Събота, 06 юли 2024

06.07.2024

Последвайте ни

Гости от пет далечни държави събира в Добрич XXI Международен фестивал „Фолклор без граници“

Състави от Индия, Мароко, Китай, Колумбия и Хавайските острови ще събере от 24 до 26 юли в Добрич XXI Международен младежки фестивал „Фолклор без граници“, съобщават от местната управа.

Изданието се организира съвместно с Национална секция ЦИОФФ БЪЛГАРИЯ – Международен съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства, асоцииран член на ЮНЕСКО. Фестивалът се провежда  под патронажа на кмета Йордан Йорданов.  

И трите дни от 19:00 часа са предвидени дефилета на участниците, тръгващи от водната каскада в градския парк „Свети Георги“ към сцената на Скейт парка, където от 19:30 часа ще започват техните концерти.

На 24 юли, понеделник, форума ще открие Фолклорен танцов ансамбъл „Добротица“ с ръководител и хореограф Александър Александров. Формацията, създадена през 1970 година, ще представи българския фолклорен танц с постановки от различните етнографски области на България – добруджанска, шопска, тракийска, северняшка, пиринска и родопска.

От чуждестранните гости първи на сцената ще излязат представители на Световния културен форум на Индия (IWCF). Той води началото си от 2007 година и има за цел съхраняването и оценяването на богатството и разнообразието на изкуството, културата и наследството на Индия чрез сценични изкуства.

Индийските традиционни форми на изкуство като музика, танци, театър, драма и народни изкуства притежават история датираща от няколко века. Карнатската и хиндустанската музика имат своите корени в „Сама Веда“ – една от четирите Веди, вечни и непреходни писания, от които еволюира религиозният и социален етос на Индия. Елегантността и изяществото на танцовите изпълнения винаги са получавали висока оценка от много международни фестивали и са представяли културата на Индия на престижни форуми в Китай, Оман, Азербайджан, САЩ и Канада.  

В момента Световният културен форум на Индия включва повече от 300 музикални и танцови групи, състоящи се от над 3500 артисти от цяла Индия и чужбина.  Имат членове и в САЩ, Канада, Великобритания, Беларус. През последните няколко години IWCF е създал и продуцирал многобройни културни програми, включително специални програми за глобални социални проблеми за повишаване на осведомеността и разпространение на информация, в която артисти представят традиционни танцови и музикални изпълнения. Целта на тази организация е да се поддържа интерес в общността и индийците по цял свят да се гордеят и да популяризират своето древно изкуство. Световният културен форум на Индия следва целта си традиционните местни форми на изкуство да бъдат запазени и предадени на бъдещите поколения.

След това културата на Република Конго ще представят танцьорите от балет „Африка“, които живеят и творят в Мароко. Република Конго, или още Конго Бразавил, е държава в Западна Централна Африка. Столицата е град Бразавил – важен пристанищен град и бивша столица на Френска Екваториална Африка. Страната е позната също от колониалния ѝ период като Френско Конго. Не трябва да се бърка със съседната държава Демократична република Конго /бивш Заир/.

Конго (наричан „баконго“) е народ, принадлежащ към езиковата група банту. През 1880 г. идват протестантски и католически мисионери, които налагат по-голямата част от населението да приеме християнската религия. До 1921 г. нова форма на християнството е проповядвана от Симон Кимбангу, който става доста популярен заради опитите на белгийското и португалското посолство да го подкрепят. Кимбагуизмът е много мощна религия, която внушава духовна енергия и постига неочаквани резултати при изместването на старите религии, основаващи се върху Дибунду диа Конго и Муанда Нсеми.

Населението отглежда маниока, банани, царевица, сладки домати, фъстъци, боб, таро /тропическо растение, чийто корени се ядат/, кафе, какао, банани и др. Риболовът и ловът все още се практикуват, но повечето хора предпочитат да търгуват и да работят в градовете. Основателно африканският танц се смята за най – старата хореография в света. Неизменният ритъм е на различни по вид барабани и ударни инструменти, направени от тикви, различни кухини на дървени клони, опънати животински кожи и пр. Всеки един танц разказва история.

