Сдружението на писателите в Добрич издаде посмъртно книга на поета Иван Атанасов

 „Смъртта е само запетая…“ – така озаглавихме книгата на поета Иван Атанасов, която издаде Сдружението на писателите в Добрич, по повод 75 години от рождението му и десет години от неговата кончина, съобщи в социалната мрежа председателят му Сашо Серафимов.

„Този сборник “Избрано“ го правихме дълго, с любов и тъга по нашия приятел и дълбоко лирична душа – Иван. Той съдържа около двеста лирични и сатирични стихотворения и епиграми“, добави той.

В книгата са включили кратки отзиви за поетичния свят на Иван Атанасов от Елка Няголова, Радка Николова, Атанас Стоев, Любомир Кънчев, Марин Кадиев и Мариана Иванова.

Предговорът е от Драгомил Георгиев. Съставители – Валентина Добринчева и Сашо Серафимов. Корица и оформление – Илия Вълчев. Печат – „Нилекта принт“ ООД. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Община Добрич.

Иван Атанасов е роден на 28 май 1947 година в добруджанското село Градини. През 1949 година семейството му (майка му се нарича Мария) се преселва в град Генерал Тошево, където Иван получава гимназиалното си образование. През 1971 година завършва Педагогическия институт „Д-р Петър Берон“ – Шумен. От 1971 до 1975 година е учител в Института по пшеницата и слънчогледа – Генерал Тошево, а през следващите пет години – в село Кардам. Работи като главен редактор на вестник „Ленински зов“, по-късно „Добруджански глас“ – Генерал Тошево. Членува в създадения през 1962 г. Кабинет на младия творец към ДКМС в Добрич, заедно с Йордан Трухчев, Драгни Драгнев, Кольо Чалъков, Петър Добрев, Георги Димов, Петър Петров от Каварна. Носител е Отличие „Дора Габе“ за органично пресъздаване на духовните измерения на Добруджанския свят в българската литература /2003/ на Община гр. Добрич, както и на редица престижни литературни награди, сред които на градовете Добрич, Свищов, Хасково и Пазарджик. От 1997 г. е член на Сдружението на писателите в Добрич. През 2000 г. е обявен за Почетен гражданин на Генерал Тошево.

Първото му стихотворение е публикувано през 1961 година във вестник „Медицинска трибуна“ – София, а от 1962 г. започват публикациите му във вестник „Добруджанска трибуна“ – Добрич, под редакцията на Йордан Дачев и Драгни Драгнев. Сътрудничи на различни регионални и национални издания. Публикува в списанията „Септември“, „Кил“, „Жажда“, „Матадор“; в силистренски издания; вестник „Народна култура“ и др. Участва със свои материали в сборници и алманаси. Първата му стихосбирка излиза през 1991 година под редакцията на Елка Няголова със заглавие „Колекция от криле“. Следват:

„Път през огледалото“, 1993;

„Душата ми върви“, 1994;

„Изворче“; „Осквернена любов“, 1997;

„Между два свята“, 1998;

„Данък за надежда“ 1998;

„Гълъбова песен“, 1999;

„Жестоки ласки“, 2000;

„Сълза от нежност, 2001;

„Аз ида със дъжда…“, 2004;

„Жар-птица“, 2006;

„Яростни дни“, 2007;

„Бунтовна вода“, 2008;

„Бодливата роза“, 2009.

Умира след продължително боледуване в добричката болница на 3 ноември 2012 г.