Соня Алексиева: Добрич дава начало, но мечтите искат хоризонт

Да растеш като млад творец в малък град означава рано да усетиш, че изборът ти няма само професионални последствия, той определя живота ти, ежедневието ти, посоката на мечтите ти. Да останеш означава да опиташ да внесеш живот и идеи в познатите улици, да тръгнеш за да да потърсиш сцена, публика и възможности, които малкият град не може да даде.

Добрич е роден дом за много млади таланти , място което дава първия тласък към изкуството, но рядко успява да ги задържи. Защо някои си тръгват, а други избират да се върнат?

Соня Алексиева e на 28 години, родена и израснала в град Добрич и е поела пътя на театъра и журналистиката. Завършила е бакалавър „Актьорство за куклен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и магистратура по „Журналистика“ в НБУ. Днес работи в медиите и комуникациите, но сцената остава част от нея – и от начина, по който гледа на хората, на историите и на избора между дома и хоризонта.

Кога за първи път си помисли, че актьорството е твоят път  и имаше ли съмнение? 

От 7-годишна съм част от театъра и той от мен. Пътят, по който поех, беше много естествен, никога не съм имала колебание.

Как Добрич повлия на избора ти да станеш актриса?

Благодарение на хората, които срещах най-вече. Смятам, че има нещо специално в Добруджанци - топли, артистични, с големи сърца.

Какво ти даде НАТФИЗ  и какво не ти даде?

Академията не може да се опише лесно на хора, които не са били част от нея. Повечето те гледат странно като обясняваш как първите години в НАТФИЗ не си спал, не си знаел кой ден е, не си имал досег с външния свят. Академията е казарма. И благодарение на нея имам целия този устрем към развитие и отговорност към всяко нещо, с което се захвана. НАТФИЗ ме научи на непрестанно любопитство да откривам света и неговите възможности, да се надграждам всеки ден.

Колко трудно е за млад актьор да се реализира в България днес?

Изкуството е трудно поле за реализация в нашата страна. Въпреки всичко, ако човек е последователен, ако има желание - винаги ще намери път.

Мислила ли си за връщане в Добрич  и при какви условия би го направила?

На този етап София ми дава темпото и възможностите, които търся. Обичам широките полета на Добруджа, но най-много обичам широките възможности. Не искам да ми е “тясно”. Така и в професионален план поех по пътя на комуникациите - обичам да се разпростирам и да намирам нови сцени. Актьорството ме научи да разбирам и усещам хората. PR-ът ме научи да разказвам техните истории. Аз съм човек, който непрекъснато надгражда уменията си с различни обучения и събития, а София ми дава средата и динамиката, които в момента ми трябват.

Има ли сцена, публика и шанс за развитие за млад актьор извън София?

Има, разбира се. Пътят на всички ни е много различен. Всеки се разпростира според мечтите си.

Какво липсва на град като Добрич, за да задържи млади творци?

Добрич има потенциал да се развива още. За да останат повече млади хора обаче, това означава по-добри възнаграждения, повече професионални възможности, по-динамичен културен календар и градски живот.

Защо според теб младите хора си тръгват от малките градове?

Може би заради усещането за еднообразие. Младите имат нужда от среда, която да ги предизвиква, да им предоставя условия. Имат необходимост от място, което да ги движи напред. Тогава процесът става двупосочен - те връщат тази енергия обратно и започват да развиват самото място.

Какво означава за теб „дом“ днес? 

Домът ми е в София, където сега създавам семейство. Ако един ден със семейството ми изберем друг град - там ще си направим дом. Мисля, че ние като поколение сме изключително гъвкави и не робуваме на сантимент към четири стени, а търсим душевния уют. Ако ти и семейството ти живеете в хармония и сте щастливи - има ли значение на кой край на света се намирате? И все пак, добре, че времето, в което живеем, го позволява и ни дава тази свобода.

Ако трябва да обобщиш избора си с едно изречение , кое би било то?

Харесвам Булгаков и ще го цитирам: “страхът е най-големият порок”. Това е, избирам да не се страхувам, приемам всяко предизвикателство на живота.