Постепенно намаляване на болниците, корекция на финансиращия механизъм и силен финансов контрол препоръчват от Института за пазарна икономика

Постепенно намаляване на броя на болниците, като се обмисли механизъм за предоставяне на качествени болнични услуги на населението в по-отдалечени места; корекция на финансиращия механизъм (клиничните пътеки), която ще позволи справедливо заплащане на дейността спрямо тежестта на случаите; по-силен финансов контрол върху дейността на болниците с цел ограничаване на възможностите за злоупотреби и нередности, препоръчват от Института за пазарна икономика (ИПИ). Препоръките са в резултат на анализ „Финансово състояние на българските болници: Приходи и разходи, активи и пасиви на държавните и общински болници“, съобщиха от ИПИ. В анализа, извършен от института, е използвана обобщена информация от счетоводните отчети на държавните и общинските лечебни заведения в България. 
По последни данни на Евростат през 2021 г. България е на първо място сред страните от Европейския съюз по болнични легла спрямо населението и има 792,3 легла на 100 хиляди души население при средно за ЕС 524,8 легла на 100 хиляди души. По информация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заетостта на леглата в болниците рядко надвишава 50 на сто. България разполага с гъста мрежа от болници – общо 341 към 2022 г., като в тях се включват държавни, общински и частни лечебни заведения. Общият брой на болниците не се променя съществено през последните над 10 г., но броят на леглата в тях постепенно се увеличава, достигайки над 54 хиляди през 2022 г. 
През 2022 г. в страната функционират 189 държавни и общински болници. От тях 68 са държавни, а 121 – общински. Болница има във всяка област в страната, както и в 104 (от общо 265) общини. Най-много болници има в София – 37, във Варна – седем, в Пловдив – шест, във Враца, Велико Търново и в Бургас – по пет, в Хасково, в Стара Загора, в Русе и в Благоевград – по четири, в Перник – три.  
Към 2022 г. в държавните и в общинските болници работят близо 50 хиляди души персонал, като около 15-16 хиляди работят в общинските болници. В числеността на персонала се включват лекари, медицински специалисти по здравни грижи, санитари, болногледачи, както и работещите в администрацията.
По данни на Националния статистически иниститут, през 2022 г. хоспитализациите във всички болници надхвърля 2,1 милиона, което означава, че приблизително всеки трети българин е бил хоспитализиран през последната година. 
На национално ниво данните показват, че съотношението между лекари и медицински специалисти по здравни грижи достига до 1:1,2 през 2022 г., което е твърде ниско по стандартите за качествени медицински услуги, както и в сравнение с останалите страни от ЕС.
През 2021 г. държавните болници с най-големи приходи от оперативна дейност са Университетската многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) "Св. Георги“ - Пловдив - 211 млн. лв., УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна – 159 млн. лв., болница „Пирогов“ – 127 млн. лв., УМБАЛ "Св. Иван Рилски“ в София – 108 млн. лв., УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - Плевен – 104 млн. лв. През същата година общинските болници с най-големи приходи от оперативна дейност са Комплексен онкологичен център (КОЦ) – Пловдив - 74 млн. лв. КОЦ - Бургас - 50 млн. лв., Специализирана болница за активно лечение по онкологични заболявания „Д-р Марко Ант. Марков“ - Варна - 45 млн. лв., КОЦ – Стара Загора - 37 млн. лв., КОЦ – Русе - 31 млн. лв 
Разходите за персонал в болниците са 1,5 млрд. лв. през 2021 г. и представляват около 53% от общите разходи на всички болници. През същата година разходите за суровини, материали и външни услуги на държавните и общинските болници достигат 1,2 млрд. лв., като 71% са в държавните болници. Разходите за амортизация и обезценка през 2021 г. са 136 млн. лв., като над 80% от тях са в държавните болници. Според авторите на доклада това означава, че оборудването в общинските болници се обновява рядко или е вече амортизирано. 
Печалбата на болниците през 2021 г. е 68 млн. лв., като близо 2/3 от нея е в държавните болници, а положителен финансов резултат постигат 72% от държавните и общинските болници. С най-голяма печалба сред държавните болници е УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив - 9 млн. лв., а сред общинските болници – столичната „Княгиня Клементина“ - 1,3 млн. лв.
Една трета от всички болници през 2021 г. приключват счетоводната година на загуба, като най-голяма загуба сред държавните болници отчита столичната „Лозенец“ - 18 млн. лв., а сред общинските болници – Специализираната болница за активно лечение по онкология „Св. Мина“ - Благоевград - 678 хил. лв. Загубата на болница „Лозенец“ се дължи на високия размер на разходите за обезценка на активи, които са над 22,8 млн. лв.
През 2021 г. натрупаната загуба на болниците от минали години достига 400 млн. лв., като повече от три четвърти от общата натрупана загуба е в държавните болници. Дълговете на болниците през 2021 г. достигат 643 млн. лв. Над три четвърти от задълженията са в държавните болници и най-често са към доставчици. 
Големият брой болници, всички работещи с договор с НЗОК, води до разпиляване на ресурси, насочени към малки и нискоефективни лечебни заведения, невъзможност да се осигурят услуги в определени региони на страната, подбор на случаите и прехвърляне на тежките случаи към големи държавни болници, „специализация“ на болници само в отделни клинични пътеки, формално изпълнение на изискванията на НЗОК за наличие на персонал с определена квалификация и др., показват още данните от анализа.