Органът в Добрич с 30-годишен юбилей
В края на декември се навършват 30 години от първия концерт, в който звуча органът в концертната зала “Добрич”.
Тя е построена през 1975 година и разполага със 700 места, с фоайета, гримьорни, репетиционни и други помещения.
Идеята за построяване на органа в Добрич е стара, възниква още в началото на 80-те години на миналия век, посочват от Община Добрич.
По решение на ръководството тогава започват преговори с немската фирма „Александър Шулке“, която е построила органите в зала „България“ и Фестивалния комплекс във Варна. Фирмата е източногерманска, с база в град Потсдам.
Известната органистка от Добрич Мария Славова разказва, че през 80-те години на миналия век сред културната общественост на Добрич възниква идеята, че за обогатяването на музикалния живот на града е потребно в новостроящата се по това време зала „Георги Кроснев” (сега з. „Добрич”) да се постави орган. Ръководството на града взима присърце това предложение и с решение на Окръжния съвет за култура през 1983 г. се започват преговори с органостроителната фирма “Alexander Schuke Orgelbau - Potsdam” (ГДР), разказва органистката Мария Славова.
Тази фирма е построила през 1973 г. органа в зала „България” и е авторитетно предприятие с респектираща близо 200-годишна история (осн. през 1820). Сериозно участие в изработката на инструмента взимат и добричлии.
Във в. „Добруджанска трибуна” от 4 октомври 1988г. четем: „стоманената конструкция и дървеният корпус на инструмента са направени от специалисти и работници от МЗПРК и СП „Бряст”. Спазени са всички технически изискания и органостроителите от ГДР не скриха удовлетворението си от този факт при приемането на конструкцията”, припомня музикантката.
За да се постигне органично единство между архитектурата на инструмента и интериора на залата, голяма е заслугата на арх. Витлием Чалъков. Ето какво споделя той пред вестник „Нова добруджанска трибуна” (2009-10-02): „Маестро Захари Медникаров, лека му пръст, бе мой приятел. Като правехме залата, той ми донесе един чертеж на концертна зала в Япония и настоя нашата зала да бъде с безупречна акустика. Така и стана. Характерното е, че при такава зала има опасност от ехо или от наслагване на тонове, което е крайно неприятно. Всичко обаче се получи без грешка. Целият таван е изграден от 24 купола, като всеки от тях е като камбанария. Стените са от тънки кухи гипсови панели. Накрая се оказа, че вътре трябва да монтират орган. Поръчката бе възложена на фирма "Шуке Оргелбау". Интересното е, че след Втората световна война тя е разделена на две. В Източен Берлин правеха високите тонове, а в Западен - ниските. Аз обаче не харесах техния проект. Хванах се и направих проект за фасадата на органа. За мен бе голямо събитие фактът, че проектът ми бе приет.”
Органът има 36 регистъра, разпределени към две мануални и една педална клавиатури. Тръбите са 2226, от които 138 дървени и 2088 от калаено-оловна сплав в различни легиращи съотношения с размери от 7 метра до 8 милиметра. Изработен е изцяло на ръка. Заслужава да се подчертаят имената на главните творци на инструмента – Вилхелм Фридрих Щендел – шеф-конструктор, Рудолф Неем – проектант на регистрите и Матиас Шуке – главен интонатор.
Към края на 1988г. органът е напълно завършен и е вписан под № 555 в каталога на фирмата. На 20 декември същата година с концерта на немския органист Мартин Щефан за пръв път зазвучава и пред публика.
Органът е с две клавиатури за ръцете и една клавиатура за краката. Има много красиво и разнообразно звучене. На него може да се изпълнява както много стара музика, така и романтична и съвременна музика. Подходящ е за ансамблово свирене, с хорове, със солисти, с оркестър. И всичко това се практикува във времето, посочват от Община Добрич.
