Славеят на Добруджа Верка Сидерова: С достолепие и благонамереност към другите

Народната певица Верка Сидерова, чиито изпълнения продължават да възхищават няколко поколения нейни почитатели, е вече почти на 98 години (р. 26.04.1926 г.). Обградена от домашния уют на своето жилище, с панорамен поглед към Витоша, тя е престанала да дава интервюта и да посреща журналисти. Но Верка продължава да е сред хората и в сърцата на хората, защото прекрасното наследство, което остави в Златния фонд на българското радио и телевизия е живо и вдъхновяващо.

За пореден път усетихме силното въздействие на народната песен „Лале ли си, зюмбюл ли си“, изпята и записана за първи път от Верка Сидерова, на 40-то Световно първенство по художествена гимнастика във Валенсия през 2023 г., където националният ни отбор завоюва първо място. На Гала спектакъла на първенството българският отбор по художествена гимнастика предложи едно изключително преживяване на публиката в залата и на многобройните почитатели пред телевизионните екрани. Облечени в оригинални бели костюми, аранжирани с български шевици и дантели, на фона на песента на Верка Сидерова, изпълнена в съвременна музикална обработка, петте грации от българския отбор (носители на златен медал) показаха висока класа на изпълнение и изключителна хармония между музика и движения. Те спечелиха възхищението и бурните овации на публиката, но всички, които познават Верка Сидерова и нейната житейска история, знаят че тези овации са, както за великолепния художествен танц на петте български момичета, така и за завладяващия музикален съпровод, който дължим на добруджанската певица.

Песента „Лале ли си, зюмбюл ли си“, Верка научава от баба си Елена, майка на майка ѝ. Тази песен, изпълнена с характерните за певицата дълбочина и благозвучност на гласа, се превръща във визитната картичка на Добруджанския славей, както я наричат.

През май 1951 г. е създаден ансамбъл за фолклорни песни и танци в София. Филип Кутев, един от създателите на ансамбъла и после ръководител, запленен от богатството на българския фолклор, мечтае да го превърне в сценично изкуство – събира автентични фолклорни песни и ги адаптира за многогласово изпълнение. Когато Филип Кутев чува за първи път изпълненията на Верка през 1952 г., той е категоричен – такъв талант не бива да се пропилява. Прави всичко да улесни вече омъжената Верка да се премести в София – съдейства и съпругът ѝ, летец в Балчишкото летище, да си намери работа в столицата. Веднъж усетила, че е приета като талантлив изпълнител, Верка не жали време и усилия, за да се учи от тези, които са с повече опит в сценичните изяви от нея. Не се уплашва и от предизвикателствата, които я сполетяват в личния живот. Тя мобилизира ежедневието си в усъвършенстване на дадена ѝ от небето дарба.

Под ръководството на Филип Кутев ансамбълът се оформя като един от водещите в страната. Самородният талант на изпълнителите, събрани от села и градове, които не са изучавали фолклорно пеене в училища, но са попивали майсторството на изпълнение от своите баби, майки, познати, е запленявал публиката. Изявите на Държавния ансамбъл за народни песни и танци (ДАНПТ) се превръщат в ярко културно събитие, както у нас, така и в чужбина. Верка с вълнение си спомня, че първото ѝ излизане на турне зад граница е в Чехия през 1953 г. Възторженото отношение на публиката и забележителностите на Златна Прага я пленяват. В своята дълга кариера, тя ще пее още веднъж в Чехия. Повече от 30 години нейните невероятни сценични изпълнения като солистка в ансамбъла са изправяли на крака омагьосаната публика в 29 страни по света – САЩ, Япония, Русия, Франция, Великобритания, Гърция, Монголия, Виетнам, Израел и др.

Занизват се дълги години на работа в ансамбъла, записи в радиото и телевизията. Освен изпълнителско майсторство Верка, притежава и умението да общува вълнуващо и запомнящо се с почитатели и млади изпълнители. Тя раздава щедро песните си и опита си като изпълнител. Изслушва начинаещи певци, съветва ги, окуражава ги. След пенсионирането ѝ нейният ангажимент към българското фолклорно изкуство не секва – изпълнения в телевизията, гостувания в различни програми. Домът ѝ е отворен за всеки – приятели, колеги, майки и баби, които искат Верка да чуе и каже компетентното си мнения за младия изпълнител.

Съхранената ѝ памет ѝ позволи на 85 години да събуди спомените и да разкаже  историята на живота си със свои думи. Това беше нейното желание – автобиографичната  книга „Лале ли си“ (издателство „Мартине“, Добрич) да носи своята пълна автентичност по съдържание и изказ.

