В Дом-паметника в Добрич се намира една от малкото експозиции, посветени на Дора Габе

В навечерието на 135 години от рождението на Дора Габе представяме една от малкото експозиции в страната, посветени на поетесата, в Дом-паметник „Йордан Йовков” в Добрич.

Добруджа – равнина на слънцето, степния вятър, житата и слънчогледите, на „дъбовете прастари” – стражи на полето; сакрално българско пространство, където се срещат минало и настояще, реалност и мит. Тази земя ражда не само хляба на България, тя роди и една „самодива на житата” – Дора Габе. Опитаме ли се да видим поетесата някъде там, из добруджанските простори, в онова „някога”, за което тя самата по-късно носталгично си спомня, сякаш чуваме конски тропот и по прашния път се задава един жълт кабриолет, а на него смело изправено стои младо, току-що завърнало се от странство момиче; или пък същата девойка с големи тъжни очи, елегантно облечена, крачи из тесните добрички улици към училището, където преподава френски език в началото на 20. век.

Действително днешната ни представа за Добруджа вплита ведно две имена: на Йовков и Дора Габе. Те са едни от най-значимите символи на тази древна земя. Затова не е случайно, че са приютени под един и същ гостоприемен добруджански покрив – на Дом-паметник „Йордан Йовков” в Добрич. До вече утвърдената експозиция за Йовков днес посетителят може да види и експозицията „Дора Габе – дъщеря на равнината“. Съжителството на двамата големи автори създава особената атмосфера в този културен център. Обединително звено на двете експозиции е темата за Добруджа – нейната съдба и нейните хора. И Йовков, и Дора Габе черпят творчески сокове от тази благодатна, „добра” земя. Произведенията им ни провокират да мислим за нея, да я видим с душата си – една равнина, която умее да говори.

Такава е и основната концепция на експозиция „Дора Габе” – да представи житейската и творческата обвързаност на поетесата с нейната родна Добруджа. За Дора Габе това е свещената земя на детството: с прастарите дъбове, с бащината къща, с кучето, което чака на двора, с китарата на мама и книгите на татко. В същото време обаче Добруджа е и голямата ѝ болка: тя е родният кът, насилствено откъснат от тялото на Родината. Земята на детството става за нея житейска и творческа съдба. Решена във виолет – любимия „декадентски” цвят на Дора Габе, – чрез преобладаващо стъклените си, оригинално раздвижени конструкции експозицията прави опит материално да илюстрира, да представи чрез форми и багри богатия, разнолик и деликатен душевен свят на поетесата.

В основата на изложбата е положена творческата дейност на Дора Габе: писател и поет за възрастни и деца, преводач и общественик, интелектуалец и учител на по-младите. Затова експозицията не следва изцяло клишето „жизнен и творчески път”, а е по-скоро литературноисторическа. Въпреки че от хронологията се бяга трудно, а още по-трудно се открехват дверите на митологията.

Експозицията е условно поделена на няколко тематични ядра: Дора Габе и Добруджа, родно място и семейна среда, творчество за възрастни – оригинално и преводно, произведения за деца.

Първото тематично ядро е разположено в центъра на експозицията, тъй като представя нейната водеща тема: Дора Габе и Добруджа. То показва гражданската позиция на поетесата по така наречения Добруджански въпрос. В продължение на десетилетия в своите произведения, в пресата, на международни писателски срещи тя защитава каузата несправедливо отнетата Южна Добруджа да бъде върната на България. И когато през 1940 г. това става, Дора Габе е един от първите писатели, които влизат с българските войски в новоосвободените земи.

Второто тематично ядро запознава със семейната среда на поетесата: бащата – големия общественик и стопански деец Петър (Пейсах) Габе, и майката Екатерина Дуел – артистична жена и народна лечителка. Музейната публика има възможност да види голяма част от авторските книги на бащата, както и аристократичен черен костюм на майката. Тук е представена и мемоарната книга „Някога” – „малки психологически етюди в поетическа форма” (Владимир Василев), чрез която поетесата се връща във вълшебния свят на детството, от който черпи образи и вдъхновение цял живот.

Третото тематично ядро представя Дора Габе като поет, писател и преводач. Нейното творческо дълголетие е предпоставка за една наистина разностранна литературна дейност. Особено важни за нас са очертаните литературни диалози: Дора Габе – Яворов, Дора Габе – Боян Пенев, Дора Габе – Йордан Стубел, Дора Габе – Вазов, Мара Белчева, Йордан Йовков, Елисавета Багряна; Каспрович, Словацки, Незвал, Федин, Янис Рицос и мн. др. Голям брой книги и литературни посвещения „говорят” за тези плодотворни творчески контакти. Много ценно е и първото издание (1908 г.) на първата стихосбирка на жена в България – „Теменуги”, както и други книги с висока музейна стойност.

Последното тематично ядро рисува Дора Габе като детски писател. Изложени са нейни христоматийни текстове, книжки, чрез които всеки се връща към първите си детски стихчета и разказчета – наистина „златни книги” за деца и възрастни. Експозиционните табла оживяват и от забележителните илюстрации на Илия Бешков от книгата на Дора Габе „От слон до мравка”.

Музейната публика може да се докосне също до кабинета на поетесата и по този начин да усети донякъде атмосферата в нейния уютен софийски дом. За това допринасят също двете старинни икони, както и прецизно подбраните лични вещи на Дора Габе. Съвсем целенасочено в експозицията този битов момент е максимално стеснен, сведен до най-обща илюстрация на материалния свят на писателката. Макар че в архива на Дора Габе в Дом-паметник „Йордан Йовков” се съхраняват още редица вещи, снимки, книги и други материали, които биват представяни по определени поводи, концепцията на експозицията не толерира превес на вещното, битово-ежедневното над духовното, над онова, което разкрива творческата същност и литературните занимания на поетесата.

Голяма част от експонатите в изложбата са постъпили в музея като дарения. Основен дарител е Виолета Пенева – преводач и племенница на проф. Боян Пенев, благодарение на която експозицията разполага с много ценни книги на поетесата и вещи от нейния дом. Благороден е и жестът на Съюза на българските писатели, който се раздели с кабинета на Дора Габе и с двете ценни икони от нейния дом, за да ги дари на музея в Добрич. Голяма беше подкрепата на поетесата Елка Няголова – първия носител на литературната награда „Дора Габе”, откупила и дарила пишеща машина на Дора Габе и нейни вещи; на Лейди Ротари клуб – Добрич, осигурил средствата за закупуване на костюма на Екатерина Дуел-Габе; на Вълкан Шопов, дарил книги от поетесата с автографи до него, и на други граждани и организации. Без подобни щедри дарителски жестове не само тази експозиция, но и други музейни прояви не биха били възможни.

Авторите на експозиция „Дора Габе” са убедени, че поетесата наистина е „станала безсмъртна”, че действително е „на всички поколения връстница”, че много деликатно и днес тя ни учи да бъдем достойни хора и граждани, да умеем да сме фини, но и да отстояваме смело позициите си, да добием мъдростта да се радваме на всеки миг от живота, да търсим красотата и винаги да се стремим към нея.

д-р Кремена Митева,

главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков”