От ловци на трюфели до предприемачи, които правят плантация в Балчик

Четирима съдружници от различни части на България, живеещи във Варна, са се заели с авантюристичната задача да създадат своя плантация за кралските гъби. Там, където основно говорим за жито и царевица, те ще отглеждат трюфели. Казвам отглеждат, защото, освен че търсят и събират гъбите, които се намират в гората, имат и амбицията да залесят още 50 декара с дръвчета, заразени с мицел.

За това ще е то трюфел и има ли почва у нас си говорим с един от сърдужниците в това начинание – Димитър Димитров, който е и председател на Национална асоциация „Български трюфел“.

• Как избрахте тази част на Балчишката гора за място на вашата плантация?
• Ние идваме тук, с моите настоящи съдружници, като ловци на трюфели от 10 години. Така се запознахме и решихме да предприемем нещо по-сериозно, да се обединим и да видим какво можем да постигнем с общи усилия. Да търсим, да изкупуваме и да изнасяме в чужбина.
• Откъде започнахте?
• Първо трябваше да осигурим гората, където да можем спокойно и законно да вадим гъбите.
• Законно ли е събирането на трюфели с търговска цел?
• На ръба е и е на принципа щом не е забранено, значи е разрешено. Всичко зависи от горските стопанства - някои не забраняват, други не разрешават. Нашата идея обаче е да направим нещо по-мащабно, което да е устойчиво във времето и да ни даде възможност да превърнем хобито си в бизнес. Затова започнахме с купуването на гората.
• Колко декара успяхте да купите?
• Около 30 декара. Издирихме собствениците и от врата на врата преговаряхме, за да ни я продадат. Наехме и малко общинска гора. Към тях сега прибавихме още 50 декара земеделска земя IX-та категория, които ще залесим с дръвчета, заразени със спори. Защото нашата цел за в бъдеще е култивираният трюфел.
• От къде се купуват такива дръвчета?
• От френски лицензирани лаборатории, които се занимават с това. Цената им е около 20 евро. Дъб и липа са основните два вида, които се предлагат, защото според проучвания около тях гъбите са развиват най-добре. Макар че в България садят повече лешник, но това е заради възможността да берат и ядка. За лешника има субсидия, а за трюфелите няма.
• Колко време след засаждането им ще можете да събирате реколта?
• След около 5 години, но истинският добив започва между до 7 и 10-ата година.
• А трюфелите, които сега събирате, как са се появили?
• Появили са се след залесяването, което е било преди около 50 години. Тази гора е изкуствено създадена и дръвчетата, които са донесени тук за засаждането, са били заразени със спори. Иначе в дивата гора трюфели има само на някои места, а тук са почти навсякъде.

• Подпомага ли ви държавата по някакъв начин?
• По никакъв. В  чужбина има сериозно финансиране на този вид дейност и то не само за създаването на такива плантации, а и за периода, в който не събираш реколта. Защото на практика, ти не само ще печелиш и откриваш работни места, а и създаваш гора, което в глобален мащаб е още по-ценно. В България ние сме в бранш, който е крайно нерегламентиран. Дори не можем да се регистрираме като земеделски производители, за да имаме някакво подпомагане. Трюфелът не фигурира като култура, нито дърветата, около които расте. Затова не могат да ни категоризират. Тази година имаше работна група, която правеше закон за трюфела, но там за плантациите се говори много малко и определено е писан от хора, които не разбират от това, защото имаше включени ограничения колко килограма можеш да вадиш от декар, което няма как да стане. Има спешна нужда от закон, както за плантациите, така и за търсачите. А бъдещето на трюфелите в България е в плантациите, защото по-голяма част от сегашните находища са там, където има изкуствено засадени гори, които на практика са случайно създадени, но вече са факт и трябва да се възползваме от това.
• Къде основно реализирате продукцията си и на каква цена?
• Изнасяме най-вече за Италия, а цената се определя от сезона и количествата, които се добиват в световен мащаб. Лятото например цента е 30 до 60 евро за килограм за черния, летен трюфел. Той е най-евтин и най-масов и от него по неофициална статистика от България се изнасят  100-200 тона годишно. Есенният трюфел тази година е с цена 100-150 евро за първо качество. Белият трюфел в момента струва около 1500 евро за килограм, а сезонът му е от септември до декември.

