Българският патриарх Даниил: И ние днес, в нелеките времена, в които живеем, можем и трябва да бъдем ученици на свети Иван Рилски

Радостни сме, че след като през пролетта на миналата година музикалната поема „Рилският пустинник“ беше представена за първи път на сцената на Софийската опера и балет, днес и в следващите дни тя ще бъде изпълнена вече и на открита сцена, тук, на площада, който носи името на нашия патриаршески катедрален храм-паметник „Свети Александър Невски“ – катедралата на българските патриарси от най-ново време и символ на нашето освобождение. Това каза българският патриарх Даниил преди началото на премиерата.
„Миналогодишната премиера на „Рилският пустинник“ се състоя на една знаменателна дата – 10 май, денят, в който 70 години по-рано православната ни църква възстанови своето патриаршеско достойнство. Това историческо събитие от нашия духовен и културен живот беше достоен за подражание пример – за добро сътрудничество между православната ни църква и културните институции у нас, свидетелство и признание за определящата роля и присъствието на вярата и църквата, не само в далечната или в по-близката история на народа ни, но и в неговото настояще. Уверени сме – и в неговото бъдеще“, каза патриархът.
„Ако обаче миналогодишната премиера на „Рилският пустинник“ беше посветена на 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, то в повод за поставянето на тази толкова вдъхновяваща творба днес, на открита сцена, се превърна друга бележита годишнина от календара на православната ни църква – 100-годишнината от извършването на пълния чин на освещаване на „Св. Александър Невски“ – храмът, въздигнат с много любов от признателния ни народ в памет на подвига и на саможертвата на всички православни воини, отдали живота си за нашата свобода“, каза патриархът. 
Още една важна годишнина, върху която следва да спрем нашето внимание днес, е свързана вече със самия Рилски светец и чудотворец Йоан, когото музикалната поема „Рилският пустинник“ прославя по толкова затрогващ умовете и сърцата ни начин, добави той. 
„Тази годишнина е свързана с пренасянето на мощите на Рилския светец от Търново в светата Рилска обител, което събитие се е случило преди 555 години, през лятото на далечната 1469 година. Това, наистина символно завръщане у дома, както и цялата изобщо съдба на мощите на свети Йоан Рилски, след неговото успение на 18 август 946 година, е вероятно най-важният епизод от продължаващия и днес негов живот след смъртта“, отбеляза патриарх Даниил.
„Кръстосал надлъж и нашир българската земя, достигнал дори до столицата на средновековна Унгария, през 1469 година всебългарският светец и покровител се завръща обратно в обителта на своето покаяние, в основаната от самия него общежитийна Рилска света обител, която още оттогава е била и която остава и до ден днешен своеобразен духовен център и сърце на България“, каза патриархът. 
Той припомни заветът на Иван Рилски, който казва: „И както ви събра в едно благодатта на светия дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, с еднакво дихание, само към вечното въздаяние да гледате, което Бог е приготвил за ония, които са го възлюбили“.
„Колко важно за нас днес е това единомислие, към което ни призовава най-великият сред светиите по нашите земи. Единомислието е онова, което привлича и задържа благодатта на светия дух у нас. Без единодушие и мир помежду ни не може да има църква, защото църквата е събор, общение и единение около и в Христа. Затова и преподобният отец подчертава: „Горко ономува, който е сам. Защото ако падне, няма кой да го вдигне“. Нека никога не забравяме, че любовта към Бога минава и се изразява преди всичко чрез любовта към ближния“, призова патриархът. 
По думите му не са случайни любовта и доверието на православния народ към неговия най-голям молитвеник и най-верен застъпник пред Божия престол – рилският пустинник Йоан: „Не е случайна и почитта към неговия светъл образ и неговите свети мощи, която отдавна е надхвърлила географските граници на страната ни, и която не е секвала никога през столетията и продължава и до днес“. 
„Тази беззаветна любов и почит се отливат не само в богослужебната прослава на свети Йоан и в поклонението пред неговите свети мощи, в неговата Света обител, а и в произведения на литературата и изкуството, каквото е забележителната музикална поема „Рилският пустинник“, посочи патриархът. Допълни, че поемата е продължение на множество други произведения на изкуството от близкото и далечно минало, посветени на светеца, сред които отбеляза творби от свети Серафим Соболев и от Неврокопския митрополит Борис.
„Цел на всички тези произведения на изкуството е заветите, животът и посланието на свети Йоан Рилски да достигнат по един достъпен и докосващ сърцата ни начин до всички нас. Целта им е да покажат, че и ние днес, в нелеките времена, в които живеем, можем и трябва да бъдем ученици на този велик Христов подражател и последовател. Като изразяваме нашата сърдечна благодарност към всички, които по един или друг начин се включиха в осъществяването на идеята на това величествено произведение на съвременното оперно, благопожелаваме дълъг и радващ се на заслужени аплодисменти сценичен живот на „Рилският пустинник“, каза патриархът.
„Оставаме с надежда, че този пример за успешно и доброплодно съработничество между православната ни църква и културните институции у нас ще бъде вдъхновение и стимул за мнозина – за още много произведения на съвременното ни изкуство, които ще съчетават високата художествена стойност с вечните, непреходни и спасителни послания и истини на светата православна вяра, с която народът ни пребъдва и до днес, и която на най-дълбинно равнище винаги ще определя неговото лице пред света, неговата духовна, културна и цивилизационна идентичност. По молитвите на пресветата наша владичица Богородица, на свети Иван Рилски Чудотворец, на свети Александър Невски, както и на всички, просияли в святост негови по угодници на българската земя,  божият мир и неговата любов и велика милост, да пребъдат с всички нас“, каза още в словото си българският патриарх Даниил.