30 години органът стои на сцената на концертна зала „Добрич“ и участва активно в концертния живот на града с изявите на музиканти не само от България, но и от цял свят.
Той е „уникално музикално „бижу”, инструмент с изключително красива и богата фасада, звучащ ярко, изтънчено и колоритно, събрал в себе си вековните постижения на великата европейска музикална традиция”, споделя Мария Славова.
Известната органистка от Добрич Мария Славова разказва, че през 80-те години на миналия век сред културната общественост на Добрич възниква идеята, че за обогатяването на музикалния живот на града е потребно в новостроящата се по това време зала „Георги Кроснев” (сега з. „Добрич”) да се постави орган. Ръководството на града взима присърце това предложение и с решение на Окръжния съвет за култура през 1983 г. се започват преговори с органостроителната фирма “Alexander Schuke Orgelbau - Potsdam” (ГДР), разказва органистката Мария Славова.
Тази фирма е построила през 1973 г. органа в зала „България” и е авторитетно предприятие с респектираща близо 200-годишна история (осн. през 1820). Сериозно участие в изработката на инструмента взимат и добричлии.
Във в. „Добруджанска трибуна” от 4 октомври 1988г. четем: „стоманената конструкция и дървеният корпус на инструмента са направени от специалисти и работници от МЗПРК и СП „Бряст”. Спазени са всички технически изискания и органостроителите от ГДР не скриха удовлетворението си от този факт при приемането на конструкцията”, припомня музикантката.
За да се постигне органично единство между архитектурата на инструмента и интериора на залата, голяма е заслугата на арх. Витлием Чалъков. Ето какво споделя той пред вестник „Нова добруджанска трибуна” (2009-10-02): „Маестро Захари Медникаров, лека му пръст, бе мой приятел. Като правехме залата, той ми донесе един чертеж на концертна зала в Япония и настоя нашата зала да бъде с безупречна акустика. Така и стана. Характерното е, че при такава зала има опасност от ехо или от наслагване на тонове, което е крайно неприятно. Всичко обаче се получи без грешка. Целият таван е изграден от 24 купола, като всеки от тях е като камбанария. Стените са от тънки кухи гипсови панели. Накрая се оказа, че вътре трябва да монтират орган. Поръчката бе възложена на фирма "Шуке Оргелбау". Интересното е, че след Втората световна война тя е разделена на две. В Източен Берлин правеха високите тонове, а в Западен - ниските. Аз обаче не харесах техния проект. Хванах се и направих проект за фасадата на органа. За мен бе голямо събитие фактът, че проектът ми бе приет.”
Органът има 36 регистъра, разпределени към две мануални и една педална клавиатури. Тръбите са 2226, от които 138 дървени и 2088 от калаено-оловна сплав в различни легиращи съотношения с размери от 7 метра до 8 милиметра. Изработен е изцяло на ръка. Заслужава да се подчертаят имената на главните творци на инструмента – Вилхелм Фридрих Щендел – шеф-конструктор, Рудолф Неем – проектант на регистрите и Матиас Шуке – главен интонатор.
Към края на 1988г. органът е напълно завършен и е вписан под № 555 в каталога на фирмата. На 20 декември същата година с концерта на немския органист Мартин Щефан за пръв път зазвучава и пред публика.
Органът е с две клавиатури за ръцете и една клавиатура за краката. Има много красиво и разнообразно звучене. На него може да се изпълнява както много стара музика, така и романтична и съвременна музика. Подходящ е за ансамблово свирене, с хорове, със солисти, с оркестър. И всичко това се практикува във времето, посочват от Община Добрич.
30 години органът стои на сцената на концертна зала „Добрич“ и участва активно в концертния живот на града с изявите на музиканти не само от България, но и от цял свят.
Той е „уникално музикално „бижу”, инструмент с изключително красива и богата фасада, звучащ ярко, изтънчено и колоритно, събрал в себе си вековните постижения на великата европейска музикална традиция”, споделя Мария Славова.
