Най-старото злато в света и съкровище на тракийска принцеса показва Дворецът в Балчик
Изложбата „Разкази от злато и сребро“ на Националния исторически музей е подредена в Каменна зала на Културен център „Двореца“ в Балчик. Тя е посветена на 100-годишния юбилея на „Двореца“.
Посетителите могат да разгледат оригинали на съкровища, както и две копия на такива. Изложбата включва 61 предмета, изработени от злато и сребро. Сред тях има непоказвани досега експонати, както и такива, постъпили в последните години във фонда на НИМ и, разбира се, едни от най-значимите съкровища, открити по нашите земи.
България съхранява едни от най-ранните засвидетелствани следи на човешко присъствие на континента. Тук е открито най-ранното обработено злато и най-ранната металургия в света. Част от експозицията е посветена на Варненският некропол и предметите открити в Гроб 43. Чрез този некропол показваме възникването на първата европейска цивилизация – най-древната в света, зародила се векове преди другите древни цивилизации на Земята – египетската, шумерската и др.
Посетителите на „Двореца“ в Балчик могат да видят и гробната находка от района на с. Рупите, Петричко. Експонатите говорят за наличието на производствено ювелирно ателие в района, съществуващо в последните векове на III хил. пр. н. е. и вероятно осъществяващо връзката между Северноегейските, Банатските и Трансилвански производствени центрове по това време.
Присъстват и предмети от богатото наследство от културата на траките. Представено е прочутото съкровище на тракийската принцеса/жрица от могилата при Синеморец. За посетителите е изложен и оригиналът на най-впечатляващата златна плочка от диадема с надпис на гръцки език “Деметриус направи за Кортодзунтос”. Подобна е позната единствено от гроба на Филип Македонски във Вергина.
Някои предмети изработени от сребро с позлата имат своите утилитарни функции и са символи на богатство и престиж, принадлежали към хазната на владетелите и можели да служат като финансов резерв в моменти на нужда.
Комплектът украси за конска сбруя и ярем са част от впряга на погребална четириколка, открита в периферията на надгробна могила край с. Свирачи, близо до вила Армира Ивайловградско. Майсторски изработените от сребро с позлата апликации представят митологични сцени.
Съкровището от Над Сент Миклош представлява сбор от златни съдове, изработени в различни ателиета, датирано в периода VII-IX век. На съкровището се приписва хунска, аварска или печенежка принадлежност, но по-голямата част от научната общност го свързва с българите. Представлява сбор от златни съдове изработени в различни ателиета.
В залата е експонирано и случайно откритото Малко Преславско съкровище, което по своя характер и богатство е сравнителна рядкост. То е било поставено в добре обработено варовиково блокче, като в него, сред сива пепел са открити сребърни гривни, златни обици, златни и сребърна монета.
След средата на XIII век татарите от Златната орда играят значителна роля в политическата и военната история на Балканския полуостров. С тяхното присъствие на юг от река Дунав може да се свърже една от представените в настоящата изложба чаши-тасове. Има и тасове, произведения на византийско-балканското златарство от XVII век. Това е една от най-широко разпространените форми съдове от благородни метали на Балканския полуостров през XVI – XVII век. В изключително разнообразната им украса, освен балканската традиция, се откриват и декоративни орнаменти в ориенталски стил, както и западноевропейски готически елементи. В някои случаи са изработени и човешки изображения на светци и апостоли, което подсказва за религиозната употреба на част от съдовете.
Изложбата въвлича в свят реален, но непознат на много от нас, част от живота по тези земи чрез археологията, дава реалната версия на историята ни.
Експозицията ще бъде на разположение на посетителите на Културен център „Двореца“ в Балчик до 14 октомври.
