Светослав от Балчик: След 10 г. в Германия да се върнеш в България и да събираш боклуци

Светослав Балтийски е роден в Ловеч. През 2006 г. по семейни причини се мести да живее в Добрич, където завършва ЕГ" Гео Милев". Веднага след матурите през 2012 г. заминава за Германия, където една година живее във Франкфурт, след това в Берлин.

Прибира се през ваканциите у нас, за да се види със своето семейство. Докато прекарава дните си на плажа, решава, освен да си почива, и да почисти. Така всеки ден, докато си е у дома, той отделя по един час като събира фасове, от плажа.

На 28 февруари 2022 г. се прибира за постоянно в България.

„Понастоящем живея в Балчик, работя във Варна и пътувам всеки ден“, сподели пред Про Нюз Добрич Светослав. Работи в немски кол център във Варна. През свободното си време събира отпадъци - пред блока, на плажа и на всяко място, където успее да смогне.

„Опитвам се дори при събирането да ги разделям. Например наскоро имаше кампания в Добрич за събиране на капачки, в която се включих. Голяма част от капачките бяха  събрани от улицата или от плажа“, сподели Светослав. И допълва, че събира и изхвърля отпадъците разделно.

В социалната мрежа Светослав написа:

След 10 години живот в Германия да се върнеш в България, за да събираш боклуци.

Да, това съм аз.

Напуснах България 2012 година, веднага след като завърших гимназия. Заминах с мисълта, че там, в Германията, ще имам по-добри условия за развитие, по-добър стандарт на живот и че всичко ще върви по "мед и масло" и че зад гърба си оставям една държава, в която нищо и никога няма да върви добре.

Не мога да се оплача, учих, работих, видях и научих доста неща, които нямаше никога да науча в България.

През цялото време, обаче, като сянка ме преследваше мисълта, че с нищо не допринасям България да се промени, че живея на чужда земя, която не ми принадлежи, че отдавам жизнената си енергия на държава, която никога няма да почувствам своя, независимо колко и какво ми дава.

Накратко - кръвта вода не става, коренчето ме "дръпна" и ето ме след 10 години отново в България - за постоянно.

Това, което ме научи чужбината за 10 години, е, че много малко, наистина малцина, оценяват какво имаме в България.

Когато нещо го смяташ за даденост, няма как да го оцениш. Не познаваш стойността му и я научаваш късно - едва, когато загубиш нещото. Понякога загубата е безвъзвратна, та после и да плачеш и да жалиш, полза няма.

България понастоящем е страна, в която има безброй много проблеми, причиняващи трудности на обикновения човек. С това съм напълно наясно. И, разбира се, тези проблеми понякога са толкова големи, че могат да ти очернят живота. Така е.

Но каква е ползата от това да седим със скръстени ръце, да цъкаме с език, да се вайкаме, да обвиняваме кмета, министъра, концесионера, бат Бойко, Кирчо и Кокорчо за нещастията си? Ами та ние ежесекундно ги обвиняваме, но те да са се притеснили от това? Да се е променило нещо? - Не.

С други думи пътят на промяната в България няма да настъпи отгоре надолу, т.е. от политиците към народа, така че като не става така, значи трябва да опитаме отдолу нагоре. Първо да променим себе си, да го предадем на останалите, да се промени народът и чак тогава промяната ще навлезе и по "горните етажи".

Черногледството е свойствена черта на българина. Много от вас няма да пожелаят да се променят и ще продължат на обвиняват вселената за всичко.

Аз повярвах, че от мен зависят МНОГО неща, затова действам. Мечтата ми е родината ми, в която се върнах осъзнато и умишлено, да спре да бъде сметище.

Защо толкова много ми пречат отпадъците ли. Защото неразградимите отпадъци, най-вече пластмасата, са отрова, която вреди на нас и на природата ни.  А едно от нещата, които най-много ме свързват емоционално и духовно с родината ми, това е природата ѝ.

Млад мъж почиства плажа на Балчик, събира изхвърлени фасове

След завръщането си, повече от всякога съм благодарен на съдбата, че имат честта да живея на брега на Черно море. Да, не е като "гръцкото" море, но е МОЕТО море. Така го чувствам - като мое. Приятел ми е, обичам си го, говоря си му и го пазя от изроди като тези, които си изхвърлят скапаните боклуци и го убиват.

Всеки път, когато ида на плаж и знам, че "времето за море" няма да свърши след 1 седмица, когато ще трябва да се кача на самолета за Берлин, впервам поглед в хоризонта и казвам едно "Благодаря!" на силата, която ме доведе тук обратно.

Ако имахте поне капка обич към Родината си, нямаше да ѝ го причинявате. Само че, на мястото на сърцето ви, явно има дупка и не знаете какво е това чувство. Жалко за вас.

Посланието ми е - не чакай някой да ти спусне промяната с магическа пръчка отгоре. Сътвори я ти!

Моята кауза се казва #ПлажБезОтпадъци, Добруджа без отпадъци, #БългарияБезОтпадъци

Мястото отново е Робинзон, между Балчик и Тузлата

В зеления чувал са само пластмасови шишета, които отидоха в жълтия контейнер за разделно събиране. В бялата торба е общ отпадък. Капачките събирам отделно и ги предавам в благотворителни кампании.

Спри да мрънкаш, кажи ни какво направи ти за България! (ходенето на работа, плащането на данъци и раждането на деца не се брои - това са неща, от които самите вие имате нужда).