На следващия 25 юли фестивалната програма ще започне с изпълнения на талантите от Пекинската танцова академия – висше учебно заведение, което обучава професионални танцьори, хореографи и изследователи на танца. Тя е основана през 1978 г., предлага бакалавърски и магистърски програми и е превърната в единствената институция за висше образование за професионално танцово обучение в Китай. Известна е още и като „люлката на танцьорите“.

Понастоящем в учебното заведение има около 600 преподаватели и 2500 редовни студенти, както и над 5 000 студенти в школата за продължаващо обучение. С ангажимента си да изгради танцов университет от световна класа, Академията предоставя обучение в катедра по китайски класически танци, катедра по китайски етнически и фолклорен танц, балетна катедра, катедра по бални танци, музикална катедра, творческо училище. Изучават се хореография, модерен танц, художествен дизайн, художествена комуникация, общо образование и идеологически и политически науки.

След това на сцената ще излезе ансамбъл „Ахуна Охана“ от Хавайските острови. „Охана“ означава „семейство“, а съставът е създаден от Джо и Джанис Ахуна. Той включва шестте им деца, техните семейства и 23-те им внука. От 1983 година насам представят своето автентично полинезийско шоу по целия свят. Джо Ахуна, патриархът на семейството, е бил член на първата американска колежанска група, която е през 70-те години е била на турне в Румъния и България, както и в други страни от Източния блок.

Посланието на „Ахуна Охана“ е „Алоха“, което означава любов, която споделяме чрез танците и музиката на Хаваите. През последните 28 години ансамбълът е изнасял концерти по целия свят, споделяйки културата на Хавай, Самоа, Таити, Нова Зеландия и индианците. В своите спектакли те се стремят да отразят мултикултурното етническо многообразие на Хавай и САЩ. Семейството ще сподели красивите хула-танци на Хавайските острови, бързите танци с барабани на Таити, сложните танци с топки „Пои“ на Нова Зеландия и вълнуващия и опасен самоански танц с огнени ножове.

В последния ден от фестивала – 26 юли, сряда, ще се представи Колумбийската фолклорна културна фондация от град Сантяго де Кали. Тя е създадена да разпространява фолклора на латиноамериканската страна чрез музиката и танца. Артистите имат богат опит като посланици на мира и изкуството, представяйки културната идентичност на цял един народ. Те представят традиционни за различните области танци – от тихоокеанското крайбрежие, Андите, Ориноко, Амазония, атлантическото крайбрежие, а някои от музикалните инструменти на оркестъра са автентични за коренното население.

Форума ще закрие Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“ с главен художествен ръководител Стоян Господинов. Ансамбълът е създаден през 1954 г. с основата задача да издирва, съхранява и популяризира фолклорното наследство на добруджанския край. С богатите си програми е печелил многобройни награди и призови места. През дългогодишното си  съществуване ансамбълът е изнесъл хиляди самостоятелни концерта и участия в съвместни концерти. Ансамбъл „Добруджа“ участва активно в концертния живот на страната. С голям успех е гостувал във Франция, Белгия, Русия, Великобритания, Австрия, Швейцария, Холандия, Германия и много други.

Част от най престижните награди на ПФА „Добруджа“ са почетен плакет „Св. Св. Кирил и Методий“ на Президента на Република България, „Златна лира“, „Кристална лира“ и „Кристално огърлие“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци за цялостен принос в популяризиране на българския фолклор, „Златен век“ на Министерство на културата за значим принос в развитието на българската култура. Ансамбълът е удостоен от Съвета на Европейската научна и културна общност и официалното представителство на Уникалните селища в Европа с Официален почетен статут на институция с висок престиж и обществено признание в областта на културата и значката „Златна книга“ за принос в развитието на българската култура. Носител е на Голямата награда на Община град Добрич за изключителен принос в областта на духовната култура, висок професионализъм, богата творческа дейност и утвърждаване на духовните ценности чрез силата на българския фолклор, на отличието „Нестинарка“ на Община Бургас и много други.

Снимка: Александра Антонова, архив

 

 

 

 

 

 

c