Цветният живот на Павел Симеонов – собственик на „Патешката къща“ в Дуранкулак, писал песни за Орлин Горанов

ПАВЕЛ СИМЕОНОВ

Хотелиер, орнитолог, природозащитник, фотограф, екскурзовод, флейтист и пианист, автор на песни – всичко в едно. Това е Павел Симеонов, собственик на т.н. „Патешка къща“ на Дуранкулашкото езеро. Тя от 20 години посреща орнитолози от различни държави, които наблюдават редките птици там. Пред Про Нюз Добрич Павел разказа за цветния си живот, пътуванията като музикант, посещението му в Северна Корея, любовта към музиката и птиците, известните си приятели и вдъхновението, което дава морето и забележителната природа в района. Писал е песни за Орлин Горанов, Кристина Димитрова, Тоника, а птици е наблюдавал с известния британски естественик Найджъл Марвин.

Павел Симеонов е роден в София през 1956 година, както сам казва, на пъпа на столицата - на „Витошка“ и „Патриарха“. Завършил е Националната музикална академия с флейта през 1981 година. Свирил е в детската филхармония „Пионер“, основана от проф. Влади Симеонов. С този оркестър през 70-те години концертира в Шотландия, Куба, Западен Берлин.

Свирил е в Ансамбъла на Строителните войски. „Бяхме заедно с Гого и Иван от „Тоника“, Иван Лечев, Орлин Горанов, Стефан Димитров. С този ансамбъл ходихме в Северна Корея през 1976 година. Там прекарахме един месец. Бил съм млад тогава, не съм възприемал света така, както сега го възприемам. Там си беше приключение - все едно съм бил на луната, обстановката беше като лунна“, спомня си Павел.

Заедно с пианиста Цецо Добрев излезли от хотела и тръгнали с цивилни дрехи из Пхенян да снимат пагодите. Веднага ги надушили. „Сигурно сме изглеждали като извънземни на корейците, които ходеха с униформи. Веднага се организираха, дойде една черна кола и ни върнаха в хотела“, разказва Симеонов.

Снимал се е с Ким Ир Сен. Страховитият лидер на затворената за света държава поканил изпълнителите на обяд в резиденцията му на един остров. Пътували с рейсове, а пътят до там бил странен – на отиване 3 часа, на връщане – половин час. Явно достъпът до тази резиденция е бил направен така, че никой да не разбере накъде и как точно се пътува. Павел си спомня: „След това посещение в корейски вестник излезе снимка – аз с флейтата и до мен Ким Ир Сен. Корейците ходеха всички с бели ризи и черни панталони – не можеш да ги различиш. Жените пък носеха сиви дълги поли, пристегнати над гърдите и бели ризи. Улиците им бяха пусти. Там когато мине кола всички козируват, защото е ясно че е държавна. Преводачката ни мислеше, че се шегуваме, когато й казахме, че имаме собствени автомобили.“

След това започнал да пътува с джазови оркестри, бил в Норвегия, Швейцария. Заминал за Франция – там свирил по кораби, които плават в Средиземно море, основно от Марсилия до Корсика и Сардиния. Кръстосвали там 10 години. Междувременно Павел се оженил за италианка, но бракът не просъществувал. Преди да се върне от Франция направил проект с френско финансиране за опазване на биоразнообразието в Приморска Добруджа – „Патешката къща“ е изградена по този проект. „Проектът беше четиригодишен, в рамките му създадохме природна консерватория за опазване и управление на езерата и степите в Добруджа по френски модел, но тя не просъществува, защото нямаше кой да я финансира. Във Франция има 29 природни консерватории, но там това става със субсидии от държавата, с подкрепата на общини и организации. В нашенски вариант не може да стане. Държавата ни по стар, тоталитарен стил стиска всичко в свои ръце, вместо да отстъпи управлението на тези територии на компетентните природозащитни НПО, които имат и капацитета, и опита за това. Те могат срещу съответната финансова подкрепа да облекчат държавните институции“, смята Павел.

След Франция се заселил в Шабленско - това става през 2000 година. Бил свикнал да гледа към хоризонта, докато бил по корабите. От терасата на къщата до езерото гледа хоризонта по същия начин. Женен е вече 20 години, жена му Татяна е от Беларус. Имат син Павел, на 20 години, който като баща си се занимава с музика.

„Патешката къща“ се намира на 1 км от с. Дуранкулак, с изглед към езерото и морето. Вече 20 години Симеонов посреща там орнитолози – основно от Англия и Германия, но идват и холандци, финландци. До миналата зима, когато светът се затвори.

