Историята на диригентката Светлана Галианова: От Добрич до Атина и обратно

Светлана Галианова е име добре познато на публиката в родния й град след няколко концерта с оркестъра в Добрич. В момента тя развива диригентската си кариера у нас и в чужбина, предимно в Атина, където продължава академичното си образование в консерваторията там – с пиано и ударни.

Завършила е СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в Добрич и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност „Оперно-симфонично дирижиране“ в класа на проф. Пламен Джуров и доц. д-р Георги Патриков. Дебют като диригент прави с Академичен симфоничен оркестър (АСО) през месец ноември 2015 г. Активно участва и в майсторски класове по оперно – симфонично дирижиране при Гьоргу Рат във Флоренция, Италия с Оркестър „Маджио музикале“ през 2021, при Михалис Економу в Атина, Гърция с Филхармония Атина, също и в майсторски клас по пиано при Димитрий Туфексис в Болония, Италия, Асоциация Моцарт през март 2022 г.

Светлана се включи в юбилейния концерт „60 години хор на учителките“ – Добрич, като гост-диригент в празничната програма. В интервюто пред Про Нюз Добрич тя разказва за своя музикален път – от Добрич, през обучението си в София, до живота и работата си в Атина.

Кога започна любовта Ви към музиката и кой Ви насърчи в началото?

Музиката е моята най-голяма любов, откакто съзнателно помня своето съществуване. Първите стъпки към нея се случиха, благодарение на една прекрасна дама – г-жа Карабельова, която правеше прослушвания за малки певци. От нея получих покана да стана част от детската вокална група „Сладурковци“. Скоро след това родителите ми ми направиха един от най-прекрасните подаръци, които съм получавала – подариха ми пиано и ми дадоха възможността да започна своя музикален път с уроци по пиано и пеене от 6–7-годишна възраст. Изключително благодарна съм им за неизчерпаемата подкрепа, която винаги съм получавала.

Кога за първи път застанахте пред хор и как разбрахте, че искате да станете диригент?

Пред хор застанах за първи път, докато следвах в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Основната ми специалност всъщност беше оперно-симфонично дирижиране, но впоследствие хоровото дирижиране също много ми хареса. До този момент бях пяла в различни състави, посещавала съм и много концерти. Специално към дирижирането се насочих в малко по-късна възраст – бях на 17 години.

Как решихте да превърнете музиката в своя професия и лесен ли беше този избор?

Като ученичка имах голям интерес към актьорското майсторство, рисуването, фотографията и музиката. В моя род има много художници. До един момент се колебаех дали няма да е по-удачно да продължа и аз в същата посока. Но винаги съм усещала музиката много по-близка до личността ми. За мен тя е изкуството на вечността, чието цялостно изучаване не би било възможно в рамките на един живот. Това винаги ме е вдъхновявало и е събуждало любов и привличане към нейното величие. Мисля, че вътрешно винаги съм усещала, че музиката заема първо място сред всичко останало, и затова не беше трудно да избера пътя си на музикант.

Как преминаха първите Ви години като диригент и какви трудности срещнахте?

Първите години като диригент бяха изпълнени с най-различни емоции и много уроци под всякаква форма, с които се срещам и до ден днешен.

Като човек, който винаги е предпочитал работата в екип, ролята на диригент винаги ми е допадала изключително много. Самата идея за изучаването на живота на композиторите, анализирането на техните произведения, достигането до момент на интерпретация и откриването на техния глас и енигми в партитурите е нещо много лично и интимно.

Много важна част също е изучаването на инструментите и човешкия глас, за да може един диригент да е наясно с техните способности и трудности. След това идва любимият ми момент – репетиционният процес и, разбира се, крайният резултат – концертното изпълнение на пиесите.

Невероятно е усещането, когато всички музиканти на сцената обединяват съзнанията, емоциите, енергията и професионализма си с идеята да пренесат присъстващите в залата на едно магическо и приключенско пътуване на душите.

Процесът на непрестанно израстване и учене продължава. Това е причината да започна да се развивам и в ролята на перкусионист, пианист и педагог. Надявам се някой ден да успея да включа и композицията, като част от своя път. Така в моите очи би изглеждал образът на един съвършен музикант.

