Стоян Господинов: Дебрене е мястото, където живее паметта на Добруджа

Сред хората, които най-добре познават историята и значението на събора „Песни и танци от слънчева Добруджа“, е Стоян Господинов – главен художествен ръководител на Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“ и дългогодишен член на журито на фестивала. Според него съборът край Дебрене отдавна е надхвърлил рамките на регионално културно събитие и се е превърнал в един от важните пазители на българския фолклор.

„Съборът в Дебрене е изключително важен не само за добруджанския, но и за българския фолклор, защото там се създаде традиция да се представят автентични мелодии, песни и танци от Добруджа“, казва Господинов.

През последните години фестивалът привлича състави от цялата страна, както и участници от Украйна и Молдова – наследници на българските общности в Бесарабия. Именно техните изпълнения често се превръщат в своеобразен мост към музикалното минало на България.

„Това, което е било преди десетилетия в Добруджа, те са го съхранили. Представят мелодии и песни, запазени още от началото на XX век. Това е безценен материал, който може да бъде използван и днес в репертоара на нашите състави“, отбелязва той.

Според Стоян Господинов една от най-големите заслуги на събора е съхраняването на локалните особености на добруджанския фолклор. Именно в Дебрене могат да бъдат видени различията между отделните села и райони – нещо, което постепенно изчезва на много места в страната.

Той посочва като пример съставите от Соколово и Владимирово, които и до днес пазят характерните си песни, танци и сценичен облик.

„Когато видиш състава от Соколово, веднага разбираш откъде е. Същото е и с Владимирово. Те са съхранили своите хора, своето облекло, своя стил на изпълнение. Това е богатство, което се предава от поколение на поколение“, подчертава Господинов.

По думите му дори когато едно хоро носи едно и също име в различни населени места, то често се изпълнява по различен начин. В продължение на десетилетия всяка общност е създала свои характерни движения, стъпки и изпълнителски стил.

„Изследвал съм хорото „Ръка“ в десетина населени места и навсякъде е различно. Разликите понякога са само в няколко елемента, но те са важни. Тези хора не са измислени от хореографи – те са се изграждали естествено през годините от самите изпълнители“, разказва той.

Именно затова Господинов е категоричен, че автентичният фолклор трябва да остане в основата на събора.

„Всеки хореограф има право да разработва даден танц, но няма право да променя неговия характер и същност. Те трябва да бъдат съхранени“, смята той.

Според него една от положителните промени през последните години е разширяването на програмата чрез включването на състави за обработен фолклор и обособяването на отделна сцена за тях.

„Фестивалът се развива и то само в положителна посока. Интересът е много голям както от изпълнителите, така и от ръководителите на състави“, отбелязва Господинов.

Особеност на събора са петте естради, на които едновременно протича богата програма. Това превръща Дебрене в своеобразна енциклопедия на живия фолклор.

„Петте естради са изцяло запълнени с програма. За да видиш всичко, трябва да се разделиш на пет части, което е невъзможно“, казва с усмивка дългогодишният член на журито.

Той обръща внимание и на философията на фестивала, която според него не е съревнование в традиционния смисъл на думата.

„Все повече избягвам думите „надпяване“ и „надиграване“. Всеки състав представя своя фолклор, своето село, своята традиция. Трудно е да кажеш, че един е по-добър от другия“, споделя Господинов.

Най-сериозното предизвикателство пред българския фолклор според него остава привличането на млади изпълнители към традиционните инструменти.

„Не достигат млади музиканти. Все по-трудно се намират кавалджии, гайдари, тамбуристи. Нужна е държавническа политика за съхраняването на българския фолклор, за да могат младите хора да се насочат към тези инструменти и към тази култура“, предупреждава той.

Въпреки трудностите Стоян Господинов остава оптимист за бъдещето на събора край Дебрене.

„Съборът може да се развива само в положителна посока. Но трябва да се запази линията, поставена още в първите години – съхраняването на автентичния фолклор. Това е неговата сила и неговата най-голяма ценност.“