40 години по-късно: Тошко Керанов с анализ на процесите на етнизация на училищата в Добрич

След 40 години работа в училище Тошко Керанов, който допреди дни беше директор на Основно училище "Никола Й. Вапцаров" в Добрич, се пенсионира.

Тошко Керанов е опитен педагог, започнал своята кариера през 1982 г. като възпитател в ОУ "Христо Ботев" в село Зърнево. След това е заместник-директор, а малко по-късно става директор на същото училище. През 1995 г. се явява на конкурс за директор на ОУ "Бачо Киро" в град Добрич и успешно го управлява до 2012 г., когато то е закрито, въпреки успешното му управление и растящия брой ученици, както той сам посочва.

Тошко Керанов описва периода като най-хубавите си директорски години, където се наслаждава на сътрудничеството и духа на приятелство в колегията си. През тези години училището се развива и модернизира с ново оборудване и инфраструктура. Въпреки закриването на училището, Тошко Керанов продължава да работи в образованието като директор на ОУ "Никола Й. Вапцаров", където и до днес е активен и ангажиран с образователните процеси. До днес, точно така. След проведен конкурс училището има нов директор Ани Великова, а Тошко Керанов предстои да се отдаде на заслужена почивка.

В последния работен ден на директора разговаряме за етнизацията на учлищата, промените в българското образование през годините, възможностите пред учниците, миналото, настоящето и бъдещето.

Г-н Керанов, ако днес трябва да опишете ОУ "Бачо Киро" с една дума, коя е тя?

Мен ми е болно, минавайки по булеварда да погледна към бившето си училище. Камък върху камък, изтърбушено, счупени стъкла, разграбено отвсякъде. Просто ми е голяма мъка, защото бехме направили много, но в един момент, за един ден всичко се разграби. Първо дойде приемащото училище "Димитър Талев", след това го доограбиха и останалите училища, включително и моето училище "Вапцаров". Колегията дойде и раздадохме абсолютно всичко, но останаха доста неща, които впоследствие бяха ограбени от вандалите, да не казвам кои.

Кой е най-добрият стопанин на училището?

Добрият стопанин на училището са колегията, децата, макар че понякога те я рушат, но те също са добри стопани, но най-вече директорът, който осъществява ремонти и всички дейности по отношение добрия вид на училището.

За съжаление, не искам да критикувам общината като цяло, и не настоящата, а по принцип общината не е най-добрият стопанин. Ярък пример е сградата на училище "Бачо Киро".

След повече от 40 години начело на три училища с какви чувства напускате системата?

С чувство на удовлетвореност. След закриването на училище "Бачо Киро" бях назначен като помощник-директор. Тогава такава беше длъжността в училище "Христо Смирненски". Там бях месец и половина, след което ме назначиха вр.и.д. директор на Ученическото общежитие, но тъй като аз съм свикнал с училище, свикнал съм с деца, звънци и т.н., през 2013 г. бе обявен конкурс за училище "Н. Вапцаров", на който се явих, също имаше много сериозна конкуренция, спечелих го и от тогава до ден днешен съм директор на училището.

Какво се промени през последните 11 години в ОУ "Никола Й. Вапцаров"?

Много неща се промениха. Не искам да прозвучи като самохвалство. Всичко онова, което се промени, е не само мое дело, а дело и на моята заместничка, която за моя голяма радост спечели конкурса, Ани Великова се казва. Подмяна на маси, столове, бели дъски, изградихме съвременен компютърен кабинет, направихме ремонт на покривната конструкция, която беше в окаяно състояние по случай 65-тата годишнина на нашето училище. Преди 5 години изградихме ограда, това беше и един плет с бетонни колове, а ние направихме една модерна ограда, близо 25-30 метра и ред други ремонтни дейности. 

Стараем се по отношение на работата ни, както в "Бачо Киро", така и тук да работим по европейски проекти - Проект "Успех за теб" с 5 групи - в начален етап група по български език и група по математика, в среден етап група по български език в 7 клас, група по математика в 7 клас и една група по български език, който се изучава като чужд език.

Последно време дойдоха деца от чужбина, турчета, циганчета, които не знаят български език и чрез тази група ние подпомагаме този процес, а именно овладяване на българския език.

Следващият проект е "Равен достъп до образование в условията на криза" по Дейност 2 и Дейност 5 - обучаваме три групи по 6 ученици от първи клас, 16 часа за придобиване на умение за работа "Форест" - първоначални умения за работа с компютър. И 2 групи по Дейност 5, като имаме една група по математика за деца с обучителни трудности с 20 часа и друга група математика в трети клас с 10 ученици, също 24 часа.

