Находките от крепостта Калиакра с водещо място в изложбата „Българска археология 2025“
Едни от най-впечатляващите находки от средновековния град-крепост Калиакра са сред акцентите в тазгодишната изложба „Българска археология 2025“, открита по повод Деня на археолога – 14 февруари. Форумът се организира за деветнадесета поредна година от Националния археологически институт с музей при БАН и представя най-значимите открития от изминалия археологически сезон.
Националният исторически музей (НИМ) участва с общо 55 експоната от свои теренни проучвания, като съществена част от тях са резултат именно от разкопките на Калиакра – един от най-емблематичните средновековни обекти по българското Черноморие.
Проучванията на крепостта се ръководят от доц. д-р Бони Петрунова – директор на НИМ, и д-р Филип Петрунов от НАИМ, със заместник-ръководители Виолина Кирякова и Елена Ендарова от НИМ. Техният екип стои зад едни от най-ценните открития през последните години.
Сред най-впечатляващите находки от Калиакра е сребърен, позлатен медальон с поетичен надпис, посветен на Света Богородица – изключително рядък паметник, който има паралел единствено със Света гора. Откритието има висока научна стойност и допълва представите за духовния и културен живот на средновековния град. Медальонът е реставриран в Централната лаборатория за консервация и реставрация към НИМ под ръководството на Незабравка Първанова.
По време на официалната церемония заместник-министърът на културата доц. д-р Тодор Чобанов връчи отличията „Златен грифон“ за принос в археологията през 2024 г. Сред наградените с грамота и почетен знак са Виолина Кирякова (НИМ) и д-р Филип Петрунов (НАИМ) – учени, чиито изследвания са пряко свързани и с проучванията на Калиакра. Отличието е признание както за тяхната работа, така и за активната научна политика на Националния исторически музей.
В рамките на изложбата са представени и находки от други обекти в страната, включително от Плиска и от района на Якоруда, но крепостта Калиакра заема централно място сред експонатите на НИМ.
По време на откриването бяха поставени и важни въпроси за бъдещето на археологическите изследвания у нас – липсата на ясни критерии за стратегическите обекти и засилването на спасителните разкопки, което създава предизвикателства пред устойчивото развитие на сектора.
Изложбата „Българска археология 2025“ може да бъде разгледана до 7 юни. За Добруджа участието на находките от Калиакра е поредно доказателство, че черноморската крепост остава сред най-значимите археологически обекти в България и продължава да разкрива ценни страници от историята ни.
