Пирин и морето се срещат в картините на Лиляна Русева от Добрич
Къде другаде могат да се срещнат Пирин и морето, ако не в сърцето и платната на банскалийка, влюбена в морските залези. Познавам Лиляна Русева от повече от 30 години. Още от времето, в което само си спомняше, че като дете е рисувала добре. Разказваше за дългите часове, които е прекарвала около художниците и студентите, идващи да рисуват старите къщи в Банско. Затова на много снимки от онова време – е малко детенце около стативите. Живо доказателство е, че когато носиш талант, той рано или късно намира начин да се прояви. Талантът е за това – да дадеш заряда, който носиш в себе си, на другите.
Не е учила в Художествена академия, дори години наред се занимава с дейност далеч от изкуството – има козметично студио в Добрич и голяма част от времето си прекарва в него. Отгледа и възпита две прекрасни момчета. Когато те тръгнаха по своя път, тя отново намери своя – рисуването. Позабравеното желание да твори се върна, завладя я и я накара да поиска. Да поиска да нанесе на платното, това, което носи в душата си, да покаже на хората света, такъв, какъвто е в нейните очи – красив, цветен, силен и нежен. Затова намери учители, които да я научат, намери приятели, които да я подкрепят, намери мястото си в средите на художниците - и любителите и професионалистите.
Първоначално рисува графика, но смята, че маслото е по-живописно и дава по-голяма възможност за изразяване на чувства, не само на картини. Процесът на усъвършенстване на техниките за рисуване й отне много време, труд и безсънни нощи, но си струваше. Винаги си струва! След поредните часове, прекарани пред статива в опит да пресъздаде емоция, цвят, движение, вълнение… и когато приключи и всичко е там, на платното и не толкова се вижда, колкото се усеща, както трябва да е с картините – удовлетворението е невероятно. Тогава душата се усмихва и свети!
Сега Лили е един успешен художник с много изложби в страната и чужбина – подреждала е картини в Добрич, Балчик, Банско, Варна, София и Констанца. Нейни платна има в Германия, Англия, Русия, Австрия, Италия, Канада и Нова Зенландия….. Получава признание от много наши утвърдени художници, но най-голямото признание за нея е, когато някой дойде да разгледа картините й, задържи се дълго пред тях и не може да не вземе със себе си тази, която го е познала и извикала. Казва, че всяка картина й е като дете, което тя ражда и отглежда, затова за нея е много важно къде отива всяка и дали радва собствениците си. Тогава е удоволетворена и усмихната и раздялата с тях е по-лека. Има и такива картини, с които не може и не иска да се раздели. Те са силно свързани с нея и да ги даде някъде е невъзможно. Единственото място, където е склонна да ги изпрати, са домовете на децата й.
Любимите и най-силни картини са тези, на които има пътища, защото пътят винаги е надежда и очакване и тя успява да предаде това на платното и човек иска да има тази картина, защото пътищата са за това – да поискаш да ги извървиш. Пейзажите й са взаимствани, като стил и изпълнение, от световно известни художници, но любими са й кътчетата от България, които тя превърна в своя поредица.
Все още рисува Пирин, старите къщи на Банско и гората, но нейната голяма любов са Балчик и морето с неговите изгреви, залези, лодки, с неговата мощ и с неговата нежна любов. Родена е в планината, но душата й обича морето и затова най-често рисува него.
Понякога, като я гледам да твори и се връщам назад във времето, си мисля че, ако не беше рисуването тя щеше да е един тъжен човек, както са тъжни много хора не успели или не посмели да открият таланта в себе си, но тя успя! И не само успя, тя напредна в рисуването толкова много и толкова бързо, защото талантът й е чакал дълго време да му даде път! И сега вървят заедно – тя и рисуването. Пътят им е светъл, много цветен, понякога бурен, понякога уморен, но рисуването я кара да върви по него винаги усмихната, щастлива и вдъхновена, защото тя разбра, че то е нейният живот.
Диана СТЕФАНОВА
