундамент, кранова площадка и път за достъп), а останалата част от имота запазва основната си функция за земеделско ползване.  Допълнителните временни площадки, използвани по време на строителството, се рекултивират, а отнетия хумусен слой се възстановява. Имотите, с изключение на площите за изграждане и експлоатация на техническа инфраструктура, запазват своето предназначение за земеделско ползване. Европейски практики показват успешна симбиоза – в Испания близо 40% от турбините се намират върху земеделски земи, на които се отглеждат лозя и маслинови дървета. В Полша фермери отглеждат царевица и слънчоглед край турбини, без това да вреди на добивите. У нас, в района на Каварна, стопани успешно комбинират производство на пшеница и слънчоглед с работещи ветропаркове, като допълнително печелят от наем на земята.

Важно е да се прави разграничение между територията на вятърния парк и площадките, на които се променя предназначението съгласно действащата нормативна уредба. По данни  на Европейската комисия приблизително 97–98% от площта в рамките на един типичен вятърен парк може да продължи да се използва за  земеделие. Съвременна турбина с мощност 7–8 MW има необходимост от площадка средно около 3-4 декара (вкл. за фундамента, сервизната площадка и път за достъп), докато територията между турбините остава достъпна за обработване или паша. За този минимален отпечатък земеделците и собствениците на земята получават сигурен и дългосрочен доход от наеми за учредените права, което ги предпазва от капризите на времето (вкл. от продължителните засушавания в района на Добруджа).

За справка, в България при обща обработваема земеделска земя над 34 000 000 декара, общият отпечатък на съществуващите вятърни паркове, включително свързаната инфраструктура, се оценява на приблизително 0.004% от земеделската земя в България — практически незначително на национално ниво, още повече, ако добавим факта, че над 2 милиона декара годна земеделска земя пустее в България.

Ако разгледаме разпределението на използваната земеделска площ през 2024 г. по статистически райони (справка БАНСИК, 2024 г.), в Област Добрич има използваема земя (ИЗП) в размер на 365 970 ha. Съгласно същите данни, обработваема земя (ОЗ) в област Добрич е 330 442 ha. Ако приемем, че в Област Добрич се построят нови 500 бр. ветрогенератори, които средно заемат площ от 3 - 4 декара, то тези проекти ще имат необходимост от площадки с обща площ от 1500-2000 dka (200 ha). Или в процентно изражение това се равнява на 0,0546% от ИЗП или 0,0605% от ОЗ в област Добрич. Нагледният пример ясно показва, че необходимата площ за изграждане на нова ветроенергийна инфраструктура е силно ограничена и не би оказала съществено въздействие нито върху основната функция за земеделско ползване, нито върху други отрасли от икономиката в област Добрич.

Подкрепяте ли предложението държавата предварително да определи зони, в които ветропаркове могат да се изграждат, и такива, в които да бъдат забранени? И ако се забрани изграждането върху земеделски земи от I до VII категория, какво практически ще означава това за инвестициите в област Добрич?

Съгласно действащото законодателство, всяко инвестиционно предложение подлежи на индивидуална оценка на ниво конкретен проект. Именно тази оценка следва да отчете неговото местоположение, характеристики и потенциално въздействие върху биоразнообразието, човешкото здраве и факторите на околната среда.

Същевременно европейското законодателство предвижда държавите да определят зони за ускорено внедряване на възобновяема енергия. Идеята е да бъдат идентифицирани райони с подходящ потенциал за развитие на възобновяема енергия, вземайки се предвид екологичните и пространствени ограничения, където процедурите за конкретните проекти могат да бъдат значително ускорени и опростени. С други думи, тези зони са възможност за по-бързо развитие, а не основание автоматично да се забрани развитието на проекти извън тях. Извън тези зони могат да се развиват проекти, които преминават приложимите процедури и докажат, че могат да бъдат реализирани при спазване на всички изисквания за опазване на околната среда.

У нас с Решение №476 от 24 юни 2026 г. на Министерски съвет също беше приет План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия. Съгласно чл. 5, ал. 10 от ЗЕВИ разработването и приемането на Плана не изключват възможността за развитие и реализиране на проекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия извън териториите, включени в приоритетните зони при условие, че се спазват всички изисквания на приложимото национално и европейско законодателство.

В последните седмици сме свидетели на опити за налагането на бланкетни териториални ограничения за развитие на нови вятърни проекти в цели региони - Добруджа, Източните Родопи и редица черноморски общини в рамките на процедура по одобряване на доклад за екологична оценка на ИНПЕК (актуализация 2024 г.). Подобен подход не създава по-висока степен на защита на природата, но създава значителна несигурност за инвеститорите, забавя развитието на нови ветроенергийни проекти и отслабва конкурентоспособността на българската икономика. В същото време тези непропорционални и необосновани мерки изпращат негативен сигнал към инвеститорите именно в момент, в който България има исторически шанс да се превърне в регионален лидер в новата енергийна икономика.

