Сряда, 09 октомври 2024

09.10.2024

Последвайте ни

В Дом-паметника в Добрич представят книгата „Яворов“ на проф. Димитър Михайлов

Добруджанският научен институт и Регионалният исторически музей в Добрич канят почитателите на поезията и на Яворовото творчество. На 29 октомври (вторник) от 17.30 часа в Дом-паметник "Йордан Йовков" ще се състои среща с проф. Димитър Михайлов и неговата книга "Яворов". За изследването ще говори проф. Антония Гайдаржиева.

Събитието се посвещава на 110 години от смъртта на Пейо Яворов, съобщават от Дом-паметника.

„Книгата е плод на моите повече от 30-годишни  занимания с творчеството и личността на поета и събира в себе си предишните ми две книги за Яворов – „Поетът Яворов“, която излезе през 2012-а,  и „Яворов и другите“  от  2015 г. Добавил съм и повече от 15 нови текста, писани през последните десетина година“, разкрива проф. Димитър Михайлов, дългогодишен знаков преподавател по българска литература във Великотърновския университет.

На две основни части е разделена книгата.  В първата авторът разглежда личните преработки на поета, правени в антологичната за Яворов стихосбирка  „Подир сенките на облаците“, издадена през 1910 г. „През 1914 г., няколко месеца преди смъртта си,  той преработва доста от стихотворенията – някои изоставя, така че тази  книга на Яворов  представлява неговия завет към идните поколения – как да четем Яворов, какво е най-доброто от поезията му и как да го възприемаме“, пояснява проф. Михайлов. Втората част носи  вече познатото заглавие „Яворов и другите“. В раздела литературоведът разглежда отношенията на Яворов с други критици, писатели, жени, сюжети. „За пръв път изнасям  неизвестни Яворови поправки към книгата му „Безсъници“ и други любопитни детайли от живота и творчеството на поета – примерно представям семейния печат на Лора и Яворов – един изключително красив печат с две ръкописно написани букви Л и П и каква е съдбата му. Когато той поправя през 1914 г.  „Подир сенките на облаците“ – подпечатва всяка страница,  върху която е нанесъл някакви поправки, със семейния печат  и това е единственото му използване приживе“, отбелязва  професорът по българска литература.

c