Като от филм: Пакистанец и Гергана от Балчик в драматична битка да са семейство в България

Ще ви разкажем историята на 31-годишния пакистанец Акил Сарвар и 24-годишната българка Гергана. Те са семейство, живеят в Балчик и имат 5-годишен син. Съвместният им живот е изпълнен с толкова премеждия, че би бил интересен сюжет за филм. От 5 години двамата съпрузи живеят в напрежение и в омагьосания кръг на съдебни и административни актове, тъй като в момента Акил е Никой в България – той няма виза, няма статут, няма работа и възможност да се грижи за семейството си. Според юристи в този случай са накърнени едни от най-важните човешки права. Случаят повдига и въпроса как в съдебната ни практика се прилагат българските закони и Европейското право.

Двамата се запознават в заведение в Норвегия. Там Гергана е сервитьорка, а той – барман.  Влюбват се. Според съдебни документи, в Норвегия той е получил отказ за закрила през 2013 година и е бил върнат в Пакистан. Тя също отива в Пакистан и там се женят. Това е скандално за близките на Акил, защото той е мюсюлманин, а тя – християнка. Родният му брат му казал, че ще се саморазправи с него и за семейството станало немислимо да остане да живее там. Двамата искат да дойдат в България, но се върнала само Гергана и родила момченце през 2015 година в Добрич.

Акил тръгва от Пакистан за България, като преминава нелегално границите. Стига до Турция, влиза незаконно с кораб в Гърция и там моли властите да му съдействат, защото семейството му е в България, а детето вече се е родило и той не го е виждал.

Гръцките власти му издават пасаван и той влиза в България на законно основание. Но няма виза. А от България той няма как да кандидатства за виза.

„Той трябва да напусне територията на България и да отиде по принцип в страната си на произход. В Пакистан вече му е отказана виза, защото Гергана не може да докаже определени доходи и живее в общинско жилище. В България той кандидатства за статут на бежанец и такъв му е отказан, с мотива, че може да си уреди статута по друг начин, защото има българско семейство. Когато иска разрешение за продължително пребиваване, тъй като е член на семейство на българска гражданка, властите му отказват, защото няма виза тип „Д“. Възможно е да отиде до съседна държава, например Румъния, там да стои 15 работни дни, но пак няма гаранции, че ще му издадат такава виза. Може да му откажат, той може да обжалва и производството хипотетично да се проточи например 2 години. Това би било тотално незаконосъобразно, защото нарушава правото на семеен живот. Може да стане така, че той изобщо да не може да се върне в България“, обясни Петя Казакова.

Разрешението за продължително пребиваване му е отказано, защото освен виза той няма и свидетелство за съдимост. А в Пакистан няма свидетелство за съдимост и той представя полицейско удостоверение /според превода на документа/. Властите не го признават.

Отказът за продължително пребиваване е обжалван пред Административен съд - Добрич. „Спечелихме през май 2019 година, защото в Добрич счетоха, че с този отказ се накърнява правото на семеен живот и правото на детето. Върховният административен съд обаче отмени решението на добричкото съдилище. ВАС не коментира европейското законодателство и казва, че щом по българския закон се изисква виза тип „Д“, няма как да стане иначе. Когато една национална норма противоречи на европейски правен принцип, би трябвало да се прилага винаги правният принцип. Европейското законодателство е наднационално и то в случая е пренебрегнато“, посочи Казакова.

Това, което адвокатите правят в момента, е да се позоват на една нова разпоредба от 2019 година на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, т.е когато държавен орган или съд се произнесе в разрез с правото на ЕС и от това са причинени вреди. По думите на Казакова, в този случай дирекция „Миграция“ Добрич и ВАС са причинили вреди - Акил няма право да работи в момента, не може да се грижи за семейството си. Гергана пък, която работи като сервитьорка, няма родители и няма кой да й помага. Освен това Акил не смеел да отиде дори до магазина, защото се страхувал да не го арестуват и върнат в Пакистан. „Защото те искаха да го изгонят, тъй като в момента се води незаконно пребиваващ. Обжалвахме и съдът реши, че това е прекалено вмешателство в семейния живот“, казва юристката.

И омагьосаният кръг е факт - сега Акил е незаконно пребиваващ, но не могат да го изгонят, но пък и не му се дава разрешение за продължително пребиваване.

„Подали сме заявление за продължително пребиваване по извънредни причини, но пак ни искат тази виза. И сега най-фрапантното - ако Гергана беше не българка, а гражданка на друга държава от ЕС, например гъркиня, и живееше в България, се прилага друг закон и веднага на Акил щяха да му узаконят престоя“, поясни Петя Казакова.

Тя е категорична, че така издадени, административните актове накърняват едни от най-важните общочовешки права, признати и гарантирани от правото на Европейския съюз, а именно правото на семеен живот и правото на зачитане на висшия интерес на детето.

Преди дни стана ясно, че в Административен съд – Добрич, е образувано дело по искова молба на Акил Сарвар, което е насрочено за 18 ноември т.г. Искът е срещу  Директора на ОД на МВР Добрич и срещу Върховния административен съд /ВАС/. С исковата молба се претендира да бъдат осъдени солидарно двамата ответници да му заплатят обезщетение в размер на 20 000 лева, поради нарушение на Правото на Европейския съюз при постановяване на техните актове.

„Искаме съдът да каже, че ВАС е нарушил европейското законодателство. Основанието да се иска това обезщетение е Законът за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Това, че са произтекли вреди, е ясно, за семейството те са всеки ден. Нарушени са европейски права - правото на семеен живот, правата на децата. Държавата се опитва да раздели товасемейство и това е абсурдно, никой няма право да го прави“, заяви Казакова.