Хората се притесняват от размерите на новото поколение ветрогенератори, шума, инфразвука, движещите се сенки и близостта до домовете им. Кои от тези опасения са основателни? Какво минимално разстояние между съвременна турбина и населено място смятате за разумно и бихте ли подкрепили въвеждането му със закон?

Като организация, която си поставя за цел утвърждаване на разбирането, че производство на енергия от вятър следва да се развива устойчиво и да допринася за опазването на околната среда, разглеждаме сериозно всички обосновани притеснения на местните жители, като същевременно се стремим да предоставяме проверена експертна информация относно потенциалните ефекти.

На първо място, по отношение на разстоянието до населените места, към момента се прилагат изискванията на действащата НАРЕДБА № 14 ОТ 15 ЮНИ 2005 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА ОБЕКТИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО, ПРЕОБРАЗУВАНЕ, ПРЕНОС И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ. Съгласно чл. 141, ал. 1 вятърните генератори се разполагат на разстояние не по-малко от 500 м. от територията на най-близкото населено място, което е осигурява необходимите отстояния до обектите подлежащи на здравна защита. Ал. 2 на същия член предвижда за съоръженията ефективна изолация от шум, вибрации и инфразвук при спазване изискванията на съответните нормативни актове. Още на нормативно ниво е предвидена защита по отношение на близките населени места и минимизиране на потенциалните ефекти. В допълнение, всеки конкретен проект подлежи на индивидуална оценка на въздействието върху околната среда, при която се разглеждат неговото местоположение, характеристиките на използваните ветрогенератори, шумовото въздействие и природозащитните ограничения.

По отношение на инфразвука притесненията до голяма степен се основават на остарели представи за въздействието на вятърните турбини. Научен обзор от 2022 г., публикуван от изследователи от Charité - Universitätsmedizin Berlin, Университета в Байройт и Friedrich-Alexander-Universität Erlangen-Nürnberg, разглежда физическите характеристики на инфразвука и наличните медицински и епидемиологични изследвания и заключава, че вятърните паркове не генерират необичайно високи нива на инфразвук и не е установена връзка между експозицията и неблагоприятни ефекти за човешкото здраве.

Подобни данни са представени и в официалния доклад „Wind turbines, Infrasound and health“ на Баварската служба за околна среда и Баварската служба за здраве и безопасност на храните, публикуван през 2022 г. Докладът разглежда именно въпроса за инфразвука от вятърни турбини и потенциалните му въздействия върху здравето, като се позовава на научни изследвания и измервания.

В доклад на „WindEurope“ се посочва, че при разстояние от 250 м измерените емисии от вятърни турбини са доста под прага на човешкото възприятие, като още се посочва, че естественият инфразвук от вятъра е значително по-силен от този, генериран от самата турбина. Твърдението се позовава на дългосрочно изследване на Баварската служба за околна среда.

Движещите се сенки (shadow flicker) са реално, но ограничено и напълно прогнозируемо въздействие. Те възникват при определена комбинация от положение на слънцето, местоположение на турбината и близки сгради. Поради това ефектът може да бъде изчислен предварително чрез специализиран софтуер. Според U.S. Department of Energy – Wind Energy Technologies Office, „shadow flicker“ се проявява само при определени слънчеви ъгли, на ограничени места и обикновено за няколко часа годишно. При необходимост въздействието може да бъде ограничено чрез подходящо разполагане и управление на турбините, включително чрез временно спиране на конкретна турбина в часовете, когато се очаква появата на сянка.

За допълнителна информация прилагаме и пълния доклад на WindEurope и CASM Technology „Wind Energy Dis- and Misinformation: Undermining Europe’s Security and Competitiveness“, посветен на разпространяваните митове и дезинформация относно вятърната енергия, както и на фактите и научните данни, които ги опровергават.

Добруджа е важна територия за миграцията на птиците. Има ли места в област Добрич, за които самата ветроенергийна индустрия казва категорично: „Тук турбини не трябва да има“? Как трябва да бъде намерена границата между енергийния потенциал и опазването на природата?

Съгласно действащото законодателство, ветроенергийните проекти се реализират извън урбанизираните територии, при стриктно спазване на регулаторното изискване за разполагане на ветроенергийни съоръжения на минимално отстояние от 500 метра от границите на населените места. В рамките на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда се извършват специализирани анализи и проучвания, които отчитат характеристиките на конкретната турбина и нейното местоположение и определят дали проектът отговаря на нормативно установените изисквания.

