Приемни баба и дядо от Паскалево даряват с много любов нуждаещи се от грижа деца

Славка и Бранимир Михневи са приемно семейство от село Паскалево. Тя е на 64 години, а той на 70. Имат две дъщери – и двете с висше образование. Едната е дългогодишен учител в Добрич, а другата е с образование Екология и опазване на околната среда. Радват се на четирима внуци, всичките момчета. Най-големият е студент в София, а другите са ученици. Наскоро къщата на семейство Михневи за пореден път приюти нуждаещо се от грижи дете, шесто поред. За Про Нюз Добрич Славка разказва за обичта им към децата – родните и приемните, за помощта, която получават при отглеждането на настанените при нея малчугани, за контактите и прекрасните отношения с осиновителите. 

Около 10-12 години Славка и Бранимир отсъстват от страната, работят в Гърция. „През този период внуците ни пораснаха, не можахме да изпитаме това чувство да ги отгледаме, да сме близко до тях. Когато се върнахме те вече бяха на по десетина години, не можеш да ги гушкаш, да ги милваш”, споделя жената. Още докато са в Гърция четат доста материали за приемната грижа, намират информация, клипове и в интернет. Първо говорят двамата. „Като че ли имахме потребност да дадем тази любов, тази обич като се върнем в България”.

Когато са вече в страната обсъждат намерението си да станат приемни родители с двете си дъщери. Оказва се, че докато са били в Гърция те също са говорили за това, не са знаели само как да го предложат на майка си и баща си. След това Славка и Бранимир обсъждат намерението си и с внуците си. Те са много ентусиазирани, но искат децата, които вземат у дома си баба им и дядо им, да са момченца, за да си играят заедно. Дъщерите им пък искат да са момиченца, защото нямат такива. „Но решихме – каквито са децата, такива, без значение за пол и етнос. И с общото съгласие на цялото семейство взехме решение”, разказва Славка. Подават документи, през дълъг период се провеждат проучвания и със съпруга й са утвърдени като приемно семейство. През март 2015 година са вписани в Регистъра на приемните родители.

Първото настаняване в семейство Михневи е на 21 април същата година. В дома им влизат две момиченца, сестрички – едното на две години и девет месеца, а другото на девет месеца. „Започна една дълга борба, защото бяха с много физически проблеми – неглижирани, с рани, които бързо заздравяха. Оказа се, че не е толкова трудно колкото очаквах”, споделя приемната баба. Тя и Бранимир се грижат за сестричките две години и три месеца, след което са осиновени от семейство от България. Михневи и родителите на момичетата продължават да поддържат връзка. „Семейството е прекрасно. Децата растат, развиват се. Директорката на детската градина в Паскалево тогава г-жа Димова установи, че голямата има музикални заложби и беше започнала да работи с нея. След като казахме на майката – изключително амбициозен човек, я записа в музикална школа в града, в който живеят, и сега тя пее, обира награди, включително и втора международна за нейната възраст”.

Второто настаняване в семейство Михневи е на бебе на 8 дни, третото – на братче и сестриче. В момента Славка и Бранимир се грижат за ново бебче. Вземат го от болницата когато е на 8 дни на Архангеловден.

„Искам дебело да подчертая, че всичко това се случва благодарение на екипната работа, която имаме”, споделя Славка. Тя обяснява, че получават изключителна помощ от социалните работници от Екипа по приемна грижа в Добрич и от Отдела за закрила на детето. „Получаваме изключително внимание, винаги са откликвали на проблемите ни”, споделя приемната баба. Ползвала е услугите и на Общостния център в Стефаново, където, по думите й, всички са безупречни. Работили са с огромно внимание с братчето и сестричето, настанени в семейството й, както и със самата нея, защото е имала нужда от помощ как самата тя да постъпва. Славка е благодарна и на екипа на детската градина в Паскалево. Също и на д-р Кремена Парушева, при която са били записани всички отглеждани от нея и Бранимир деца. „Нашата работа, на моето семейство, е изключително подкрепяна от всички тези хора и много им благодаря”, казва Славка.

„Ние сме на възраст за баба и дядо и така ни наричат децата – споделя жената. – Те и така продължават да ни знаят – когато им се обаждаме, когато им изпращаме подаръци. Нищо, че вече имат и други баби и дядовци. Така е, защото съдържанието на думите майка и татко аз искам да бъде напълнено от тези хора, които стават техни родители. Не искам да ги лъжа, защото всяка лъжа влачи след себе си друга. Децата трябва да знаят и знаят, че ние сме баба и дядо, а семейството е нещо различно”.

Питаме Славка дали обичат настанените в дома им деца като своите родни и внучетата си. Тя отговаря: „Може да ви звучи пресилено, но да. Трябва да го изпиташ”. По думите на жената после болката при раздялата е много голяма, защото „моите деца и внуци са даденост, те са нашите, те са при нас”. А по отношение на приемните деца – те продължават да бъдат част от техния живот благодарение на родителите им. „Зависи изцяло от тях , защото ако те решат ние нямаме право да поддържаме връзка”. Славка допълва: „Пак казвам: може да ви звучи пресилено, но без любов, без обич не би се получило нищо”.

Приемната баба разказва, че има едномесечен период, в който тя и съпругът й поддържат контакт с кандидат-осиновителите преди детето да излезе от семейството им. И абсолютно всички те са преминали през дома им. „Посрещала съм ги така както посрещам нашите деца”, споделя жената. Включително и някои от тях са спали в дома й. „Искала съм децата да почувстват, че това е семейство, че те ще станат част от него. По същия начин и родителите – да видят какви са навиците на децата, някои особености”. По думите на Славка много са трудни разделите, но сили им дава да продължат това, че после поддържат връзка с родителите на гледаните от тях деца. И че те отиват в прекрасни семейства.

По тези светли празници винаги казвам: „Нашето семейство Господ го обича”, споделя приемната баба. Допълва, че е благодарна за всичко. През Новата 2022 година тя пожелава на многолюдното си семейство преди всичко здраве. „Здраве за нас, за всички, за целия свят. Оценихме, че в тези трудни времена то е най-ценно. И след здравето – любов, разбирателство, дом за всяко дете ”, е посланието на Славка Михнева. В заключение тя казва: „С риск да останем без работа всички приемни родители, пожелавам на децата от цяла България и целия свят да имат техните семейства. Да имат техните родители и да не се налагат тези грижи и мерки”.