Участваме и в национални програми като занимания по интереси и тук сме направили три групи - тенис на маса, осем ученици от начален и среден етап. Техника и технологии, 8 ученици от среден етап и занимателна биология 8 ученици от среден етап.

Също така участваме и в Национална програма "Заедно в изкуствата и спорта", като имаме една вокална група от 8 ученици, театрално студио, също 8 ученици и секции, волейбол 16 ученици и гутбол 16 ученици.

Почти всички деца, а те в момента са 97, са обхванати в националните програми, в европейските проекти.

Първите 13 години като директор сте прекарали в ОУ "Христо Ботев" в село Зърнево. Усетихте ли някаква разлика между учениците на село и учениците в града?

Да, село Зърнево е изцяло с турско население. Когато аз отидох имаше 520 деца, разпределени в две или три паралелки, много голямо училище, изцяло турчета. Само нашите деца бяха българчета, моята дъщеря, която там завърши основно образование и децата на моите колеги, които също бяха по разпределение в това село.

Трябва да ви кажа, че и аз съм работил с турчета, с българчета и с циганчета. Работата с турчета е далеч, далеч по лесна и тя се доближава при работата с българчета, понеже семейството е първоначалният фактор за възпитанието на децата. Това бяха изключително добре възпитани деца, родителите с лице към образованието и искащи децата им да придобият образование и продължат в по горна училищна степен. Както българските деца от български семейства. Разбира се, навсякъде има и изключения, но изключенията бяха по малко.

Много трудно се работи с циганчета, ромчета. Първо, семейната среда се сещате каква е. При мен в "Бачо Киро", когато започнах 1995 г. имах 520 ученици, от които 17 от малцинствен произход, всички бяха българчета. От тогава до 2000 г. работихме като по ноти, изобщо нямаше никакви проблеми и това ми бяха първите години, когато съм работил с български деца. Тия 17 деца, за които ви казах, бяха една част от ромски произход, повечето турчета и имаше две арменчета.

От 2000 година, нататък, когато тотално общината се отказа от районирането започна т.нар. циганизация на училищата. Докато навремето имаше едно училище "Йордан Йовков", което се наричаше циганско училище, макар че няма цигански училища, всички училища са български, но там се обучаваха 70 процента циганчета и 30 процента българчета. От 90-те години до 2012 г., когато закриха "Бачо Киро", се циганизираха "Бачо Киро" почти 100%, "Панайот Волов" 100% и "Йордан Йовков" на 100%., и когато бях заместник директор в училище "Христо Смирненски" за месец и половина, си направих труда да изчисля какъв е етническият състав на училището и се оказа, че за 2012 г. 38% са циганчета. Сега и там циганчетата преобладават. Тоест пет училища са напълно циганизирани, като две от тях са в центъра на града, което една много жестока тенденция. Ако се бяха запазили районите нямаше да се получи тази голям диспропорция.

В този ред на мисли, когато си говорим за етнически училища, разделение на учениците, получават ли учащите еднакви възможности за добро представяне?

За голямо съжаление при нас се работи изключително трудно. Ако в училище “П. Р. Славейков” атмосферата и етническият състав е 100% български, то при нас е 100% ромски и тук всеки учител прилага неимоверно повече усилия отколкото в някое друго училище. Има деца, и те са болшинството, които не са посещавали детска градина. Те идват тук бе елементарни навици и трябва да наваксаме изпуснатите детски години. Не знаят и български език, учим ги и на това. Едва тогава, научавайки тези неща могат да научат нови неща.

Ако попитаме вашите колеги и учениците в училището, какво мислят за Вас, какво биха казали?

Най-добре е да ги попитате. Аз по принцип съм строг директор, опитвам се да има ред и дисциплина, каквато има, но аз не мога да се самопохваля.

Какво Вие бихте им казали?

На учениците – да станат достойни граждани на нашето общество, да продължат гордо към следващата училищна степен.

На моите колеги – да благодаря за годините, които съм прекарал с тях. Старае се да създам ведра атмосфера, без излишни навигации. Понякога се е налагало да работим в напрегнати моменти, но мисля, че съм създал подобаваща за едно училище атмосфера.

Кой поема от тук нататък?

Моята заместничка, която обучавам от няколко години. Добро момиче и кадърно. Успях да й предам опит, а тя има и още знания.