• Ние имаме ли от този бял трюфел, който е толкова скъп?
• Да, имаме. Една година, мисля че беше 2017, цената му беше достигнала 5000-6000 евро за килограм, но на следващата година беше 400 евро, така че всичко се определя от сезона и добива на гъби по света. Имало е случаи, в които черният трюфел в тази част от годината е достигал 1200-1300 лева, защото не е имало добив.
• Аз сега мога ли да си купя едно обучено куче и да си събирам трюфели и да се изхранвам с това. Изобщо има ли такива хора?
• Да, има такива хора, които се изхранват с това, но по-често е хоби. Това е хубаво занимание – с кучето в гората на разходка сред природата и, ако се намери някой трюфел, си е малко приключение.
•  С какви кучета най-често се намират трюфелите?
• Най-разпространени са кокершпаньолите и лагото романьол. Това е порода, която се смята, че е селектирана за лов на трюфели, макар че принципно е вид блатно куче, което е създадено за лов на диви патици, но са му подтиснати ловните инстинкти. Като цяло, могат да се ползват всички ловни кучета, които са обучени.

• Как се обучава такова куче?
• Моето съм си го обучил аз, но има хора които се занимават само с това и може да се купи от тях,  но си има риск, защото е трудно да се прецени дали едно куче е добре обучено. А и понякога кучетата като си сменят стопанина престават да търсят. Обучението им може да трае от 2-3 месеца до една година и започва месец-два след раждането им.
• Отскоро предлагате лов на трюфели и като туристическа атракция.
• Да, при това има голям интерес, което много ни радва.
• Какво предлагате на гостите си?
• Предлагаме разходка с импровизираното влакче и лов на трюфели с кучетата. Предлагаме и няколко вида паста за дегустация - с различно съдържание на трюфели, както и бонбони с бял и черен трюфел. Имаме и други продукти, които мога да се закупят тук или на нашата интернет страница www.truffles-bulgaria.com, където предлагаме около 20 наши продукта на цена от 10 до 30 лева.

• Полезен ли е трюфелът?
•  Да, той съдържа редица полезни съставки – носи ползи за зрението, косата и кожата, понижава холетерола. Съдържа витамини от групата „В“ и е мощен антиоксидант. Има леко пристрастяващ ефект и участва в образуването на молекулата на блаженството. От римски времена се знае, че е и силен афродизиак. Дори траките са го ползвали. Затова и регистрирахме марката  „Тракийски трюфел” с която предлагаме нашите продукти. Разбира се, най-добре е да се използва пресен, когато е най-ароматен и придава на ястията неповторим вкус. Той вече далеч не е толкова недостъпен, така че всеки може да си позволи да овкусява някои храни с него, за да разбере защо му се носи славата през вековете.
• Докога ще посрещате туристи?
• Докато има интерес и времето позволява. Сега гората е прекрасна и всеки час, прекаран в нея с приятели в забавно приключение, е подарък за гостите ни, а и за нас. Така успяваме да съчетаваме приятното с полезното, бизнеса със забавлението.

Хубаво е да се срещаш с млади хора, които са останали в България и искат да работят и да произвеждат тук. Намерили са начин, въпреки липсата на разбиране и контрол от държавата да се справят. Да съзидават, без да разчитат на помощ и подкрепа и да търсят начин да се развиват.

Какво, като трюфелът не е земеделска култура, той има своето място в Добруджа и при това се чувства добре. Затова пожелаваме успех на младите ентусиасти и се надяваме работата им да ги постави на световната карта на производителите на трюфели.

Диана СТЕФАНОВА

Снимки: Диана СТЕФАНОВА и Яков ШУСТОВ