Бизнес Водещи новини

Вяра Христова развива успешно бизнеса си с биотор от червеи, въпреки спада в сектора

Вяра Христова е агроном по професия и създава през 2008 година фермата си за производство на биотор от червен калифорнийски червей. Базата й се намира в село Полк. Минково. Тя е собственик на фирмата „Еко-БГ“ ЕООД, която арендува и земя и произвежда зърно. Агроном е в ЗК „21 век“ в село Владимирово. Създава и сдружението „Агро Био Свят“ на производители на органична тор от червеи. Пред Про Нюз Добрич тя разказа за този сектор от селското стопанство, преживял своя бум преди десетина години и след това западнал.

Сдружението няма дейност от 5-6 години насам, защото хората спрели да си плащат членския внос. „Много от тях вече не се занимават с биохумус, не можаха да си намерят пазар. Повечето бяха или много малки, за да търсят самостоятелно пазар, или не бяха достатъчно упорити. В годините 2010-2013-а беше бумът, когато имаше възможност да се кандидатства по мярката „Млад фермер“ за ферма за биохумус с червеи. Много хора взеха парите, направиха ферми, но нямаха производство, нямаха тор. Много малко производители продължиха и се развиха донякъде. Други съвсем умишлено направиха проекти, взеха парите и дотам“, коментира Вяра Христова.

Преди три години тя сключва първи двугодишен договор с румънска фирма за износ на тор в големи количества, а след това и втори. По първия изнесли за Румъния около 550 кубика – това са 15-20 тира. „И в един момент започна да не ни достига нашето производство – оказа се, че трябва да намерим съдружници. Но това е просто е невъзможно. Дори да има такива – това са едни буренясали места, с някакви колчета и найлони. Ние не търсим това“, казва Христова.

През тази пролет предстои износ на ново количество. Фермата за червеи е с площ около 2 декара. През годините площите са били и повече, и по-малко, в зависимост от пазара. Изнасяли са за Турция, продават и в България, но по-големите количества заминават за Румъния. Там биохумусът се използва много за лозови насаждения.

„В момента в страната останаха много малко хора в този бизнес. В област Добрич са двама-трима. Основният разход е за доставка на оборска тор. Трябва да я доставим от кравеферма, която е със стандарти за хуманно отношение към животните и с ветеринарно-медицински изисквания. Трябва да не са използвани превантивно антибиотици, а само при нужда, защото хумусът ни е сертифициран за биопроизводство. Този сертификат го изискват повечето фирми както в ЕС, така и извън съюза. И за да се сертифицира такава ферма, трябва доставката на животинската тор да е също от ферма, която отговаря на редица изисквания. За да доставим тази тор, трябва да платим за транспорта – това е най-голямото пера. Иначе няма големи разходи – веднъж се прави лехата, там има вложение на найлон, колчета и малко труд. В нашия бизнес почти изцяло трудът е ръчен“, обяснява Христова.

По думите й в България регулярен пазар няма. Купуват обикновено клиенти за засаждане на овощни градини. Няма обособена ниша, която да е биологично произвеждащата и да е насочена към използването на биотор. „България го поощри нашия бизнес дотолкова, доколкото някой да вложи едни пари, да направи лехи, да вземе субсидията от 50 000 лева и да произведе тор, която не може да продаде“, подчерта агрономката.

Фермата продава биотор директно от базата си и на дребно – за разсади, наторяване на градини. Чувал от 50 литра чиста тор струва 10 лева или 15 лева, ако е фино пресято за разсад. Търсенето се засилва февруари-март, когато хората започват да правят разсади и залагат първоначалните наторявания. Биохумусът има изключително полезни качества и е изцяло органичен, за разлика от почвено-торфените смеси с изкуствени добавки, които се продават в търговската мрежа и са на същата цена.

Дъщерята на Вяра Христова – Ангелина Братоева, също се занимава със земеделие. Подкрепена от семейството си, тя отглежда екологично чисти зеленчуци. „Още като започна да учи екология, реших, че трябва да разбера дали й се занимава със земеделие, за да вложа пари. Започвайки с една малка оранжерия, тя прояви доста постоянство в рамките на 2-3 години. После построихме голяма оранжерия. Аз видях, че умее да реализира продукцията, напредва стъпка по стъпка, затова я подкрепям. Сега смята да разшири навън производството си. Разбира се, използва нашата органична тор“, казва майката.

Двете разработват идеята си за природно училище по растениевъдство за деца. В село Миладиновци, където имат къща, искат да направят двор с опитни полета, където ще могат да идват ученици, да се учат да садят, да правят хляб, зимнина, сладка. По забавната ферма се работи, но проблемът е, че трябва да се осигури вода за поливане. „Заради сушавата година водата в сондажа ни намаля. Да се надяваме, че през тази година ще можем да направим тези крачки, ще имаме и човек, който ще се грижи за насажденията. И оттам-нататък ще видим с децата как ще го направим. Нашият експеримент ще започне с ученици от СУ „Димитър Талев“ – там поддържаме връзки. Те са идвали на посещения при нас и им беше много интересно. С тях ще проучим идеята си – ще разберем в каква посока да я насочим“, изтъкна Вяра Христова. 

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *