В Добрич президентът Румен Радев поиска 9% ДДС върху хляба
Дебат и решения за диференцирани ставки на ДДС, защита на българското производство на храни, реформа на данъчната система, с което да се осигури икономически ръст – за това се обяви президентът Румен Радев при посещението си в „Добруджански хляб“ АД в Добрич - един от най-големите хлебопроизводители в страната. Той поиска 9% ДДС само върху хляба като стратегически отрасъл, с което според него ще се изсветли производството. Държавният глава посети производствената база на хлебозавода и разговаря на място с ръководството. Онлайн в разговорите се включи собственикът Енчо Малев. На срещата присъстваха кметът на Добрич Йордан Йорданов и областният управител Галин Господинов.
„Дебатът и решенията за диференцирани ставки на ДДС вече изостава. Това са решения и отговорност на Правителството, не искам да навлизам в техния периметър, но моят призив е Правителството и Парламентът да се вслушат в хората, които произвеждат хляба. Защото диференцирана ставка 9% ДДС само върху хляба е стратегическо решение. То може да доведе и до изсветляване на производството, до ефективна борба със сивата икономика“, заяви Радев.
Той посочи, че може да се помисли за разширяване на обхвата на мярката 60/40, така че по-големи предприятия, като добричкия хлебозавод, също да могат да се възползват от нея.
От думите му стана ясно, че „Добруджански хляб“ - носител на всички иновации, които се случват в българското хлебопроизводство, е принуден да тегли кредити за покриване на ликвидността.
„Не е приятно да се чуе от ръководството на този хлебозавод, че неговото бъдеще зависи от тези кредити. Хлябът на България е въпрос от първостепенно стратегическо значение. За българина цената на хляба като елемент от малката потребителска кошница е особено чувствителна тема. За нас хлябът е не само стока, той е свързан дълбоко с нашите ценности и традиции. От това как се справяме с цената на хляба зависи изобщо как се справяме с икономическата и енергийната криза“, изтъкна президентът.
„С правителството имаме една цел и аз призовавам то спешно да разгледа този проблем с хлебопроизводството. Да се вземат неотложни мерки. Те са свързани не само с някаква директна финансова помощ. Мерките имат всеобхватен характер, не всичко опира до пари. Опира и до това да се вземе решение как да се борим по-ефективно и със сивата икономика, да има завишен контрол“, каза още Радев.
По думите му е критично важно правителството да установи добър диалог с големите търговски вериги, за да има защита на българския производител. „Защото в момента този срок от 40-45 дни да се чака да се разплатят с тези хора, а в същото време те да плащат авансово стойността на енергоносителите, ги поставя в невъзможна ситуация. Нека се ползваме и от опита на Румъния, както чух преди малко, където този проблем се решава в полза на местното производство“, допълни президентът.
Той заяви, че когато се говори за диференцирана ставка, трябва да сме наясно, че тя не трябва да бъде извършвана по групи стоки, а по стратегически отрасли, защото земеделието, хлебопроизводството, животновъдството, производството на български меса и млечни продукти са стратегически отрасли. Към тях трябва да бъде фокусирано цялото внимание на изпълнителната власт.
Що се отнася до ДДС-ставката, Радев смята, че трябва цялостен дебат, не просто за отделни групи стоки. Трябва реформа на данъчната система, с която да се осигури икономически ръст и условия за намаляване на огромните неравенства в България.
„Стратегическите отрасли да не могат да съществуват на кредити – това е недопустимо. Вие представяте ли, този завод – един от най-големите иновативни в страната, да гарантира хляба чрез кредити за ликвидност. Няма как те да издържат дълго време и това е притеснение за мен като държавен глава“, бе категоричен Радев.
Той препоръча Правителството да се вслушва в предложенията на такива производители.
Държавният глава е на обиколка по предприятия от сектора в страната. В Добрич той ще посети още производителя „Ради Бред“, както и животновъдното стопанство в добруджанското село Овчарово. По думите целта му е да види ситуацията на място, да се запознае с проблемите, да чуе тревогите на хората и какво те предлагат, защото „те най-добре знаят какви са нуждите и как могат да бъдат решени. Те не искат някакви специални условия, те искат елементарни условия, за да могат да работят.“