Всичко изброено дотук отнема много време, усилия, духовно израстване, търпение, воля и любов. На моменти може да бъде изключително трудно и изморително, но идеята за бъдеще, в което този огън се разпространява чрез музиката и докосва повече хора, ми дава сили да продължавам.

Как се стигна до решението да заминете от Добрич и да заживеете в Атина?

От Добрич първо заминах за София, където през 2018 г. завърших първото си висше образование в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. След това, освен работа, започнах да посещавам и майсторски класове и конкурси за диригенти, както в България, така и в чужбина, за да обогатя опита си в тази сфера.

В Атина в момента продължавам образованието си с пиано и класически ударни инструменти. Не мога с точност да кажа как се стигна до решението да се преместя в Атина, но ще кажа, че животът е непредсказуем и пълен с изненади.

Трудно ли беше да започнете нов живот и музикална работа в друга държава?

Определено не беше лесно в началото да започна наново в държава, в която познавах буквално трима души и не знаех езика. Но с времето човек се абстрахира от притесненията и страха и, когато започне да поема необходимите стъпки към целта си, нещата малко по малко се подреждат.

Въпреки че все още съм в процес на изучаване на гръцкия език и се стремя да откривам все повече професионални възможности, бих казала, че в момента съм много по-спокойна и сигурна.

Има ли разлика между работата с хорове в България и в Атина?

От моя опит до този момент бих казала, че си приличаме много. Винаги ми е приятно да работя с хората, без значение къде.

Кои произведения обичате най-много да дирижирате и кои ще чуем на концерта „60 години хор на учителките“?

Трудно ми е да избера кои произведения обичам да дирижирам най-много, защото всяко произведение, по което започна да работя, ми става любимо. Стремя се да научавам нова информация и нови произведения с всеки изминал ден.

Програмата за концерта е изключително разнообразна. Хорът на учителките – Добрич започна програмата с „Viva la musica“. След нея бяха изпълнени две фолклорни песни – „Добруджанки“ и „Нов ден“ от Живко Желев и Пламен Желев с ПФА „Добруджа“.

Следваха три ноктюрни от Моцарт по повод 270-годишнината от неговото рождение, с участието на „Струнен квартет Добруджа“ – „Luci care, luci belle“, „Se lontan ben mio ti sei“ и „Mi lagnero tacendo“.

След тях към Хора на учителките се присъедини Смесен хор „Добруджански звуци“ с още едно класическо произведение – „Kyrie“ от меса на Йозеф Хайдн.

Програмата продължи с „Benedictus“ от Ирландската меса на Gilles Mathieu, „Ave Maria“ от Serban Nichifor с участието на духов квинтет от Духовия оркестър на Добрич и солист Моника Ганчева.

Имаме щастието да чуем и Детски хор „Маестро Захари Медникаров“ с „Adiemus“ от Карл Дженкинс, джазовата пиеса „Blue Skies“ от Irving Berlin и „Thank You for the Music“ на ABBA.

Как приехте поканата да бъдете гост-диригент на този юбилеен концерт?

Истинско удоволствие е да съм на една сцена с всички колеги от ансамблите и техните ръководители и диригенти, които бяха част от това невероятно събитие. В момента, в който маестра Русева ми се обади и представи идеята, вече знаех, че изживяването ще бъде изпълнено с щастливи и пламенни музикални мигове.

Какво означава за Вас да водите концерт, посветен на 60 години история, и какво послание бихте искали да отправите към публиката?

За мен това е огромна чест и високо признание. Изключително признателна съм на маестра Русева за възможността, която ми предостави да участвам в този концерт.

Мечтая хората да не спират да се занимават с изкуство, без значение в коя от всичките му форми. Това е, което винаги помага, това е, което ни отличава и възвишава, държи ни будни и поддържа огъня в нас. Не е нужно човек да се занимава професионално, за да се докосне до всички емоции, за които говорим. Нужно е само да прояви интерес, търпение и да направи няколко крачки.

Няма по-красиво усещане от това човек да излезе на сцена и да види пълна зала с хора, дошли да преживеят нещо уникално заедно с изпълнителите.