150 години от гибелта на Васил Левски: Кой е съратникът от Добрич на Апостола

Биографията на Панчо Досев – неизвестни досега данни разрива историкът от РИМ  Добрич Цветан Сашев

Историята на Панчо Досев представи Цветан Сашев, историк от Регионален исторически музей /РИМ/ – Добрич и уредник на уредник в Музея за нова и най-нова история към РИМ – Добрич. Това стана на събитие, проведено по повод 150 години от гибелта на Васил Левски в Пресклуба на БТА в Добрич.

Досев е служил във Втора българска легия с Васил Левски. По-късно в писмо до Панайот Хитов, Апостолът на свободата споделя, че е болен и се лекува в къщата на Панчо Досев.

Цветан Сашев разказа подробности за историята на Панчо Досев, един от първите български революционери, роден в Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич). Сред изнесените исторически данни имаше и някои непознати досега.

Новите сведения са от сръбски архивни източници – статистически сборници, споделя Сашев. Архивите са изпратени по електронен път чрез сътрудници на историка от Националната библиотека в Белград, Сърбия.

Какво ново знаем

“Вече със сигурност можем да кажем, че учителстването на Панчо Досев в Сърбия е било между 1870 и 1876 година. Той е бил учител в Метовница, Ражица и село Михайловац, всичките в района Зайчар, много близо до българската граница,” каза Цветан Сашев.

Историкът разказва, че в тези населени места е имало много голяма българска общност, които са стари поселения българи, от векове, но които с течение на времето стават все повече и повече, тъй като в периода на турско робство  и особено в края на XVIII и началото на XX век все повече българи се насочват към този район.

Българите, за които говори историкът живеят на територията на дн. България – хора, които се опитвали да избягат от османската империя.

Според данните, с които разполага Цветан Сашев, именно там е живял легендарният български войвода Иван Кулин. Той бил една от важните фигури в т.нар. Белоградчишко въстание, като част от българите, участвали в двете легии, остават да живеят в този район в очакване на нови бойни действия за свободата на България.

Сред акцентите бе и неизвестният досега факт, за раняването в боевете край Зайчар на революционера. Тогава той е настанен в белградска болница. Екипът бил международен, като някои от лекарите, които го лекуват, били англичани.

Впоследствие Досев развива инфекция и кракът му е ампутиран. Панчо Досев решава ампутацията да стане без упойка, като по описание на неговото поведение, той не просто не е показал, че изпитва болка, а през цялото време разговарял с лекарите на различни теми, продължава разказа си Цветан Сашев.

Какво знаем досега

“В хронологичен ред най-ранното споменаване на Панчо Досев е свързано с 1862 г., когато той тръгва от Варна към Белград с група съмишленици, за да се включи в т. нар. Първа легия на Г.С. Раковски. Пътуването започва на 20 април, на 23-ти пристигат в Галац. Там към групата се присъединяват желаещи да участват в легията. Сред тях личат имената на Стефан Караджа и Васил Друмев. В началото на месец май част от събралите се доброволци (сред тях и Панчо Досев) отпътуват от Галац, а на 10-ти пристигат в Белград, където се срещат с Раковски.

В средата на 60-те години Досев е учител в едно влашко село край Неготин. Участник е във Втора легия. За това свидетелства популярната снимка от 1867–1868 г. на която е и Васил Левски. След разпускането на легионерите, Панчо Досев живее в Белград. В писмо на Левски до Панайот Хитов, писано между февруари и средата на април 1868 г., Апостола на свободата споделя, че е болен и се лекува в къщата на Досев. Според некролога на Досев публикуван през месец октомври 1876 г., от средата на 60-те до 1876 г. той работи като учител в Сърбия.

След започването на Сръбско-турската война се включва като доброволец в четата на Панайот Хитов. В спомените си Хитов разказва, че  при постъпването си Досев е бил учител в село Михайловац. В четата е деловодител. Впоследствие участва и в четата на Христо Македонски, която също е част от българското опълчение в гореспоменатата война. При Македонски е подвойвода. През месец септември участва в бойни действия край Зайчар, където е изпратен от П. Хитов. Ранен е в краката и е приет в английска полева болница в Белград. Там кракът му е ампутиран. Три дни по-късно на 22.09.1876 г. Панчо Досев умира вследствие на усложнение след ампутацията. Погребан е в Белград с военни почести. На погребението се стича цялата българска общност както и много чужденци.

Панчо Досев е роден в Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич). П. Хитов разказвайки за събития от 1876 г., споменава възрастта му: „Беше женен, на възраст около 35 годишен…” – /РИМ Добрич/

Автор: Преслав Нейчев