Дълъг е списъкът с награди, които е получавала през годините. Между тях е и най-високото отличие в Р България – орден „Стара планина“, втора степен, „за изключително големите ѝ заслуги в областта на културата и изкуството“ (2011 г.). През 2004 г. е удостоена със званието „Почетен гражданин” на родния си град Добрич и голямата награда „Нестинарка” за цялостна дейност във фолклорното изкуство на Международния фолклорен фестивал в гр. Бургас.

Верка Сидерова е един от първите носители на наградата Почетен плакет „Златна детелина“ на фондация „Вигория“ (2015 г.) за нейната всеотдайност към младите, за способността ѝ да насърчава, да съветва, да подпомага и предава своята любов към народната песен. Макар и започнала своята 90-та година, това не ѝ попречи да се изкачи уверено сама на сцената за получаване на наградата. Тя смая присъстващите със своята жизненост въпреки годините, с красотата на живото (не написано) слово, със сценичното си поведение и финеса на общуване с публиката. Това умение да борави със словото, да бъде винаги актуална и интересна за тези, с които общува, тя запази и до сега.

През април 2022 г., за нейния 96-ти Рожден ден, с цветя и подаръци пристигат Ралица Иванова, хореограф в 144 СУ „Народни будители“ в кв. Младост, София, и нейна приятелка, Марияна Лазарова. Те носят специални поздравления от името на учителския състав и учениците, и от името на почитатели на известната певица. Тук са и дългогодишните верни приятели на Верка – Мария Лешкова, солист в ДА „Филип Кутев”, а после и диригент на хора, и Тодор Георгиев Тодоров (Тошко), технически директор на ансамбъла.  

През декември 2022 г. я изненадва една неочаквана среща, израз на високо признание към нея. Италианецът Самоеле Пучи, който от 50 години следи българския фолклор, познава много добре изпълненията на Верка Сидерова. Посещавайки един концерт на ансамбъл „Филип Кутев“ в София, той моли за среща с Верка Сидерова. Тя отначало отказва, но после се съгласява след повторна молба. В дома ѝ го води Ралица Атанасова, солист към ансамбъла, и Тодор Тодоров. Верка разговаря с госта на италиански. Възхищението на италианеца е огромно. Заснет е и клип с моменти от тази вълнуваща среща.

„Аз никога няма да покажа, че не съм добре. Моите близки ми казват: „Ти усмихната ще си умреш“. Разговарям сама със себе си – един млад, мозъка ми, и един стар, тялото ми: Къде отиваш, какво става с тебе... Но като се замисля..., така трябва. Сезоните на живота не можем да спрем. След младостта и зрялата възраст идва старостта.“

Въпреки достолепната си възраст, Верка Сидерова се вълнува и от събитията в страната ни: “Как допуснаха да сме най-бедната страна в Европа? Не бедна, а най-ограбена. Боли ме като чувам, че България е най-бедната страна в Европейския съюз.“

Светът около нея все повече се стеснява, но тя не спира да чете. Възпитаник на класическата гимназия в Добрич, където е изучавала латински език, тя знае доста латински сентенции, събирани през годините. Винаги близо до нея е червеният ѝ бележник, в който си записва български и италиански/латински поговорки. „Както си стоя и ми дойде в ума някоя сентенция, и си я записвам.“ При разговори, Верка обича да вмъква и поговорки. Замислих се над тези две: l’aquila non captat mosche (Oрелът мухи не лови, т.е. гордата птица, орелът, не се занимава с дребни неща); Dal frutto si conosce l'albero (дървото се познава по плодовете).

Верка Сидерова с достойнство носи и таланта си, и своята житейска орис. Щедър плод на родовото си дърво, тя остава винаги признателна на своите корени, на своя роден край – Златна Добруджа и на своя роден град – Добрич.

Нейната борбеност, стремеж към познанието, вяра и ентусиазъм, които са ѝ помагали през годините, ѝ помагат и сега, когато на плещите ѝ тежат натрупалите се годините. В думите ѝ винаги звучи оптимизъм и добронамереност към другите. На сцената на живота тя избра роля, която играе с достолепие.

Благодарим ти, лельо Верче, за примера и посланията, които през годините отправи към нас, твоите почитатели!

Мария Добрева, фондация „Вигория“

Снимки:

Верка Сидерова (вляво на първи ред)– начинаеща певица в ансамбъла на Филип Кутев.

Младата В.Сидерова

В. Сидерова (до президента Георги Първанов) след награждаването с орден "Стара планина", 2011 г.

В.Сидерова, първи носител на наградата "Борис Машалов", 2014 г.

96-ти рожден ден на В. Сидерова (отляво на дясно) – Ралица Иванова, Тодор Тодоров, Мария Лешкова, Верка и Марияна Лазарова.

Верка и италианеца Самоеле Пучи, декември 2022 г.

Верка, Самоеле Пучи, Тодор Тодоров и Ралица Атанасова, 2022 г.