По отношение на темата за опазването на птиците, които използват различни миграционни маршрути – днес ние вече разполагаме с реални научни данни от 15-20 годишната работата на действащите ветропаркове в България и в Европа. Въпреки разпространяваните опасения на различни организации, събраните данни и натрупания полеви опит, доказват, че при прилагането на подходящи мерки и чрез внедряването на съвременни технологии, успешно се управляват и минимизират рисковете от сблъсък за орнотофауната и прилепите.

Отличен пример за това е Интегрираната система за защита на птиците, която функционира в защитена зона „Калиакра“ по ключовия миграционен път Via Pontica и обхваща всички вятърни паркове в района (над 100 турбини). Системата е една от най-модерните в Европа и оперира чрез комбинация от радарни системи от ново поколение, камери с изкуствен интелект, директна връзка с управленията на турбините и постоянни полеви наблюдения от специализиран екип от независими орнитолози. При засичане на приближаващо ято или чувствителен вид, системата подава команда за превантивно спиране на конкретни перки, докато птиците преминат безопасно.

За да се гарантира експертния подход, системата работи в постоянна координация с водещи учени от Българската академия на науките (БАН). Всички събрани данни са напълно достъпни и се публикуват в специализиран публичен портал, на разположение на обществото и институциите - https://kaliakrabirdmonitoring.eu/.

Резултатите от над 15 години непрекъснат мониторинг на терен са постижение, с което индустрията и науката могат да се гордеят – данните показват липса на регистрирани смъртни случаи при ключовите защитени видове птици. Този дългогодишен опит категорично доказва, че зелената енергия и биоразнообразието в Добруджа не просто могат, но вече съществуват в пълна хармония.

Какво реално получават хората, които живеят до един ветропарк? Не е ли една от причините за съпротивата усещането, че инвеститорът печели, собственикът на земята получава рента, а местната общност понася въздействието? Бихте ли подкрепили задължителен механизъм, при който част от приходите от произведената енергия остава директно в засегнатите села и общини?

В общини като Каварна, където е инсталиран над 50% от общия ветроенергиен капацитет на България, местното население от години усеща реалните ползи и добавената стойност от реализацията на мащабни ветроенергийни проекти. Социалните програми на компаниите подпомагат редица недофинансирани дейности на общините, които получават широк отзвук и признание. Истината е, че директното подпомагане на местните общности вече не е просто пожелание, а утвърдена практика в индустрията, която ние от БГВЕА категорично подкрепяме и насърчаваме. Сериозните инвеститори отдавна знаят, че не могат да развиват успешен и устойчив проект, ако не са добър съсед и надежден партньор на местното население в региона.

Що се отнася до въвеждането на задължителен законов механизъм – нашият опит показва, че един задължителен механизъм обикновено налага фиксирани такси, които „потъват“ в общия бюджет и често не стигат до конкретното населено място. Възможността местната общност да участва при вземането на решение за разходването на отделения финансов ресурс е предпоставка за създаването на дългосрочна добавена стойност за общностите. Този индивидуален подход гарантира, че доброволните отчисления от ветроенергийните проекти се превръщат в реално, видимо подобрение на качеството на живот точно там, където проектът се реализира.

Например, у нас опериращи ветроенергийни паркове успешно реализират специални програми, чрез които се подпомагат различни местни инициативи, отделят се средства за подобряване на инфраструктурата и се финансира закупуването на оборудване за местните лечебни и социални заведения. В допълнение, ежегодно инвеститорите внасят в местния бюджет дължимите местни данъци и такси.

Устойчивото развитие изисква намирането на балансиран подход, при който инвестициите във нова енергийна инфраструктура и конкретно във вятърната енергия не само да спомагат за опазването на околната среда, но и да носят реални ползи за местните общности.

Ако трябва да предложите конкретен компромис днес какъв би бил той? Как едновременно да не прогоним инвестиции за стотици милиони евро и да гарантираме на хората, че Добруджа няма да се превърне в територия, в която ветрогенератори се изграждат навсякъде, където това е икономически изгодно?

БГВЕА е за стриктно спазване на действащата нормативна рамка и за прилагането на балансиран подход, който едновременно гарантира опазването на околната среда и качеството на живот, и създава условия за устойчиво икономическо и индустриално развитие на България.

През годините БГВЕА е заявявала своята последователна позиция, а именно: насърчаване на експертния диалог базиран на обективни, научно обосновани и потвърдени данни, които да подпомогнат отговорните институции в процеса на вземане на стратегически решения. България се нуждае от спешни действия, конструктивен диалог със всички заинтересовани страни и целенасочена подкрепа за енергийния преход, за да запази конкурентността на икономиката си и да повиши енергийната си сигурност.