С грижа към думите, Радослав Бимбалов представи романа си „Екстазис“ в Добрич (СНИМКИ)
Радослав Бимбалов представи романа си „Екстазис” в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич. Авторът, когото читателите познават с грижата му към думите, разказа, че те са онова природно богатство, което ще изгубим, защото не го ползваме.
„За съжаление, последните години спряхме да обръщаме внимание на думите и обръщаме повече внимание на емотиконите, на визиите, всякакъв друг начин да общуваме, но не и с думи и това започва да се отразява. Последните две-три години усещам, че хората имат желание все повече да се изразяват с думи, в социалните мрежи всички стават активни и пишат повече, от което пък проличава колко неграмотни сме станали. Това е нещо, с което ще трябва да се борим при следващите поколения“, каза Радослав Бимбалов.
От 25-годишен той започва да реди думи, решавайки, че може да пише. Първата му книга предизвиква интерес, хората се забавляват, книгата е именно с такава цел. Въпреки успеха и започването на втори роман, включително и сключен договор с издател, авторът решава да спре да пише, усеща, че писането, освен занаят, изисква и познание на хората. Тогава осъзнава, че на 25 години не ги познава достатъчно добре. След още 25 години той вече е готов да продължи.
„Историята в тази книга ме връща много назад. Когато бях на 15 години, в Английската гимназия в Пловдив, реших, че съм достатъчно нахален да допиша „Дон Кихот” на Сервантес. За ужас на моята учителка по литература, естествено. В есе написах, че вече покойният Дон Кихот отива в рая и, разбира се, човек като него - един идеалистичен чаровен луд, разказва играта на Рая, обръща всичко с облаците надолу. Дотам, че се наложи да го изгонят от Рая и да го върнат обратно на земята,“ разказа авторът.
Есето предизвиква ужас у неговата учителка, кара го да го прочете пред класа и не казва нищо повече. 35 години по-късно Бимбалов решава, че е време да напише тази история отново. Това, което се случва в „Екстазис“, е история на един млад мъж, който си отива от този свят, попада в отвъдното и започва да върши работата на този, който е създал всичко, наричащ себе си „ничий“, защото всички искат да си го присвоят. Главният герой се казва Михаил и основната му работа е да събира последния дъх на хората…
За книгата Георги Господинов споделя: „Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел така изящно написана книга, като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов."
Авторът получи подарък от библиотеката – думи, които пазят повестта на Добруджа и на Добрич, както ги представи директорът на храма на словото в Добрич Теодора Денкова.
Последва диалог с публиката за думите, образованието, подхода към децата и дори за историята. След представянето десетките учители, журналисти и общественици останаха за разговори с писателя и за да получат автограф.
