ХГ Добрич подрежда изложба с картини на един от класиците на България
В Деня на Добрич, 25 септември, от 11.30 ч., в Художествена галерия – Добрич се открива изложбата „Никола Кожухаров/1892-1971/“, информираха от културната институция.
В изложбата с творби на Никола Кожухаров ще бъдат включени петдесет и пет живописни платна, рисунки, илюстрации, графики. 48 от творбите са собственост на Художествената галерия в Стара Загора, а останалите са предоставени от галерията в Казанлък. В експозицията присъстват картини от различни периоди. Посетителите ще могат да видят няколко ранни автопортрета на художника, пейзажи и композиции от 20-те години; проекти за корица, за грамота, за марка, посветена на художника Ярослав Вешин; илюстрации към "Клетниците", "Тримата мускетари" и др. Особен интерес за по-голямата част от публиката представляват едни от най-емблематичните му живописни творби на историческа тема - "Ивайло пред стените на Търновград", "Иванко убива цар Асен", "Залавянето на Васил Левски", "Левски пред съда" и др.
Изложбата ще продължи до края на месец октомври.
За съжаление, не чак толкова известен на широката общественост, творецът Никола Кожухаров е - живописец и рисувач, график и илюстратор, стенописец и декоратор, сценограф, скулптор и педагог. Със своите творби, той е част от образната представа на четири поколения българи за хилядолетната ни история, за нашите митове, легенди и приказки.
Никола Кожухаров е роден на 11 януари 1892 г. в Казанлък. Завършва гимназия в Стара Загора и през 1910 г. е приет в Художественото индустриално училище в София. Учи живопис при професорите Иван Мърквичка и Цено Тодоров и през 1911 г. открива изложба в старозагорската девическа гимназия, заедно с Димитър Гюдженов и Васил Маринов. През 1914 г. печели конкурса за завеса на театрално дружество „Театър" в Стара Загора и с Димитър Гюдженов заминават за Франция, Специализират в Парижката академия за изящни изкуства при проф. Фернан Кормон. През Първата световна война той е военен художник и през 1916 г. участва в Голямата съюзна изложба в Берлин. Н. Кожухаров е един от основоположниците на баталния и исторически жанр в българското изобразително изкуство.
През 1917 г. заедно с Димитър Гюдженов проектират и изпълняват декорите за театралните постановки в Старозагорския театър.
Под влиянието на Пенчо Славейков - приятел и кум на художника, много от картините на Н. Кожухаров през 20-те години са със сюжети от митовете, фолклора и мистичността на обредите.
През 1922 г. заедно с Гюдженов, той открива изложба в Стара Загора. През 1924 г. Кожухаров печели конкурса за сценография на „Змейова сватба" по Петко Тодоров в Народния театър. През 1924 г. е преподавател, а от 1929 г. - професор в Художествената академия. През този период илюстрира детски книги, оформя списания, проектира пощенски марки, почетни грамоти, банкноти. Автор е на мемориални скулптурни произведения в Пловдив и Видин, както и на надгробното релефно изображение на Митрополит Методий Кусев в Стара Загора. През 1930 г. рисува
През 30-те години Кожухаров създава композиции с битова тематика. На световното изложение в Париж през 1937 г. е удостоен със златен медал за изкуство за картината „Майстори".
В периода между 40-те и 60-те години, рисува картини със сюжети от българското Средновековие и Възраждане. Посвещава им се със завидна последователност, изследователска убедителност и сериозна художествена подготовка. Рисува също серия голи женски тела, а през 40-те и 50-те години – пейзажи от различни краища на страната.
След 9 септември 1944 г. е задържан за 5 месеца от новата власт, поради тематика на картина, но след това е освободен и реабилитиран.
От 1962 до 1967 г. Никола Кожухаров завежда катедра „Изобразително изкуство" във Великотърновския университет. През 1965 г., открива изложба в София, съвместно със съпругата си Невена Кожухарова.
В периода 1925 -1969 г. изписва 27 църкви в страната. Участва в международни изложби в Берлин, Париж, Рим, Виена, Стокхолм, Прага, Фиуме, Ню Йорк.
За изключителни заслуги към българската култура през 1962 г., Никола Кожухаров е удостоен с орден „Кирил и Методий" l-ва степен.
Художникът умира на 1 юни 1971 год. в София.
За съжаление, не чак толкова известен на широката общественост, творецът Никола Кожухаров е - живописец и рисувач, график и илюстратор, стенописец и декоратор, сценограф, скулптор и педагог. Със своите творби, той е част от образната представа на четири поколения българи за хилядолетната ни история, за нашите митове, легенди и приказки.
Никола Кожухаров е роден на 11 януари 1892 г. в Казанлък. Завършва гимназия в Стара Загора и през 1910 г. е приет в Художественото индустриално училище в София. Учи живопис при професорите Иван Мърквичка и Цено Тодоров и през 1911 г. открива изложба в старозагорската девическа гимназия, заедно с Димитър Гюдженов и Васил Маринов. През 1914 г. печели конкурса за завеса на театрално дружество „Театър" в Стара Загора и с Димитър Гюдженов заминават за Франция, Специализират в Парижката академия за изящни изкуства при проф. Фернан Кормон. През Първата световна война той е военен художник и през 1916 г. участва в Голямата съюзна изложба в Берлин. Н. Кожухаров е един от основоположниците на баталния и исторически жанр в българското изобразително изкуство.
През 1917 г. заедно с Димитър Гюдженов проектират и изпълняват декорите за театралните постановки в Старозагорския театър.
Под влиянието на Пенчо Славейков - приятел и кум на художника, много от картините на Н. Кожухаров през 20-те години са със сюжети от митовете, фолклора и мистичността на обредите.
През 1922 г. заедно с Гюдженов, той открива изложба в Стара Загора. През 1924 г. Кожухаров печели конкурса за сценография на „Змейова сватба" по Петко Тодоров в Народния театър. През 1924 г. е преподавател, а от 1929 г. - професор в Художествената академия. През този период илюстрира детски книги, оформя списания, проектира пощенски марки, почетни грамоти, банкноти. Автор е на мемориални скулптурни произведения в Пловдив и Видин, както и на надгробното релефно изображение на Митрополит Методий Кусев в Стара Загора. През 1930 г. рисува
През 30-те години Кожухаров създава композиции с битова тематика. На световното изложение в Париж през 1937 г. е удостоен със златен медал за изкуство за картината „Майстори".
В периода между 40-те и 60-те години, рисува картини със сюжети от българското Средновековие и Възраждане. Посвещава им се със завидна последователност, изследователска убедителност и сериозна художествена подготовка. Рисува също серия голи женски тела, а през 40-те и 50-те години – пейзажи от различни краища на страната.
След 9 септември 1944 г. е задържан за 5 месеца от новата власт, поради тематика на картина, но след това е освободен и реабилитиран.
От 1962 до 1967 г. Никола Кожухаров завежда катедра „Изобразително изкуство" във Великотърновския университет. През 1965 г., открива изложба в София, съвместно със съпругата си Невена Кожухарова.
В периода 1925 -1969 г. изписва 27 църкви в страната. Участва в международни изложби в Берлин, Париж, Рим, Виена, Стокхолм, Прага, Фиуме, Ню Йорк.
За изключителни заслуги към българската култура през 1962 г., Никола Кожухаров е удостоен с орден „Кирил и Методий" l-ва степен.
Художникът умира на 1 юни 1971 год. в София.
По материали от Марин Добрев – изкуствовед, директор на ХГ – Стара Загора
