Писма от детството събраха след 40 години художничка от Добрич с приятелка от Украйна

Необикновена история за приятелство, преодоляло времето, разстоянията и житейските обрати, ще оживее в изложбата „От писмата до платното“, която художничката от Добрич Велина Христова и Виктория Рибалка откриват на 23 юли в Арт салона на Радио Варна.

Началото на тази история е поставено през 1985 година, когато две момичета – едното от Добрич, а другото от украинския град Днипро – започват да си разменят писма. В тях споделят мечтите си, плановете за бъдещето и надеждата, че някой ден ще се срещнат.

С течение на годините връзката им прекъсва, а животът ги отвежда в различни посоки. Десетилетия по-късно съдбата ги среща отново – съвсем случайно във Варна. Без да подозират коя стои срещу тях, двете бързо стават близки приятелки.

„Много бързо ни се получи разговорът. Някак си много си споделяхме и много бързо станахме приятелки“, разказва Велина Христова.

Едва по-късно фамилията Рибалка връща художничката към детските спомени и двете осъзнават, че вече са се познавали – чрез писмата, които са си изпращали преди повече от четири десетилетия.

„Пишехме си как ще пораснем големи, как някой ден ще се видим, ще си разкажем живота, как ще рисуваме, ще танцуваме, ще спортуваме и ще покоряваме върхове“, спомня си Велина. „Беше много вълнуващо да си припомним, че всъщност неслучайно сме приятелки и сега.“

За художничката от Добрич изкуството е част от живота още от детството. Тя е дъщеря на известния художник Христо Господинов – Печката и израства в творческа среда.

Пътят на Виктория Рибалка към живописта е различен. Тя няма художествено образование и дълго време рисува само за себе си.

„Само мечтаех да рисувам и се възхищавах на художниците. Велина ми вдъхна увереност и ме насърчи“, казва Виктория.

Именно Велина убеждава приятелката си, че картините ѝ заслужават да бъдат показани пред публика. Така се ражда идеята за обща изложба, в която професионален художник и художник-любител застават рамо до рамо.

Заглавието „От писмата до платното“ не е случайно. Според авторките всяка картина е продължение на започналия преди години разговор.

„Всъщност всяка една картина е едно писмо до приятелката“, казва Велина Христова. „Разказваме си за какво сме мечтали, какво сме срещнали по пътя си, от какво сме се разочаровали, какво сме обичали и къде сме мечтали да пътуваме.“

Изложбата се превръща в разказ не само за изкуството, но и за приятелството, което успява да надживее десетилетията. Ако някога Велина и Виктория са общували чрез писма, днес техният диалог продължава чрез цветовете и платната – като доказателство, че истинските връзки никога не изчезват.

Източник: Радио Варна