Млад кулинар от Добрич трупа опит в най добрия ресторант на света

Иван Георгиев е на 27 години. От Добрич е, но през последните девет години е наричал свой дом много градове по света.

„Роден съм и израснал в едно малко семейство от кв. „Добротица” в Добрич. И именно там аз намирам своето убежище. Мястото и хората, където истински мога да се заредя”, сподели за Про Нюз Добрич младият мъж.

От пет години той живее  в Копенхаген - столица и най-голям град на Дания. Там е имал огромния шанс да работи в ресторант „Noma” - най-добрия ресторант на Света за 2010, 2011, 2012 и 2014, както и в техният втори ресторант 108.

Известният скандинавски ресторант „Noma” в Копенхаген многократно е бил избиран за "най-добрия ресторант в света", според престижното британско списание  Restaurant. Гостите на ресторант „Noma”, който, между другото, има две звезди "Мишлен", могат да опитат най-малко 20 ястия, които се сервират в малки порции.

„Noma” е, може би, е един от най-прогресивните ресторанти в света. „Отидох там на неплатен стаж, след което реших да остана за постоянно в Копенхаген. В работата ми като стажант се запознах с много хора от всички точки на света”, разказва Иван.

И, макар, стажантът да няма възможност да допринесе към менюто, младият кулинар се възползвал от съботните нощни проекти. Тогава всеки предлага на дегустация и дискусия идея, върху която е работил. Заедно с албанец имали дълга дискусия върху толумбичките, които се срещат и в Дания.

Сега Иван работи в ресторант „Алхемист”.

Завършил Професионалната гимназия по туризъм „П. К. Яворов” в Добрич, със специалност „Хлебар”, само няколко точки не му достигнали, за да бъде в паралелка „Готвач”. След това, с огромната подкрепа на майка си, постъпил в Кулинарната академия HRC. „Заложено в тяхната концепция, е да изпращат всички ученици в чужбина. Първото ми работно място в зад граница беше френски ресторант, където нямах търпения да задавам безброй въпроси и да се уча от грешките си. Дори и след завършването продължих да избирам ресторантите, където ще работя, в зависимост от това, къде ще науча най-много”, сподели Иван.

Решил да замине за чужбина, за да може да се докосне до това, което дълго време успявал да види само от телевизионния екран.

Не е категоричен в това дали в чужбина има по-добра възможност за реализация. „Всички ние се учим един от друг. Концепцията на тук или там не е особено уместна. В България има огромно открито поле, но неоткрит потенциал”, счита младият кулинар. Уверен е, че, за да го откриеш и забележиш, трябва да имаш основите. Затова смята, че, както чирак, все още му предстои да се развива и реализира.

„Търпението е нещо, на което всички мои шеф готвачи са ме учили. За да се реализираш в България, и в чужбина ти трябва поне по една щипка постоянство, упоритост и търпение”, категоричен е 27-годишният добричлия.

Опитът от стажовете чрез Кулинарната академия в САЩ и Холандия му помогнали да бъде по-уверен, когато се наложило да се реализира зад граница. „Когато веднъж минете през тези страхове, не може нищо да Ви спре. Вече тичате към Вашите цели”, категоричен е той. Сравнително рядко му се налага да прави компромиси.

Когато пристигнал в Копенхаген, най-силно го впечатлили сплотеността и радушността в сферата на обслужването. „Във всеки един ресторант в Копенхаген може да работи един от вашите приятели и, много вероятно е, да се запознаете с екипа, в който той/тя работи. И, така - от запознанствата много хора са доста близки един от друг. Впоследствие дори могат да работят заедно”, твърди Иван. Според него, едни от най-силните приятелства са между колеги.  В Копенхаген го впечатлява и възхитителният избор от добри ресторанти, барове и продукти.

Смята, че чрез българите чужденците могат да опознаят много повече нашата малка държава. „За малките забутани и трудно достъпни места и за хората, които искат да запазят тези елементи, с който ние се определяме. Важно е да можем да покажем на всички, че ние сме европейци, да ги запознаем с нашия вкус и обичаи”, счита Иван.

Едно от любимите неща в ежедневието му, в  живота в кухнята, е храната, която се готви за персонала. Индивидуално или в екип се прави храна за целия персонал. Едно от любимите неща, които Иван прави за персонала, са класическите български кебапчета с шопска салата, лютеница, а също и баница и козунак.

„Като хлебар се научих да въртя баници на тънки кори. И това винаги е атракция. Не е лесно, но си заслужава”, категоричен е Иван.

Редовно поддържа връзка със семейство и приятели си. Прави го толкова често, колкото може.

„С интерес следя и другите българи готвачи, които работят в също толкова добри ресторанти. Особено, когато някой се премести да живее в Копенхаген – човек, който идва с ясната цел да научи от това, в което се развива градът. Опитвам се, доколкото ми позволява моята компетентност, да помагам на всеки, решил да направи тази първа крачка”, споделя младият мъж.

Не винаги успява да отбележи празниците, според българските традиции. „Събираме се понякога българи на чаша българско вино. Професията  е такава, че често се налага да работя тогава, когато другите празнуват”, обяснява той.

Най-яркият му спомен от Добрич е от август 2018 година, когато за първи път се видял със своите свако и леля, които не бил виждал от близо 10 години. „Бяхме се събрали за 80 годишният юбилей на моята баба, заедно с цялото семейство. Беше страхотно!”, добавя Иван.

Прибира се веднъж годишно, понякога и по Коледа. Обичайно прави лист с места, които иска да посетя. Обича горещите нощи в парка „Св. Георги”, харесва му да е и гастро-турист, да опитва новите ресторанти в града, да посети плаж Болата и мидената ферма „Дълбока”. Ако се случи да се застои няколко дни у дома, винаги се намира някой да го изведе на обиколка из Добрич и околностите. „Малко хора осъзнават колко може да предложим. Винаги оставям няколко дни с приятели в София и обикаляме новите ресторанти, което си има и своята изследователска мисия. Винените барове са едно от първите места, които посещава. Иска да опита новите реколти от вината, които му представляват интерес. Това му помага да продължи да развивам своите сетива – обоняние и вкус. Пътуването из страната го зарежда с енергията, за да може, щом се върне в Копенхаген, да се завърне към своето обичайното ежедневие.

На въпрос как вижда развитието на Добрич Иван споделя, че сравнително често чува да се говори, че нещата не се променят достатъчно бързо. „Една затоплена и ободряваща доза търпение, ще ни е от полза. Но ако трябва да бъда честен, всяка година виждам промяна. Но и не трябва да забравяме, че промените идват от нас, ние сме тухлите и основата на тези промени. Промяната трябва да дойде от нас, никой няма да направи живота ни по-добър”, счита младият кулинар.

Знае, че все още не е достигнал върха, все още се изкачва. „С всяка крачка, която правя, се старая да ставам по-добър и да научавам нови неща. С голяма увереност, смятам да се върна в България. След толкова години опит в чужбина, искам да допринеса за общото развитие на кулинарната сфера в Родината”, споделя Иван.

Иска да се завърне в България. Все още не е наясно кога. Счита, че времето само ще му покаже кога е дошъл моментът. „Но, със сигурност , ще се връщам в едно малко градче насред полетата, където истински мога да се заредя”, счита младият мъж.