"Лудориите на Карлсон" оживяват на сцената на Държавния куклен театър "Дора Габе" (СНИМКИ)

“Лудориите на Карлсон” по Астрид Линдгрен оживяват на сцената на Държавния куклен театър “Дора Габе” в Добрич. Една пиеса за деца и родители.

Режисьор е Леонард Капон, в ролите влизат Валентин Иванов, Елена Георгиева - дебют, Иван Иванов, Мила Боянова и Росен Радев. Музиката е на Пламен Петков, а София Митева отговаря за художественото ателие и кукли.

Това е последната постановка на ДКТ “Дора Габе” за този сезон, обяви на среща с медиите директора Петър Петков Той посочи, че “Лудориите на Карлсон” на Линдгрен е много добро класическо заглавие, което за първи път се прави в кукления театър в Добрич.

“Мисля, че правим едно много хубаво представление, много живо, много актьорско и според мен най-важното е, че децата много ще му се радват. С чудесна музика, хубава сценография и под вещото ръководство на Лео Капон, както винаги, резултатите са много добри”, сподели Петков.

Дебют на сцената в Добрич с тази пиеса прави и новото попълнение на ДКТ “Дора Габе”, младата актриса Елена Георгиева. Тя завършва преди АМТИИ в Пловдив в класа на проф.Самарлиев.

Карлсон е известен със своите запомнящи се фрази. За режисьора Леонард Капон любимите фрази от Карлсон се променят с възрастта. Той посочва шеговито, че сега любимата му фраза е “Красив, умен и прилично дебел мъж в разцвета на силите си”.

“Това е едно вечните заглавия в детската литература. Аз изключително много харесвам и винаги е била много провокативна Астрид Линдгрен, като автор. Каквото и да прочетеш от нея, то винаги е много съвременно, отнася се за всяко време, отключва въображението и на големи и на малки. Произведенията ѝ са написани като филмите на Чаплин, за деца и за възрастни едновременно”, споделя Капон.

Той разказва, че дори и на преклонна възраст да бъдат прочетени, с разказите можеш да откриеш, че в теб има едно живо дете, което иска да бъде необикновено.

Пиесата насочва, да имаме куража и смелостта, доверието, въображението, да бъдем необикновени. Да не се поддаваме на скрития или явен стремеж да ни направят обикновени, да ни приравнят към всички останали, посочва Леонард Капон. – “Аз вярвам, че публиката ще ги усети и сама ще стигне до тези изводи”.