Православната църква почита св. Игнатий Богоносец, а народът празнува Игнажден
Вярва се, че какъвто човек пръв влезе в дома на Игнажден, такава ще е годината
На 20 декември Българската православна църква почита св. свещеномъченик Игнатий Богоносец, но в народните традиции този ден е известен и като Игнажден, или Игнатовден. Това е празник, който съчетава религиозни и народни обичаи и е тясно свързан със зимното слънцестоене, началото на новата земеделска година и очакванията за плодородие и благополучие.
История и символика на празника
Игнажден е празник със сложна символика, която се корени в различни етапи на българската културна и религиозна история. Според православната традиция, този ден е посветен на св. Игнатий Богоносец, който е бил един от ранните християнски мъченици и е почитан заради своята вярност и преданост към християнската вяра.
Но народните вярвания придават на Игнажден още по-дълбок смисъл, свързан с природата и новото начало. Празникът се отбелязва в близост до зимното слънцестоене, което бележи най-късия ден в годината и постепенното завръщане на слънцето. Това е моментът, когато зимата започва да отстъпва пред пролетта, а с него – надеждата за ново начало, плодородие и изобилие.
Игнажден и земеделските традиции
Според народните вярвания, Игнажден е свързан с започването на родилните мъки на Божията майка, които продължили до Коледа. Тази представа е различна от църковната традиция, която гласи, че Богородица родила Христос без болка. Въпреки това, в българския фолклор се вярва, че именно от този ден до Коледа започват страданията на Божията майка, като те символизират прехода от тъмнината към светлината и от зимата към пролетта.
Празникът е свързан и с началото на новата земеделска година. Това е денят, в който се правят предсказания и гадания за бъдещето, като хората вярват, че всичко, което направят на Игнажден, ще повлияе на успешността на предстоящата година. В народните традиции има обичай да се върне всичко взето на заем преди Игнажден, а на самия ден не се дава нищо на заем, за да не „излети“ късметът от дома.
Традиции и обичаи на Игнажден
В навечерието на празника домакините подготвят дома си за новата година. Обичайно, хурките трябва да имат вълна, а вретената да бъдат с прежда, за да бъде годината „пълна“ и плодородна. Традиционните ястия за вечерята на Игнажден са постни, като основните ястия включват варен боб, жито, варена царевица, ошаф (компот от сушени плодове като сливи, круши и ябълки), кисело зеле и лук. Специално за празника се приготвя и прясна питка, наречена игинашка питка.
На трапезата се поставя свещ върху питката и суровото жито, което символизира светлината и новото начало. Свещта се запалва преди началото на вечерята, а най-възрастният член на семейството прекадява масата с тамян, използвайки палешник или керемида. След това обикаля дома, двора, стопанските постройки и градината, молейки се за богата реколта през идната година. Обредът завършва с вдигане на трапезата към тавана и пожелание: „Толкова високо да стане житото!“
Суровото жито, орехите и игинашката свещ, както и пепелта от каденето, се запазват за следващите кадени вечери, тъй като се вярва, че те носят берекет. Докато трае вечерята, никой не бива да става от масата, за да не „избяга“ късметът. Ако някой все пак трябва да стане, се движи приведен, за да „натежи“ житото и да бъде богата реколтата.
Полазници и народни вярвания
Игнажден е и денят на полазниците, първите гости, които влизат в дома на празника. В българската традиция се вярва, че полазникът носи късмет за целия дом и осигурява здраве и благополучие. За да се осигури плодовитостта на домашните птици, особено на кокошките, полазникът изпълнява ритуали, свързани с тях. На този ден се спазват и стриктни забрани – не се вари вода, за да не се „спичат“ яйцата, и не се ходи на гости, за да не се „разпръснат“ пиленцата.
Завръщане към природата
Игнажден е празник, който съчетава почитта към природата и важността на земеделските традиции. Това е ден, в който българите изразяват благодарност за добрите реколти и молят за нови плодородни времена. В същото време празникът носи посланието за ново начало и за възраждане – както в природата, така и в човешкия живот.
Празникът на св. Игнатий Богоносец и народните традиции, свързани с Игнажден, създават уникална атмосфера на очакване и надежда за бъдещето. Традициите и обичаите, предавани през поколенията, не само че съхраняват духовното наследство на България, но и носят послание за благополучие, плодородие и благоденствие в идващата година.
