Картини на забележителните Стоян Венев и Васил Стоилов в художествената галерия в Добрич

Изложбата "Годишнини" от фонда на Художествената галерия в Добрич представя живописните платна на забележителните български художници Васил Стоилов и Стоян Венев. Експозицията може да бъде посетена до 5 февруари.

Изложбата на галерията е посветена на творци, които през 2024 г. имат годишнини. През тази година се навършват 120 години от рождението на Стоян Венев и Васил Стоилов.

Стоян Венев (1904 – 1989)е български живописец, карикатурист и график. Той е роден на 21 септември 1904 г. в с. Скриняно, община Кюстендил. Завършва гимназия в Кюстендил през 1928 г., като още в ученическите си години сътрудничи със свои карикатури на различни вестници и списания. През 1931 г. завършва живопис в Художествената академия, София, при проф. Борис Митов, проф. Стефан Иванов и проф. Димитър Гюдженов. В този ранен творчески период Венев вече участва в художествени изложби и добива широка обществена популярност.

Работи предимно в областта на живописта. Известен е и като автор на множество графики и карикатури. Основни теми в творчеството му са народният бит и фолклор. В битово-социалните сцени, които рисува, винаги има лека закачка с примитивизма на българския селянин, докато по-остра сатира художникът използва при изобличаване характера на буржоазията. Стоян Венев е член-съосновател на Дружеството на новите художници. Организирал е самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и др. Има юбилейни изложби – в София (1954, 1964, 1974, 2004) и Кюстендил (1984). Творби на художника са притежание на НХГ, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкинския музей в Москва, както и галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и много частни колекционери.

„…Какво най-много обичам да рисувам?... Обичам да рисувам хората, живота, тия, които са ме създали… хората, и пейзажи и хора. Аз не измислям нищо. Аз всичко вземам от народа, от народните умотворения, от приказките на народа…“ (Стоян Венев)

Васил Стоилов (1904 – 1990) е роден на 29 февруари 1904 г. в с. Подуене в семейството на свещеник.

В най-ранна възраст проявява влечение към рисуването, а по-късно и към литературата. Завършва Художествената академия в класа по живопис на проф. Цено Тодоров.

Още с дипломната си работа – картината „Гостенка“ (1927) привлича вниманието на художествената критика, а през 1928 г. спечелва конкурс на Министерството на народното просвещение с картината си „Чудотворната икона“ и получава стипендия, за да специализира живопис в Париж, Франция, от 1929 г. до май 1932 г. Рисува портрети и пейзажи за своите меценати. Участва в престижни изложби – Есенния салон на Гран Пале (1929) и галерия „Фигаро“ (1932). В края на 1931 г. Васил Стоилов представя самостоятелна експозиция в галерията „Анри Манюел“ в Монмартър. През 1932 г., на общата изложба на Дружеството на френските художници, картината му „Селянинът със стомната“ е отличена с Почетна грамота.

След завръщането си от Франция подготвя първата си самостоятелна изложба в София (1933). През 1942 г. картината на Стоилов „Жътва“ е откупена за Галерията на съвременното изкуство „Palazzo Pesaro“ във Венеция, а през следващата година получава годишната награда за живопис на БАН за картината си „Мадона.

От 1953 г. последователно е преподавател във Висшия инженерно-строителен институт в София и професор по живопис във Великотърновския университет.

Васил Стоилов участва активно в художествения и културния живот на България до края на живота си. Направил е десетки самостоятелни изложби и е участвал в много национални и чуждестранни общи експозиции. Негови картини са притежание на галерии и частни колекционери по цял свят.