Валерия Маринова, музикалният глас на едно младо поколение от Добрич

Изборът дали да останеш в родния си град или да потърсиш реализация другаде е един от най-трудните за младите творци. Между възможностите, компромисите и мечтите стои въпросът „Къде е моето място?“.

Днес ви срещаме с Валерия Маринова, 21-годишна музикантка от Добрич, която вече гради своя път, но не къса връзката с дома.

Валерия е завършила СУ „Любен Каравелов“ в Добрич и в момента е студент трети курс в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“  Пловдив, със специалност „Педагогика на обучението по музика – класическо пиано“. Работи в Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в Пловдив като учител по пиано и вокална група. Всяка неделя пее в църковен хор към храм „Света Великомъченица Марина“, както и в академичния смесен камерен хор „Гаудеамус“. Дава и частни уроци по класическо (оперно) пеене.

Може ли да ни разкажеш малко повече за твоето музикално пътуване?

Когато бях на три години, мама ме заведе в школата на детски хор „Маестро Захари Медникаров“. Помня момента много ясно, въпреки че съм била толкова малка. Това беше началото на моя музикален път и до днес не съм се отклонила от него. Спомням си една топка от неописуемо красиви емоции, когато чух големия роял и пеещите хора. Още тогава знаех, че музиката ще бъде моята мисия. Никога не съм се съмнявала в това и винаги съм се трудила упорито.

Как Добрич повлия на избора ти да се занимаваш с музика?

Моите прекрасни учителки допринесоха за избора ми. Първо Андриана Димитрова и Росица Дурмошлийска в детския хор. Радостина Кръстева ,която беше моята учителка по пиано, Елвира Пастърмаджиева диригентката на хор „Добруджански звуци“, която ми даде поле за изява, както и Галина Великова, учителката ми по оперно пеене. За кратко бях и част от школата на „Нели Грегъри“, където участвах в много музикални конкурси и печелих призови места. Училищната сцена също много ме разви. Без всички тези хора нямаше да бъда толкова уверена и успяваща. Благодарна съм им изключително много.

Какво означава музиката за теб и как я изразяваш в живота си?

Музиката за мен е нещо много възвишено, прави ме по-добър човек и винаги дава. Тя е моята цел и посока, моят компас, много голяма част от мен без която не си се представям. Винаги е била като един друг свят, в който се потапям и се чуватвам все едно летя в рая. Обичам да полагам усилия, да слушам, да анализирам, да изпълнявам, да се потапям изцяло в нея и да я чувствам като своя. Музиката осмисля моя живот и колкото повече работя за нея, тя ми става все по-близка, храни душата ми и я прегръща по-специален начин. 

Колко трудно е за млад музикант да се реализира в България днес?

Това е много дълбока тема. Честно казано е доста трудно, за изпълнител музикант, когато хората не те познават, пък и е тъжно, защото няма как да те опознаят като не ти дават шансове. Има прекалено малко места, на които можеш да се изявиш свободно. Винаги трябва много дълбоко да търсиш и да си нащрек, дори да си нахален, за да успееш да се изявиш и често труда ти остава неоценен. Но за да имаш отново шанс си длъжен да се примириш. Като учител беше по-лесно, но отново търсих изключително много, докато накрая, работата сама ме намери. Просто трябва много търпение, компромиси и усилия. Най-голямата мотивация винаги си остава личното удовлетворение и когато не спираш да полагаш усилия нещата се нареждат.

Какво би искала да постигнеш в следващите пет години?

В професионален план бих искала да бъда по активен изпълнител. С дуетната ми половинка, както в музиката, така и в живота - Васил Иванов, заедно създадохме ,,Дуо ЧуДУ” китара и вокал, развиваме дуета си, изпълняваме авторски песни и такива, които хората винаги обичат, имаме различни участия във фестивали, концерти и частни партита. Заедно с него мечтаем да си създадем музикална школа, в която всеки който поиска може да изучава китара, пиано, пеене, солфеж, музикална теория, ще има вокална групичка, детски групи, в които по забавен разпускащ начин, чрез игри, забавления, да се учи музика. Също много бих искала да бъда диригент на пеещ хор! Общо взето да създавам и да давам музика в живота на хората! 

Как виждаш бъдещето на музикалната сцена в Добрич за младите хора?

Според мен в нашият град има много музикални деца, които могат да се развиват. Надявам се все повече да бъдат желаещите и да се изявяват все по-активно. Да пеят, да свирят и да се забавляват с музиката. Тя е едно изключително богатство, а младите таланти в Добрич са привелигировани, че имат шанса да усвоят от много места. Имаме страхотни учители и школи. Аз ще съм вечно признателна на детския хор, който ми даде всичко нужно за да се развивам толкова активно като музикант днес. Музикалната част от Добрич винаги е била на високо ниво,това е нещо, с което града ни трябва да се гордее и да помагаме да се развива! 

Какво трябва да се случи в града, за да е по-лесно за младите хора да се реализират в изкуствата?

Трябва да имат постоянно поле за изява, да се привличат повече желаещи и да не спират да се стараят и да музицират.

Какво би посъветвала младите творци от Добрич, които се колебаят дали да останат или да заминат?

Не е толкова лесно извън страната, дори може би има повече места, но има и повече наплив от силни кадри. За всеки има място, трябва да сме креативни и изобретателни. Има много възможности, просто трябва да събудим народа да приеме музиката по сериозно, защото тя не е просто изкуство, тя е и наука, която е много важна част от развитието ни. Трябва да има повече сцени, да се говори за успехите на творците и творците да се сплотят. Няма непостижими цели, винаги има възможности, с упоритост, желание и търпение се стига до успех.

Какво означава за теб „дом“ днес?

 Дом е там, където са любимите ми хора и музиката, където цари любов, мир и сплотеност.

 Ако трябва да обобщиш избора си с едно изречение?

 Животът ми е любов и музика и няма съмнение, че това съм аз.