Бизнес Водещи новини Общество Политика

Деница Сачева: Бизнесът губи ценно време заради блокирани европейски средства

Нуждата от партньорство и коопериране между бизнеса и институциите бе дискутирана на среща на ГЕРБ/СДС

„Заради липсата на европейски средства икономиката и бизнесът в страната губят ценно време, в което можеха да се развиват, да се повишат конкурентоспособността и производителността на труда. Близо 56 млрд. лв. за България стоят блокирани, защото предходният кабинет не управляваше адекватно процесите за стартиране на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и европейските програми“. Това заяви водачът на листата на ГЕРБ-СДС в област Добрич Деница Сачева на среща с представители на местния бизнес.

Тя припомни, че последната година беше нулева за европейско финансиране. Реформите, от които зависят плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост, не бяха направени и в момента страна ни няма нито едно плащане. „Помните онези митични 22 закона, които правителството на Кирил Петков ползва като аргумент да прехвърли собствената си некомпетентност върху Народното събрание. От тях беше приет само Законът за насърчаване на заетостта и то по наше предложение. Останалите или не бяха внесени, или стояха „на трупчета“ в парламентарните комисии“, добави Сачева.

Новият подход за финансиране със средства на ЕС до 2027 година, възможностите на бизнеса да инвестира средства в повишаване на конкурентноспособността и производителността на труда, необходимостта от партньорство между бизнеса, институциите, научните звена и др., включване на бизнеса в интегрирани териториални инвестиции и по линия на индустриални паркове – тези въпроси бяха разисквани на срещата, организирана от членовете на кандидат-депутатската листа на ГЕРБ-СДС в област Добрич.

В срещата участваха и експертите по икономика, планиране и регионално развитие Надежда Петкова и Теменужка Николова.

Кандидатът за народен представител Красимир Николов подчерта, че реформите, от които зависи прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) не бяха направени от предишното управление, страната ни на практика няма нито едно плащане от ЕК въпреки големите хвалби, затова и милиарди левове за България са блокирани. „В условията на галопираща инфлация това води бизнеса до фактически фалити. Бизнеси, градени по 20-30 години, се намират на ръба на оцеляването“, посочи той.

Надежда Петкова изтъкна необходимостта бизнесът да бъде активен по повод на коопериране и сдружаване, да търси възможности за общи решения чрез идентифициране на общи теми и проблеми. Тя посочи, че публично-частното партньорство все още не е проходило като практика и подход, който би се възползвал от силните страни както на администрациите, така и на бизнеса. Петкова акцентира върху това, че в рамките на Новия програмен период до 2027 г. Европа ни провокира да работим заедно, провокира ни към партньорство и търсене на съвместни решения.

Експертът препоръча фирмите да следят общинските планове за развитие, да видят какви акценти се поставят за развитие на съответните общини и да бъдат активни, търсейки възможности за себе си.

Петкова и Николова поставиха акцент на възможностите, които дават индустриалните паркове, след като в България вече има закон, който ги регламентира. В страната има регистрирани 17 парка, като повечето предстои да бъдат структурирани. По думите на Николова под индустриални паркове не се разбират само чисто промишлени такива. Законът позволява те да са насочени към различен тип бизнеси, включително агробизнеса, който е развит в областта. В парка например може да се развива научно-изследователска и развойна дейност за земеделието, могат да се осъществяват логистични и спедиторски дейности отново за земеделието, т.е. в индустриалните паркове са приложими всички сектори на икономиката.

„Основното послание за създаване на индустриален парк е партнирането, отново търсим общи концепции на бизнесите с общините, научните звена, университетите. Така в кооперация могат да се реализират инициативи и да се кандидатства за средства по европейските програми“, подчерта Петкова, като разясни начините за създаване и развитие на индустриални паркове, за привличане на заинтересовани страни, за необходими документи и др.  

Теменужка Николова представи пред бизнеса какво може да бъде финансирано в средносрочен аспект – до 2023 г., по европрограмите по тематични направления (кръгова и нисковъглеродна икономика, дигитализация, климатичен неутралитет, иновационно активирани и др.), както и кои процедури се очакват да бъдат открити по ПВУ.

От страната на агробизнеса бе посочено, че трябва да се подпомогне производството на семена, защото годишно в страната се внасят такива за милиони левове. Изразено бе желание в програмите да се засегне повече сектор земеделие, конкретно с цел незамърсяване на околната среда.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.