В село Преспа никой не иска да инвестира, а безводието остава основният проблем
Липсата на инвестиции, сезонната заетост и продължаващото безводие са сред основните проблеми на село Преспа, посочва кметът Асен Ивайлов
„Никой не е пожелал да инвестира в селото“, заяви пред Про Нюз Добрич кметът на село Преспа Асен Ивайлов, който е в първия си мандат и вече трета година управлява населеното място. Финансирането на кметството идва изцяло от Община Балчик. В селото се реализират и програми към Бюрото по труда. Преди пет години по програмата „Развитие на селските райони“ са били назначени петима служители, а всяко лято се организира и кампанийно набиране на работници.
В селото живеят и три семейства руснаци, голяма част от населението е от турски и ромдси етнос.
„Селото ни се намира на 20 километра от Балчик, на 20 километра от Добрич и на 15 от Генерал Тошево“, посочи кметът. Според него Преспа има добро географско разположение и сравнително лесен достъп до държавни институции и големи търговски вериги.
Транспортната връзка с близките градове се осъществява чрез извънградски автобус до Добрич два пъти дневно. Основните пътници са ученици, които са доволни от разписанието. Възрастните хора обаче предпочитат връзка с Балчик. По думите на кмета това е достатъчно, тъй като много от жителите разполагат със собствен транспорт.
Инфраструктурата на селото е в сравнително добро състояние. Главният път е ремонтиран след 2000 година, а улиците са запазени предвид площта на населеното място.
„В момента подновявам уличното осветление на селото, редовно се грижим и за главния път, свързващ три села. Активно се грижим и за възрастните хора, готов съм да се отзова, винаги, когато има нужда, дори и в 2 часа след полунощ“, казва Ивайлов.
Сградата на детската градина е затворена през 2021 година, въпреки че е била реновирана. В момента тя не се използва, а децата посещават детска градина в близкото село Сенокос.
„Земеделски производители има, но работниците, които наемат, са предимно от съседните села и много малко от нашето", споделя кметът. Някои местни обработват самостоятелно земите си с техниката, с която разполагат. По думите му през летните сезони 2023, 2024 и 2025 г. е имало осигурен транспорт за работещи в голфигрищата край Балчик, но интерес от жителите на селото за работа там не е имало.
„Хората искат да вземат пари, когато приключи работният ден, разбирам ги много добре, но не става така“, обяснява Ивайлов.
По-голямата част от местното население разчита на сезонна или почасова работа. През останалото време остава без заетост, добавя служителят в администрацията на кметството Илия Стоев. Обществените площи в селото се поддържат редовно чрез обезтревяване и дезинфекция, като в момента той е единственият назначен по програмата.
Последният регистриран животновъд в селото – ветеринарният лекар д-р Ивелин Иванов, който живее в Преспа от 17 години, постави въпроса за последствията от програмата САПАРД.
„Румъния имаше една трета от нашето говедовъдство преди 1989 година, но, за разлика от нас, успя да задържи животновъдството си и да го развие до ден днешен. Преди програма САПАРД имахме правото да строим обори и хамбари в рамките на регулацията а селото, както и имоти и дворни площи, като това беше напълно законно. През 2007 година ни беше съобщено, че трябва да изкараме животновъдните постройки извън селото, като това беше непосилно предвид масата и финансите ни“, обяснява той.
През 2011 година е било обявено затваряне на регистрирани животновъдни обекти от втора група, ако не отговарят на изискванията. Резултатъ от всичко това е, че д-р Иванов остава последния регистриран животновъд в селото.
Сред най-сериозните проблеми за местните хора в с. Преспа остава безводието. Според тях това е недопустимо за 21 век в държава членка на Европейския съюз. През годините са организирани протести и са подавани сигнали до общината.
Припомняме, че неотдавна кметът на Балчик Николай Ангелов предложи излизане от Асоциацията по ВиК заради проблемите с водоснабдяването в редица села в общината, сред които и Преспа.
