Снимки на бащи и синове донесоха световна награда на роден в Добрич фотограф

Фотографът Валерий Пощаров спечели първата награда в категория "Портрети" в конкурса за професионални фотографи на емблематичните Световни награди за фотография на Sony. В своя проект Пощаров избира да се заеме с една универсална тема – тази за бащите и синовете.

Валерий Пощаров е роден в Добрич през 1986 г. Иима щастието да израсне в дом, изпълнен с изкуство и поезия, благодарение на баща си – художника Валерий Пощаров и майка си – поетесата Елка Няголова. Ранното си образование той получава в Националното училище по изкуствата във Варна. Там, учейки живопис, той полага основите на това, което се превръща в доживотен ангажимент към изкуствата. През 2006 г. Пощаров завършва пластични изкуства в Сорбоната, Париж. Има над 30 самостоятелни изложби у нас и в чужбина, основател е и на първата онлайн-платформа за произведения на изкуството в България- cavalet.bg.

"В свят, който вече се разпада, държането за ръце се превръща в тиха молитва – начин да се съберем отново. Докато позират, бащи и синове се държат за ръце за първи път от години, понякога десетилетия. Това е мощен момент, често изпълнен с колебание или дори съпротива", разказва авторът на фотографиите.

Този акт на интимност се превръща в основната цел на проекта на българина, като фотографиите са просто свидетелство за дълго неизказаната любов между мъжете. Обхващайки различни култури, Пощаров достига до краища на България, Грузия, Турция, Армения, Сърбия и Гърция.

"Този проект се превърна в лъч на емоционалното изразяване и културното съхранение. Той насърчава бащи и синове от цял свят да се присъединят към акта. Оставяйки разказите зад себе си, тези портрети остават отворени за интерпретации и приканвам зрителите да добавят свои собствени слоеве от смисъл. Това би направило всички участници в тази развиваща се история на човечеството", обяснява още фотографът.

През годините работата му е показвана в широк спектър от лични и колективни изложби в Европа, Азия и Австралия. По-късно фотографът се завръща в България и се възползва от свободата да се посвети на дългосрочни проекти. Най-новият от тях е отличеният сега от Световната организация по фотография "Баща и син". Той вече е признат и от други организации. "Баща и син" печели наградата Cortona On The Move и обявен за финалист в няколко престижни награди за фотография, сред които LensCulture Portrait Awards и Head On Portrait Awards. По думите на автора проектът има за цел да оспори обществените норми около мъжката интимност, оформящи споделената идентичност на човешката връзка и наследство. Пред хората, които снима, Пощаров изпитва преклонение:

Световните награди за фотография на Sony разглеждат фотографите като разказвачи на истории, а победители стават онези от тях, запечатали образи, които резонират с глобалната публика. Отличията бяха раздадени на победители от цял свят по време на престижна церемония в Лондон.

Уменията си зад камерата фотографите мерят в няколко направления: архитектура и дизайн, изкуство, документалистика, околна среда, пейзажи, натюрморт, портрети, спорт и дива природа. Състезанията всъщност са четири – отворено, за професионалисти, за студенти и за млади хора.

Наред с наградите за най-добри снимки, по време на събитието Sony връчи и наградата си "Фотограф на годината". Победител за 2024 г. стана Джулиет Пави. Отличието тя заслужи с поредицата си, наречена Spiralkampagnen: Принудителна контрацепция и непреднамерена стерилизация на гренландски жени.

"Баща и син". Това е името на поредицата от портрети на фотографа Валерий Пощаров, която показва бащи и техните пораснали синове, хванати за ръце.

"Като баща на две малки момчета, които растат с всеки изминал ден, осъзнах колко бързо ще дойде времето, когато няма да имат нужда да ги водя до училище, докато ги държа здраво за ръцете", казва Пощаров за това как се е родила идеята за проекта. Инициативата се финансира от Национален фонд "Култура" по програма "Социално ангажирани изкуства".

Първата снимка, която прави е на неговия 95-годишен дядо и баща му. "След началото на пандемията решихме да предпазим дядо ми, така че не можахме да се срещнем почти година", разказва Пощаров.

"В началото на пролетта спрях пред къща, която беше привлякла интереса ми. Вратата на къщата се отвори и излезе жена, бутаща мъж в инвалидна количка. Жената се приближи до мен, стиснала здраво портрет на млад мъж. "Това беше единственият ни син“, каза тя. "Той почина преди 8 месеца. Съпругът ми би искал да се снима с него”.

Така Пощаров започва да прави портрети на други бащи и техните възрастни синове. "След това се превърна в по-дълго пътуване, отколкото очаквах", казва Пощаров.

Портретите са комбинация от случайни срещи на Пощаров с бащи и синове, докато пътува из България, и предварително уговорени фотосесии. Фотографът често използва Facebook общности, които привличат интереса му, за да се свърже и да попита дали мъжете биха желали да позират.

Пощаров разказва, че молбата му мъжете да се хванат за ръце идва като шок за някои от тях, последван от неловкост, при която синът обикновено пръв се отдръпва от отдавна забравената постъпка.