Младият Радослав Христов представя в родния Добрич първата си стихосбирка

"(Извън)Градски човек" е дебютната стихосбирка на Радослав Христов от Добрич, бивш възпитаник на Езикова Гимназия "Гео Милев" и настоящ студент в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

Издадена е под крилото на издателство "Библиотека България" на 2 септември 2022 г., под редакторството на Ива Спиридонова.

„Книгата представлява огледало на живота ми, прекаран в сърцето на Добруджа и израстването ми извън него“, споделя авторът. 

По думите на редактора на книгата Ива Спиридонова „Атлантидите на детството са потънали в белезите по коленете ни, а вкусът на миналото е запечатан в крушите и ябълките от бъдещето. Проскърцването на люлката на времето разказва за любовта като математическа грешка, за живота като надрана грамофонна плоча, за човека като плаваща метаморфоза, страхуваща се от развитието си. И за местообитанието му – полисът като обратната страна на света и погрешната посока на еволюцията, градът с кисел вкус на неузряло грозде, лишено от топлите лъчи на истинското слънце… Мисли за живеене, скрити в краткия следобед на човешкото дихание.

Запомнете името Радослав Христов, защото плодовете на поезията му са сладки и горчиви едновременно. Коренът и семето на човешкото са във всеки негов стих, покълват и се вкореняват в миналото и бъдещето и разцъфтяват тук и сега с безкомпромисни метафори и живи думи. А неговият „(Извън)градски човек“ ще става все по-актуален, ще бъде все повече тук, в дните ни, в нас, в бъдещето."

Премиерата на книгата в Добрич ще се състои на 3 февруари, петък, от 18 ч. в Младежки център "Захари Стоянов" в  Добрич. Водещ на премиерата ще бъде Драгомил Георгиев, а за атмосферата ще допринесе и музикално изпълнение от Студио за музикално обучение "ЗОНЕЛИ" с музикален педагог Елена Карабельова. 

Радослав Христов е много интересна личност, изобилстваща от вълнуващи истории за своите скромни 22 години.  Започва да тренира карате, когато е в първи клас. „От 1-и до 12-и клас бяха едни от най-хубавите ми години, защото аз израснах с каратето“, сподели в интервю за Про Нюз Добрич преди две години Радослав, който е успял да защити първи дан и черен пояс. Твърди, че каратето го е научило на дисциплина, сериозност и търпение.

Когато е в 3 или 4 клас майка му го насочва към театрална школа към кукления театър. Започва да се занимава с театър и наистина да се интересува от него, когато е в 10-и клас и в гимназията се сформира „Клуб театър“. Радослав продължава да се занимава с театър и след гимназията. Става част от театрална школа „Хамелеон“ в Пловдив.

Докато играе в „Клуб театър“ започва да пише първите си стихове. Главната причина е неговата приятелка Пламена. „Това беше нещо романтично и стиховете ми я правеха щастлива. Повечето не са публикувани, а са си лично за нея.“ Не само любовта подтиква Радослав към писането, а и театралният клуб. Той започва да се вслушва в своите мисли и разсъждения и да пренася всичко на белия лист. Театърът е това, което го мотивира да пише. За Радослав той е място, в което се казва истината, която не се показва по телевизора. Дълго време Радослав държи стихотворенията само за себе си, но, когато започва пандемията, решава да даде старт на своя блог, в който да публикува част от стиховете си. Името на блога е „Студио 91 рози“.

Според Радо успехът е нещо неизмеримо, но пътят, по който е вървял, е едно голямо приключение. „Няма значение в чии очи и по какъв начин, но един ден ще стана успешен“, уверен е младежът, макар мнозина да вярват, че той вече е такъв. За Радослав успехът е да вдъхновяваш, да провокираш мисъл и притеснение в някого, да си отговорен и добър човек.