За идните поколения 24 май вече ще е "Ден на българската писменост, просвета и култура"

На 1 октомври 2020 година, българските парламентаристи приеха 24 май да бъде преименуван на "Ден на българската писменост, просвета и култура".

Вносители на предложението са "Обединени патриоти", а след гласуване, депутатите зпреиха в Кодекса на труда да бъде записано, че празникът вече ще се отбелязва като "Ден на българската писменост, просвета и култура".

С днешна дата, 24 май носи наименованието "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“.

Аргументите на на историка доц. Милен Михов от ВМРО, са, че населението и учените в Българската академия на науките /БАН/ отдавна са признали, че няма македонски език, "а ние се отричаме от това с определението "славянска писменост"".

Писмеността е българска и това е исторически доказано, подчертават "Патриотите".

"Поправката е значима, защото днес не само силата на армиите и икономическата мощ определят мястото на държавите в света, а защото има друга и много значима и важна сила – силата върху духовни и нематериални ценности. Силата на духа може да бъде много по-мощно оръжие от ракетите и ядрените въоръжения. Основата на държавността на българския дух е именно българската писменост. Кирилицата, която се създава в България, и подменя глаголицата, създадена от Константин-Кирил Философ и Методий, представлява част от фундаменталното реформаторско движение, осъществено от Борис, Симеон Велики и цар Петър.“, се обърна към депутатите доц. Михов.

Красимир Богданов (също от ВМРО) призова за национално самочувствие и подкрепа от страна на всички народни представители:

„Кирилицата е чисто българско творение, създадена от Климент Охридски, в българската държава, по времето на българските средновековни царе.

24 май еманципира българите от другите славянски народи по време на Османската империя. Нека напомня, че борбите ни тогава не са били само срещу поробителите, но и срещу фанариотското духовенство и срещу попълзновението на други славянски народи, които са се опитвали да приобщят български територии и население. Не бива да страдаме от комплекси! Нека не забравяме, че славянофилството е политическа доктрина на друга държава, която има своите имперски цели и намерения от времето на Петър Велики нататък.“

Парламентаристите от ГЕРБ подкрепиха предложението, а от БСП и ДПС се обявиха против промяната.

"Този празник е консенсусен, той се празнува от стари и от млади. Той е безусловно приет от цялото българско общество. Нашето настояване е, когато правим такива промени, да потърсим възможност за постигане и на политически консенсус, но и на национално съгласие. Ще подкрепим предложението на патриотите на първо четене, но в периода между двете четения ще настояваме да водим диалог с всички политически сили. В този диалог да участват и обществени организации и научната общност, за да може в крайна сметка ако променяме формулировката на празника, да го направим така, че от това да произтече едно национално обединение, а не да разделим българското общество и по линията на този празник. Ние не желаем да постигаме такъв резултат“, каза Тома Биков.

Бе гласуван още един законопроект - 15 август (Успение на Пресвета Богородица) да стане официален празник в националния ни календар. Това предложение, което също бе внесено от ВМРО, обаче не бе прието.