Светлана Йосифова от Добрич: Отивам да дарявам кръв като на празник
Светлана Йосифова е на 50 години, работи в Регионална дирекция „Социално подпомагане” в Добрич, доброволец е на БЧК. Дарявала е кръв 15 пъти да 11 години. Миналата година по повод Световния ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител – 14 юни, бе отличена от Областния съвет на БЧК и Центъра по трасфузионна хематология /Кръвен център/ на Многопрофилната болница за активно лечение в Добрич.Тя получи грамота на признателност и предметна награда.
Йосифова дарява кръв за първи път през 2012 година. Баща й е опериран по спешност в Бургас и се налага да му бъде прелята веднага кръв. Тогава добричлийката за първи път се сблъсква с масовата практика – търговията с кръв. „Бях възмутена... Без да се замисля реших да стана кръводарител, това все пак е баща ми”, споделя жената. Тогава е на 39 години. Посочва, че много съжалява, че по този начин и толкова късно започва да става кръводарител.
До тогава не е знаела кръвната си група, оказва се, че е много рядка. Решава категорично, че вече ще е кръводарител. „Нямам заболявания, не пия лекарства, всичко ми е наред”, обяснява тя. При следващото кръводаряване иска да даде кръв за познат, не просто да отиде в Кръвния център. Прави това за родител на своя колежка. В Кръвния център й правят картон, за да я търсят когато имат нужда от кръв от нейната рядка група. От здравното звено на болницата й се обаждат когато е необходимо.
Веднъж отиишла без дa я повикат - преди три години на Игнажден. От Кръвния център били много доволни, защото нямали банка с нейната рядка кръв и й казали, че направо Господ я е пратил. Обяснили, че не са знаели какво ще правят, ако им бъде поискана кръв от нейната кръвна група. По принцип трябва да имат поне една такава банка, но те нямаха в този момент, обяснява Йосифова.
В една година съм давала кръв 4 пъти, което е максимумът за една жена, споделя добричлийката. Посъветвали са я обаче заради възрастта вече да дарява по два пъти на година, и то на по-голям интервал от време.
Жената разказва, че преди от Кръвния център са й давали телефона на нуждаещите се от кръвопреливане, но променили това, тъй като разбрали, че има и мошеници. Споделя, че и тя се е сблъскала с такъв – мъж й се обадил преди да минат и два месеца след като е дарила кръв по негова молба. „Вече от самия Кръвен център ми се обаждат когато имат нужда”, обясни Йосифова.
„Когато даря кръв се чувствам прекрасно. Когато отивам, все едно отивам на някакъв празник. Така го усещам. Изпитвам удоволствие и радост, че мога да помогна на някого. За това може би го правя предимно ако го поиска някой. И не го правя за пари”, сподели добричлийката. Обяснява, че са й предлагали пари. Има случай, в който ги е взела и ги е дарила на БЧК, а на човека, който й ги е дал, е изпратила документ за това по вайбър.
Искам да призова, особено младите хора, които сега са доста информирани, колкото се може по-рано да започнат да кръводаряват, каза Светлана Йосифова. Допълни: „Това е един акт, който няма равен на себе си. Незаменимо е да помогнеш на човек в нужда. А щом се налага кръвопреливане, значи нуждата е голяма”.
