Премиера на „Невидимият свят“ от Марина Константинова в библиотеката в Добрич

На 14 октомври от 17.30 ч. в Регионална библиотека „Дора Габе“ ще се състои премиера на най-новата книга на Марина Константинова „Невидимият свят“, издателство „Хелиопол“.
Изданието ще представи Драгомил Георгиев, литературен критик, председател на Сдружението на писателите в Добрич.

Само шест месеца след като излезе последният роман, посветен на Йордан Йовков – „Мълчаливецът“, Константинова предоставя на читателите нова книга. Вдъхновението идва след разходка в Рила планина през 2022 г., а сюжетът събира в едно пътешествие на душата, на духа и на тялото с препратки към недалечното минало. Жанрово страниците се доближават до езотеричната литература. Тя е за тези, които търсят духовно съпреживяване, смята писателката.
Входът е свободен.

За авторката

Марина Константинова е родена на 19 март 1960 г. в Добрич. Творческият ѝ път започва през 1992 г. с поетичната книга „Нежна гръмотевица“, продължава със стихосбирките „Отвесно време“ (1995),  „С отвързани очи“ (1999), „Диви ябълки“ (2006) и други, сборникът с разкази „Писмо в бутилка“ (2008), романите „Златният венец“ – посветена на археолога Георги Китов (2012), „Белият бряг“ – историята на румънската кралица Мария (2013), романизираните биографии на Дора Габе и Йордан Йовков „Първата“ (2022) и „Мълчаливецът“ (2024). „Невидимият свят“ е 19 –ти творчески проект. Някои от книгите ѝ са преведени на английски, руски, словашки и румънски език.

„Поезията е сърцевината на всичко, тръгнах с нея и оставам“, споделя авторката на романи, разкази и поезия. Марина Константинова е автор с разностранни интереси, идеите ѝ за творческа симбиоза между изкуствата я водят до участието ѝ в проект 4D, реализиран с нейни колеги - художниците Вера Пенева, Гинка Димова и флейтистката Росица Бояджиева , чийто плод е „Меню за душата“, с който гостуват в Словакия.

Из книгата

"В залата настана тишина, като се разбра от присъстващите, че учителя е пристигнал. Той влезе, премина покрай хората, застана отпред и без да се бави повече, заговори. Словото му се понесе над всички и сякаш погледът му се взираше нейде отвъд, а заедно с това и във всеки човек поотделно.

– Поздрав на всички Мои братя! Мир да бъде на всинца ви!

Ето аз ви призовавам помежду тоя народ да сте свидетели и светила. Аз ви зная по име. Всичките ми усилия от дълго време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да разбирате благите Божии пътища. В това се изискват велики усилия, които положих за ваше добро, да ви избавя от висящо разрушение.

Този народ, помежду когото сте изпратени от мен, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на Живота."