Най-старото обработено злато в света се намира в Добрич

Стои под една витрина в историческия музей на нашия град. Виждайки го няма да ахнете от размера и вида му. Може и да го пропуснете, ако някой не ви го покаже и не ви разкаже. Затова се обърнахме към Десислава Христова – уредник в Исторически музей град Добрич, отдел „Археология“, за да научим повече и докато тя говореше, малките златни бижута, като че ли растяха и ставаха все по-големи.

Това, което впечатлява и прави уникални тези експонати, не са вида и формата им, а тяхната възраст. Тя е 7000 години. Преди 7000 години едно малко златно бижу, каквото е спиралата, е красяло нечия глава. Този някой е намерил къс самородно злато, разтопил го е, като за златото температурата на топене трябва да е равна или по-висока от 1063°С. За тази цел изграждали специални топилни пещи, иззидани с камъни, в които горял огън от дървени въглища. След разтапянето му, металът се отливал в предварително приготвени калъпи. Отливали са листи фолио, тънки плочки или форми за дообработка. От един такъв златен лист с кремъчен нож или с меден секач, нашият предшественик е изрязал лентичка, която отново е загрял, за да стане лесна за обработка и я навил спираловидно около тънка пръчка, която след изстиването на метала е отстранил и е превърнал в игла за коса, за да е красив или красива. Не за да копае, убива или оцелява, а за да го радва.

Намерена е при разкопки на некропол открит в Дуранкулак. Самият некропол е открит през 1979 г. и е проучван в продължение на над едно десетилетие (до 1990 г.) от голям археологически екип, ръководен от проф. Хенриета Тодорова. В него са открити общо 1204 гроба, което го прави НАЙ-големия праисторически некропол в света. Използван е без прекъсване в продължение на почти хилядолетие– от 5250 до около 4100 пр. Хр. от хора, принадлежащи към праисторическите култури Хаманджия и Варна. Мъжете в него са били погребвани по гръб, а жените са полагани на една страна със свити колене. Интересна находка са и глинените статуетки и накити, намерени в гроб на възрастна жена-жрица. Характерно за тези статуетки са ъгловатите форми на женските фигури.

Най-масовите златни предмети намерени там - малките пръстеновидни мъниста са оформяни по начин подобен на този на спиралата.След навиването на спиралите, те са срязвани по права линия, успоредна на оста на пръчката, за да се получат къси едноспирални сегменти. Дооформяли ги върху специална малка наковалня, като краищата на лентичките са „прилепвани” един към друг. Заради малките им размери мънистата са полирани в съд с фино утаена глина или с много фин пясък чрез продължително разклащане. За полиране на по-големи предмети са използвани пепел и кожа.

Златни накити са намерени в 20 от гробовете, като общото им тегло е малко над 50 г. По-голямата част от находките произлизат от мъжки гробове. Общо златните находки са 142 и всички са изработени от 24 карата злато. Най-ранните от тях се датират към ХаманджияIV, което е към 4600-4550 г. пр. Хр. Това означава, че НАЙ-ранните златни находки от Дуранкулак предшестват златните находки, открити във Варненския некропол с около 150-200 г.

Освен обичайните съдове, като инвентар в част от гробовете са открити и много накити от черупките на средиземноморски мекотели. Този вид мекотели не се срещат в Черно море, което предполага, че сдобиването с тях е в резултат на търговия. Преди 7000 години търговци са заменили мидени черупки за жито, кожи или друго, произведеноот хората, населяваи земите около дуранкулашкото езеро.

В някои от гробовете открити в некрополаима само символични погребения - тялото го няма, защото най-вероятно човекът е загинал далеч от дома, но близките му го помнят и почитат, погребвайки го символично с най-важните за него предмети.

Интересното при културата Хаманджия населявала днешен Дуранкулак е, че се е появила изведнъж, т.е. няма следи от предишен живот по тези места. Дали са дошли от някъде и са се заселили тук или следите от предишното им съществуване са останали под нивото на водата, след приливната вълна превърнала езерото вднешното Черно море, не може да се каже със сигурност.

Жителите на острова са се хранили с корени, диви плодове, риби и миди, дребни и средни бозайници, северен елен, диво степно магаре, говедо. На сушата отглеждали най-древните видове пшеница, ечемик, грах и леща.Средната продължителност на живота на хората била около 30-35 години. Мъжете са били високи 1,55-1,65 м., а жените с около 10 см. по-ниски.

Удивителна е и архитектурата от онова време. При разкопките на острова са открити около 20 къщи, ориентирани по посоките на света, те са оформяли НАЙ-древните улици в Европа. При разчистване на къща от средната каменно-медна епоха, се оказва, че нейните каменни стени са построени по-рано, просто са били използвани, а отдолу има неопожарено жилище с инвентара и стопански помещения. Открита е и неовъглена пшеница. Сградите са построени през 5 хилядолетие пр. Хр., което ги прави НАЙ-ранните на континента. Те са с каменна основа, а градежът е с глинени пояси и завършва с двускатов покрив. Площта на всяка от тях е внушителна дори за днешните представи за дом – от 150 до 170 кв. м. Във всяка къща е живеел цял род – от бабата и дядото до внуците, което е било около 18-20 човека. Това означава, че селището на острова е било около 300-350 човека.

На големия остров са открити и едни от една НАЙ-ранните следи от човешка писменост. Става дума за женска фигурка на Богинята майка. На гърдите ѝ има пиктограма, която свидетелства за едни от първите писмени знаци в човешката история. На Богинята майка е посветен и храмът на Кибела, който е от елинистическата епоха.  Там археолози попадат на каменна стела, която представя богинята, седнала на трон, заобиколена от лъвчета.

Много са находките от Дуранкулашкия некропол и Големия остров и описанието на повечето от тях започват с думата „най“. Те са изключително важни за България, за Европа, дори за света и могат да направят Дуранкулак предпочитано място за туризъм, ако се намери форма, под която да се стопанисва острова.

Днес повечето предмети открити на острова се намират в Историческия музей в Добрич и могат да бъдат видени там. Всеки от тях впечатлява с вида, произхода и историята си. За всеки от тях Десислава Христова може да говори много и когато излезете от музея представата ви за праисторията и древните хора ще е много по-различна. Ще знаете повече за тях, ще сте респектирани от уменията им и ще мислите различно, когато става дума за древността. Със сигурност ще сте и една идея по-горди, като наследници на хора, чийто постижения се описват с „НАЙ“.

Снимки: Про Нюз Добрич и Исторически музей Добрич

Диана СТЕФАНОВА