„Хотелът не работи целогодишно, а в месеците, когато се наблюдават птиците – януари, февруари. Когато е мъртъв сезон за другите хотели, при нас е пълно, защото има какво да се наблюдава - червеногуши гъски и други редки птици. Туристите затова идват. През април и май също имаме клиенти, и после при миграцията на птиците - през септември.  

В Англия има 5 милиона орнитолози, това е тяхно хоби, второто след футбола. Още преди 300 години принцовете им са се занимавали с орнитология. Има цели семейства, които идват редовно всяка година. В България интерес няма, хората гледат на това по друг начин – питат: „Какво им гледате на тези птици?“. Аз съм гид на орнитолозите, те си плащат за услугата. А има и такива, които ползват само хотела, наемат си кола и ходят сами. Има и групи с техен туроператор – това е най-доходното, аз ги водя не само в региона, но и в цяла България“, обяснява Павел.

От една година обаче няма нито един клиент. Обичайните им гости са от държави, които сега са сред най-затворените. Последната група била през февруари 2020 година. „Никой не ни помага, а сметките си вървят. Сега ни взеха и лиценза за туроператори, защото не сме си платили застраховка „отговорност на туроператора“. Застраховката е когато човек води туристи. Когато няма такива за какво да плащаме? Не стига, че не ни подкрепят и не ни помагат, ами и ни изнудват да плащаме застраховка. Отгоре на всичко тарифите се вдигнаха три пъти заради Ковид. Министерството на туризма те изнудва да плащаш застраховка, която е излишна, след като няма туризъм. Защо?“, пита Симеонов.

След като светът е затворен и няма туристи, музикантът се връща към музиката. „Тук, край езерото, човек се вдъхновява много лесно, мястото е прекрасно за творчество. Цял живот пиша песни, но за удоволствие, не съм се издържал от това. Занимавам се, но не редовно, а сега с този Ковид май ще ми се случва по-често“, казва Павел. Негови парчета са изпели Орлин Горанов и Кристина Димитрова. Павел Симеонов е автор на музиката на песните „Забравен ден“ и „Дивото ято“ и още три парчета, изпълнени от Горанов, и на дуета му с Кристина Димитрова „Само за миг“. В момента подготвя едно парче, което ще се казва „Безплатен обяд“ – то ще бъде с участието Етиен Леви /съученик на Павел от Музикалното училище/. Песента е с испански мотиви, демото е готово. Павел казва, че тези дни ще ходи в София, за да я запишат.

Първата му песен „Към твоя свят“ е написана през 1982 година. Аранжиментът е на покойния Панайот Славчев, по текст на Матей Стоянов, изпълнена от Орлин Горанов и „Тоника“. Тя спечелила трето място на младежкия конкурс в София.

Последното парче, което е записал, е „Търся те“. Изпълнява го Александрина Симеон - българка, която живее в Германия, то е по текст на Михаил Белчев.

Павел мисли да издаде диск с песните си, приходите от които да отидат за опазване на световно застрашения вид червеногуша гъска. И тук се появява друг негов приятел - Найджъл Марвин.

Nigel Marven е британски естественик, телевизионен водещ на предавания за дивата природа, природозащитник, орнитолог, автор и телевизионен продуцент. Работил е за Animal Planet, BBC и други медии. Негови сериали са излъчвани и в България. Идеята е дискът на Павел да стигне чрез Найджъл до социалните мрежи, където британецът има милиони последователи.

„Найджъл идва тук преди 10 години, за да направим филм за червеногушата гъска. После ходихме заедно в Беларус, в Pripyatski National Park, където също правихме филм“,  разказва Симеонов.

„Bed & Birding“ е компанията на Павел Симеонов, създадена преди 7 години – негов запазен бранд и концепция. Това е мрежа, в която вече членуват 62 хотела в цял свят - „птичи хотели“, като неговия в Дуранкулак. „Имаме критерии, по които оценяваме хотелите. Даваме им от една до 5 „птичи“ звезди – те трябва да са до резервати, до защитени територии, до реки, морета, където се наблюдават птици. Аз съм създателят на концепцията, имам и английски съдружник“, обяснява Павел.

Той участва и в Durankulak Bird Ringing Camp – сиреч, лагер за опръстеняване на птици. В кампа, който се намира край езерото, идват доброволци, които ловят с мрежи птици, поставят им пръстени и ги пускат отново, за да се проследи движението им. Миналата година били опръстенени около 15 000 птици. Често в мрежите попадат и редки видове. Миналото лято орнитолозите имали късмет да хванат тъмен певец и синеопашка от сибирската тундра.